Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За значението на посочване време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие.
Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му; когато нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат.
Стъпвайки на неизменното разбиране в практиката на ВКС, че под откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина – установени субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение, извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на служителя възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Задължителна ли е съвкупната и комплексна преценка на всички относими обстоятелства, имащи значение за решаване на въпроса за предоставяне на родителските права?
За определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Сочи се, че съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Отречено е полът и възрастта на детето да са определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските права, тъй като те са само част от всички съотносими при преценката обстоятелства. Затова единствено извършената въз основа на пола и възрастта преценка не може да бъде приета за точна и задълбочена.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
По какъв начин работодателят следва да поиска писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание и следва ли съдът след като е установил, че са искани обяснения от работодателя и такива са дадени, да разгледа иска по същество?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Работодателят може да поиска за различен брой отделни нарушения обяснение да се даде едновременно, като предостави един общ срок за депозиране в рамките на дисциплинарното производство. В този случай действието му се преценява с оглед изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ по отделно за всяко от посочените нарушения /включително достатъчен ли е бил даденият срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено наказание/, а не като цяло.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Има ли причинна връзка между неизпълнението на длъжника на задължението да предаде в срок недвижимия имот в състояние “на шпакловка и замазка” и невъзможността имотът да бъде отдаден под наем, ако за целта е било необходимо след предаването довършване и мебелиране на имота? Трябва ли ищецът да докаже, че е довършил и мебелирал имота, за да се приеме, че със сигурност е пропуснал ползи от невъзможността да го отдаде под наем?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
неизпълнението на договора е причина за резултата, когато, ако мислено бъде премахнато от цялата съвкупност от факти, предхождащи резултата, означавани и с термина „необходими условия“, резултатът не настъпва. Няма причинна връзка, ако резултатът пак би настъпил, независимо от липсата на дължимото от длъжника поведение. Разновидност на основната теория е тази за адекватната причинна връзка. Приема се, че теорията за равноценността е вярна, но гражданското право не се интересува от извънредно случайните последици и условията, които ги пораждат. Причина са само ония условия, които причиняват резултата редовно, правилно, номално, типично и адекватно, а не по изключение. Съгласно чл. 82 ЗЗД делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди, а извън случаите на недобросъвестност длъжникът отговаря само за предвидимите вреди. Трябва да се установи наличието на причинна връзка чрез прилагане на теорията за равноценността, след това преките вреди трябва да се ограничат чрез прилагането на адекватната теория-това са вредите, които са типична, нормално настъпваща последица от неизпълнението. Терминът „непосредствени вреди“ няма самостоятелно значение, а е синоним на преки вреди. Предвидимите вреди са вид преки вреди. Това са тези вреди, които могат да се предвидят от длъжника при полагане грижата на добрия стопанин/А. К. „Облигационно право. Обща част, четвърто издание от 2007 г., стр.407-411/.
При прилагане на тези указания за конкретния случай трябва да се приеме, че неизпълнението на длъжника на задължението да предаде в срок недвижимия имот в състояние „на шпакловка и замазка е в причинна връзка с неблагоприятния резултат-невъзможността имотът да бъде отдаден под наем. Това е така, защото наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета/чл. 230 ЗЗД/. За да може апартаментът да се ползва, трябва да е боядисан и обзаведен, но технологично преди това трябва да е шпаклован и замазан. Ако се изключи неизпълнението, тоест, ако апартаментът беше предаден от строителя на шпакловка и замазка, пропуснатите ползи от наемната цена не биха настъпили, защото едва след това собственикът би могъл да боядиса и обзаведе апартамента, за да го отдаде под наем. Липсата на шпакловка и замазка обичайно, типично и нормално води до невъзможност да се ползва жилището, поради което вредите са преки. Те са и предвидими, тъй като при полагане грижата на добрия стопанин строителят може да съобрази тяхното настъпване. Следователно има причинна връзка между неизпълнението на длъжника да предаде апартамента на шпакловка и замазка и пропуснатите ползи от неполучената наемна цена за апартамента. Не може да се иска от кредитора да да доказва, че е боядисал и обзавел апартамента, тъй като тези дейности следват шпакловката и замазката.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Следва ли при разглеждане на иск по чл. 109 ЗС за събаряне на сграда, построена в образуван по регулация съсобствен парцел, за който сметките не са уредени, да се преценява спазването на изискванията на ЗУТ за отстоянието й до страничната регулационна линия по бъдещо изменение на регулацията, предприето с цел привеждането й в съответствие с границите на имотите в общия парцел?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно пар. 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на заварени дворищнорегулационни планове, с които са били образувани съсобствени парцели, се прекратява, ако в срока по пар. 6, ал. 2, изр. 1 ПР на ЗУТ те не бъдат приложени по досегашния ред, т. е. ако в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона не бъдат уредени сметките за изравняване на частите на съсобствениците в общия парцел. Прекратяването на отчуждителното действие става автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура за изменение на неприложения дворищнорегулационен план – Тълкувателно решение №3/28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. №3/2010 г., ОСГК.
