Dictum – “ГПК” Плюс – 16 ноември 2023 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини и специфично оборудване е отговорност на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е законодателно уредена като задължение и в тежест на работодателя (чл. 275, ал. 1 КТ) и включва система от мерки, само част, от които се свеждат до установяването на конкретни правила, прилагани пряко от изложените на риска работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е длъжен да предприеме работодателят, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск и не се изчерпват само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, вкл. инструктаж, а още включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на пропуски и неспазване на дадените предписания и утвърден механизъм на работа, да предприема мерки, включително и дисциплинарни, за отстраняването на тези нарушения.

Делът на дължимите от работодателя мерки за осигуряване безопасни условия на труд и значението им за превенцията на риска, не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Ако работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и щом не осигурява всичко необходимо за нея, в т. ч. съоръжения и инструменти, поддръжка и ремонти, дори може, с оглед обстоятелствата, да е неприложима грубата небрежност” тогава, когато има трудова злополука.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Т. е., от значение са именно подобни форми на съпричиняване от страна на работника, с оглед приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. По своето естество грубата небрежност по см. на цитираната разпоредба не се преценява с оглед субективното отношение на пострадалия към увреждането, а с оглед на степента, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Колкото повече субект на трудовото правоотношение (работник или работодател) е допринесъл за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. Процентът на съпричиняване се определя от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причинили травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от една, обективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна. Когато, с оглед превенцията на риска, работодателят не е обезпечил конкретния работен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на работника в неговата работа, при установена от страна на последния груба небрежност, тежестта на работодателя е значителна в отговорността за настъпване на увреждането. Когато според действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен производствен процес е съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в тежест на работодателя. Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е пренебрегнал, когато изпълнението на конкретната работа изисква използване на изрядни машини, но работодателят не се грижи за поддръжката им и не ги проверява преди използване, когато използването на машините предполага обучение на работниците за ползването им, но те не са обучени, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да отговаря работодателят и доколко пострадалият, който е допуснал груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до извършваната от него работата.