Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Обективното фактическо съжителстване между мъж и жена, поддържащи интимни отношения продължително време, съпътствани от обич, привързаност, взаимна грижа и помощ, от естество ли са да обосноват материалноправна легитимация за предявяване на иск, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на единия, съгласно задължителните указания в ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, независимо че не се установяват присъщи на съжителството между съпрузи, във всичките му, вкл. икономически аспекти, отношения между двамата приживе?
С Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС е признато право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителстване не представлява престъпление и не противоречи на морала. Като изключение от първоначално очертания кръг на легитимираните лица – този с Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, върховните съдии са се мотивирали със съдържанието на съществувалата приживе връзка, напълно сходна с отношенията между съпрузи. В мотивите на ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изрично е посочено провокирането на постановяването му предвид настъпили след приемане на Постановленията промени в обществено-икономическите отношения, довели до нови характеристики на житейските и емоционалните връзки между близки, роднини и членове на семейството. ОСНГТК е изходило от понятието „членове на семейство„ , съгласно чл. 2 пар. 1, б. б на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, в което понятие попадат и лицата, живеещи с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка, в общо домакинство /хипотезата на ППВС №5/1969 г./. С ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се разширява кръга на легитимирани да претендират обезщетение близки„ на жертвата, без да се поставят допълнителни условия за тази легитимация, освен общите, възприети с диспозитива на ТР предпоставки за лицата, извън кръга очертан в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС: да са създали трайна и дълбока емоционална връзка / особено близка / с починалия и да търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания / действително претърпени от смъртта му, като интензитет и продължителност, вреди /, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Както е посочено в мотивите, връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и отсъствието й изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Никъде в мотивите на ТР не се сочи, а и логически неоправдано би било да се направи извод, че трайната духовна и интимна връзка между двама души подлежи на изследване, относно легитимацията на единия от тях да претендира обезщетение за вреди от смъртта на другия, единствено в контекста на ППВС №5/1969 г. и отсъствието на доказано създадена от същите икономическа общност по споделяне разходи и полагане на съвместни грижи за общо домакинство изключва възможна легитимация на близки„, по смисъла на ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС – лица, между които е съществувала приживе особена близост, в резултат на конкретно сложили се житейски обстоятелства и ситуации. Съдържанието / в духовен, емоционален и интимен план / и продължителността на връзката между двама души, от които би могло да се обоснове трайна и несъмнена съвместна воля за житейско обвързване, независимо от липсата на икономическите аспекти на един брачен съюз, е от естество да обоснове легитимация на преживелия, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на другия. Такава връзка удовлетворява условието за „конкретни житейски обстоятелства и ситуации„, породили особена близост, съгласно посоченото ТР, тъй като изключва преходен и случаен характер на интимността и обвързването. Противното би означавало на икономическите и битови аспекти от съжителстването на двама души да се придаде решаваща роля за обосноваване на близост, което е в несъответствие със самата характеристика на обезщетяваните – неимуществени – вреди. Още повече, че в много случаи, особено при млади, нереализирали се все още професионално или социално слаби хора, създаването и поддържането на самостоятелно домакинство е обусловено от социални фактори.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Могат ли страните във въззивното производство да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок пред съда в първоинстанционното производство?
Валидно ли е изпълнителното действие налагане на запор върху движима вещ с оглед материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не с оглед дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици и дали е налице настъпил резултат-дали е осъществен запор върху движимата вещ?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е съдът, в производство по предявен от ГФ, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ / аналогичен на чл. 558, ал. 7 КЗ нов / иск срещу делинквента, да съобрази, на основание чл. 300 ГПК, постановена за същия оправдателна присъда, ако предходно на същата е влязло в сила съдебно решение, за уважаване на предявени от пострадалите преки искове срещу ГФ, в производството по които делинквентът е участвал като трето лице – помагач на ГФ и се явява обвързан от задължителната сила на мотивите, обхващаща и установената му деликтна отговорност? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът на въпроса се явява значим за точното приложение на процесуалния закон, изисквайки да се определи съотношението между установителното действие на постановено решение, съгласно чл. 223 ГПК и задължителната обвързаност на гражданския съд с постановена присъда, съгласно чл. 300 ГПК, в отношенията между едни и същи страни и в хода на висящо между същите съдебно производство.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Terms