След отпадането на отчуждителното действие на плана собствениците на имоти, които са били включени в общ парцел, разполагат с възможностите по пар. 8, ал. 2 ПР на ЗУТ: 1. Да приложат дворищнорегулационния план с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. Да поискат изменение на плана при условията и по реда на този закон; 3. Да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
Докато собствениците на отделните имоти не са изразили воля да се възползват от възможностите по пар. 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 ПР на ЗУТ, новото строителство в заварения от ЗУТ парцел /УПИ/ не може да бъде съобразявано с бъдещи изменения в регулацията, тъй като те не могат да се предполагат. Това ново строителство следва да бъде съобразено със заварените сгради в урегулирания имот и бъдещите сгради, предвидени по застроителния план, макар все още да не са изградени, като се спазят строителните правила и норми за отстояния и разположение спрямо тези сгради.
Във всички случаи когато разглежда спор по чл. 109 ЗС, породен от това ново строителство в заварения от ЗУТ съсобствен дворищнорегулационен парцел, за който сметките не са били уредени, съдът следва да отчете настъпилото след строителството изменение на регулацията по реда на пар. 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 ПР на ЗУТ, като обсъди отстоянието на новото строителство спрямо новата вътрешна регулационна линия и изложи съображения дали то съставлява пречка по чл. 50 ЗС за упражняване правото на собственост в съседния поземления имот, част от бившия общ парцел.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За проверка на допустимостта на въззивното решение, тъй като обжалваният акт пред въззивната инстанция е решение /с характер на определение/ за прекратяване на производството по делото, а въззивният съд е решил спора по същество.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Недопустимо е въззивният съд да реши правния спор със същия акт, с който отменя определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото.
С обжалване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете пред въззивния съд се провежда „процес относно процеса. Неговата цел е да се установи налице ли са процесуални пречки, които не допускат решаването на правния спор по същество. При това тази проверка се извършва без ограничения, които да следват от конкретните оплаквания в частната жалба или да са в зависимост от процесуалната пречка, която първоинстанционният съд е констатирал с обжалваното определение. При такава частна жалба „процесът относно процеса има за предмет компетентността на сезирания районен съд да разгледа и реши по същество правния спор.
Съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК, въззивният съд „сам решава въпросът по жалбата. Той потвърждава преграждащото развитието на делото първоинстанционно определение, когато намери, че искът е недопустим поради абсолютна пречка, включително каквато не е изтъкната от първата инстанция или от страните, или поради относителната, изтъкната по отвод от ответника. Въззивният съд отменя определението, когато намери, че искът е допустим, защото са налице всички процесуални предпоставки (условия на процеса). В такава хипотеза делото се връща на първата инстанция, която е длъжна да разгледа спора по същество (чл. 278, ал. 3 ГПК).
Правилата на производството, което се развива по частна жалба, изключват компетентност на въззивния съд след отмяна на определението, което прегражда развитието на делото, да реши спора по същество. Такава компетентност въззивният съд има едва след постановяване на първоинстанционното решение по съществото на правния спор, когато бъде сезиран с редовна и допустима въззивна жалба. Производството по въззивната жалба е уредено в глава ХХ ГПК и предвижда т. нар. „ограничен въззив. По него въззивният съд решава (повторно) правния спор според конкретните оплаквания в жалбата, като следи служебно само за правилното приложение на императивни материалноправни норми или за интереса на лица в случаи, изчерпателно посочени в закона. Производството по глава ХXI ГПК, което се развива пред въззивния съд при обжалване на определение за прекратяване на производството поради недопустимост и това, което се развива по глава ХХ ГПК при обжалване на решението по съществото на правния спор, са с различен предмет, характеристики и компетентност на въззивния съд. Правилата в глава ХXI ГПК не допускат след отмяна на определението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск, въззивният съд да реши спора по иска по същество.
Решението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, е с характер на определение. Основателната частна жалба предполага неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния състав за разглеждане и решаване на спора по иска, чиято допустимост е незаконно отречена.
Terms