Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 16 ноември 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Какъв е редът да се разгледа претенция за обезщетение на имуществени вреди, причинени от вписване на неверни данни в издадени от органа по назначаването по ЗМВР документи за осигурителен стаж и доход на служител при прекратяване на служебното правоотношение при липса на изрична норма в ЗМВР?

Отговорността за вписване на неверни данни в издадени документи от работодател по трудово правоотношение е закрепена в чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ. Безспорно, в ЗМВР не се съдържа изрична правна разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ. Служителите в МВР са държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Лицата, работещи по служебно правоотношение в МВР, се назначават от министъра на вътрешните работи – чл. 158 ЗМВР, и се освобождават от него – чл. 227 ЗМВР. Съгласно решение №12 по конст. д. №15/2010 г. на Конституционния съд на Република България, служебното правоотношение е комплексно: от един юридически факт (индивидуален административен акт) възникват задължително две правоотношения – административно и трудово правоотношение; административното правоотношение е водещо и определя специфичното проявление на трудовоправните институти. Заповедите, които създават, изменят и прекратяват служебното правоотношение, издавани от органа по назначаването като работодател, са относими към трудовоправния елемент на комплексното служебно правоотношение. Този орган съвместява функциите и правомощията и на административен орган, но издадените заповеди в тази връзка не са издадени при или по повод упражняване на административна дейност. Казаната по-горе непълнота в ЗМВР по отношение на липсата на изрична правна уредба, аналогична с тази на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, както и възложената по силата на закона както на органа по назначаването в ЗМВР, така и на работодателя по трудово правоотношение дейност по издаване на документи, удостоверяващи факти и обстоятелства във връзка с упражняваната дейност по трудово или служебно правоотношение – напр. удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, очертаваща сходство в случаите, уредени с разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, води до извода, че по аналогия следва да се прилага именно последната сочена разпоредба при спор по отговорността за вписани неверни данни от органа по назначаване. Противното разрешение би довело до положение, при което не само работещите по служебно правоотношение в случаите на вписване на неверни данни в необходимите документи, свързани със служебното правоотношение, да бъдат неравнопоставени в сравнение с работещите по трудово правоотношение, но и да се създаде възможността отговорността за вписване на неверни данни да бъде търсена от работещите по служебно правоотношение и по трудово правоотношение при един и същи работодател по различен ред, каквато едва ли е целта на закона.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Кои обстоятелства квалифицират владението като спокойно и необезпокоявано и предявяването на извънсъдебни претенции смущава ли владението и води ли до прекъсване на придобивната давност?

За придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Спокойно е това владение, което не е установено с насилие, вкл. като е предадено от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е била отнета. Придобивната давност е въведена в българското законодателство като основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото.

В практиката на ВКС е възприето становището за императивния характер на уредбата на основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове. Установените в чл. 116 ЗЗД норми във връзка с прекъсване на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗС, намират приложение и относно придобивната давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или с искане за започване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Доколкото последните са изрично и изчерпателно уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат теченето на започналата придобивна давност. При това прекъсването на давността чрез предявяване на иск за установяване на собствеността или ревандикиране на имота винаги следва да бъде свързвано с действия на носителя на спорното материално право, насочено срещу лицето, което би могло да се позове на погасителната или придобивна давност, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото. С оглед на това се приема, че придобивната давност не може да се счита прекъсната с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за връщане на имота на собствениците му, с различни покани-устни, писмени, нотариални, с фактически смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от 6 месеца, предявяването на извънсъдебни претенции от какъвто и да е вид, вкл. когато са довели до скарване.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Пропуските и нарушенията на правилата на безопасност, допуснати от работодателя отразяват ли се и как при установяване на съпричиняване от страна на работника по чл. 201, ал. 2 КТ и как следва да се определя процентът на съпричиняване на увреждането?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Длъжен ли е съдът при назначаване на експертиза да укаже на вещото лице въз основа на кои документи да изпълни задачата си и длъжен ли е, в случай, че заключението се базира на документи, неприети като доказателство по делото, да събере тези доказателства, ако някоя от страните ги е оспорила?
Съставлява ли изявлението в спогодба, с която се определя размер на обезщетение за неимуществени вреди, че страните за в бъдеще няма да имат претенции една към друга във връзка с предмета на спогодбата, предварителен отказ от права?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Упражняването на владение, което е явно и демонстрирано спрямо цялото общество, представлява ли демонстриране на владение с намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира по документ като собственик?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Упражняването на владение, което е явно демонстрирано спрямо цялото общество, т. е. спрямо всички, представлява демонстриране на намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира като собственик със съответния документ (решение за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ или нотариален акт, обективиращ предвиден в закона придобивен способ). Фактическата власт, веднъж установена като владение (упражняване за себе си) не променя своята същност в държане при промяна в носителя на правото на собственост върху имота, ако владението е явно. Упражнявайки фактическата власт върху имот, който държи като свой, т. е. с намерението да придобие собствеността по давност, владелецът свои имота спрямо всички, включително спрямо собственика. За да прекъсне придобивната давност, собственикът следва да предприеме съответните действия по указания в чл. 116 ЗЗД начин, а именно с предявяването на иск или възражение или искане за почване на помирително производство, респ. с предприемане на действия по принудително изпълнение.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Ако работата за изработка е приета без забележка може ли на по-късен етап да се търси отговорност на изпълнителя? Следва ли въззивният съд да изследва как са изпълнени възложените работи, след като възложителят вече е приел изработеното?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Изводът на съда, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на дружествата за неизпълнение на задължението за почистване на уличното платно, е явно необоснован. Изводът е направен само въз основа на факта, че уличното платно на мястото на произшествието е било заледено и непочистено, без да се вземе предвид, че отговорността на двете дружества произтича от договор. Обратните искове се основават на неизпълнение на сключения между общината и дружествата договор. Така че, за да възникне отговорност на дружествата – ответници по тези искове, е необходимо да се установи, че те не са изпълнили конкретни клаузи на договора, касаещи реда за извършване на снегопочистването, отчитането и приемането на извършената работа. Необходимо е също така да е се установи, че общината – ищец по обратните искове е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнила своите договорни задължения. Такова обсъждане не е извършено от въззивния съд и поради това отговорността на дружествата е ангажирана явно необосновано, което обуславя очевидна неправилност на обжалваното решение.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки лица, извън кръга на посочените с Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

От гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №4/61 г. и Постановление №5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи – когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.

За да се приеме, че между изброените с тълкувателния акт роднини е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. Посочено е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка в отношенията между братята и сестрите е посочено израстването им сами като деца, полагане на грижи от единия за другия поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина, поради дезинтересиране, смърт, тежко заболяване и т. н.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Очевидно неправилно ли е обжалваното решение в хипотезата на явно нарушение на основни съдопроизводствени принципи (чл. 121, ал. 4 КРБ, чл. 12 ГПК) и процесуални правила (чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК) за дейността на въззивната инстанция и за необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Като селективно основание, понятието „очевидна неправилност” е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която предпоставя особено тежък порок на обжалвания акт, установим пряко от съдържанието на изложените мотиви. В тези случаи се касае за видимо тежко нарушение по приложението на материалния закон, нарушение на основни принципи и съдопроизводствени правила на гражданския процес, или явна необоснованост.

Конкретно в случая, въпросът за съдържанието на въззивното решение и наличието на мотиви към него е с основополагащо значение за всяко дело, тъй като мотивите отразяват решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция в качеството й на съд по съществото на правния спор. Задължението на съда да мотивира надлежно своето решение произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 4 Конституцията на РБ, съответно – чл. 235, чл. 236, ал. 2, чл. 272 и чл. 273 ГПК. Поради важността на мотивите, Върховният съд и Върховният касационен съд (вж. – ППВС №1/13.07.1953 г., ППВС №2/1967 г., ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГТК) последователно са се придържали към становището, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви към решението си, които да отразяват нейните фактически и правни изводи, направени в резултат на самостоятелна преценка на правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, съобразно обсега на дължимата второинстанционна проверка. Мотивите трябва да са точни, ясни и логически безпротиворечиви, да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на процесуалния закон и за задължението на съда да тълкува правните действия според действителната воля на страната.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Задължителността на дадените от ВКС указания с отменителното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане обхващат както тълкуването и прилагането на материалния закон, така и тълкуването и прилагането на процесуалния закон, вкл. относно съда, който трябва да се произнесе по спора. Този извод произтича от логическото и граматическото тълкуване на императивната норма на чл. 294, ал. 1 ГПК. Това задължава въззивния съд да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, въззивният съд няма да се произнесе по него /напр. ако бъде направен отказ или оттегляне на някой от исковете, бъде направено признание на иска или на отделни факти, постигне се спогодба, бъдат събрани нови доказателства и др./. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Когато съобразявайки се с дадените му указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, при новото разглеждане на делото въззивният съд събере нови доказателства, той следва да ги прецени в съвкупност с вече събраните преди това доказателства по делото. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. Ако при тази преценка въззивният съд приеме за установени нови правно – релевантни обстоятелства, които променят фактическата обстановка по делото, той пак е длъжен да се съобрази с дадените му от ВКС по реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Съобразявайки се с тях, при новото разглеждане на делото въззивният съд може да достигне както до същите изводи по материалноправния спор по делото, така и до други материалноправни изводи, които са обусловени от променената с новоустановените обстоятелства фактическа обстановка по делото, и които изводи може да са различни от изводите, приети за правилни в отменителното решение на ВКС, доколкото последните са били направени само въз основа на обстоятелствата, приети за установени по делото преди събирането на новите доказателства.

Terms

Българското прецедентно право