Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Следва ли да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение при обективно съединени в условията на евентуалност искове, когато производството по евентуалния иск е прекратено, но производството по главния иск все още продължава?
Правните последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични – съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. В това определение на ВКС е прието още, че при уважаване на направен отвод за недопустимост на главния иск, разноски не се дължат, тъй като в този случай на разглеждане подлежат евентуално съединените искове и отговорността за разноски се определя от решението на съда по тях. Това разрешение намира приложение и в разглежданата по настоящото дело хипотеза – когато производството е прекратено по евентуалния иск (независимо дали той е първи или втори по ред спрямо главния), а производството по главния иск продължава своето развитие. В допълнение следва да се посочи, че това разрешение намира своето основание в разликата между кумулативното и евентуалното обективно съединяване на искове срещу един и същи ответник. При кумулативното съединяване на искове съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по всеки от кумулативно съединените искове, като разноските се присъждат в зависимост от изхода на спора по всеки един иск – когато той бъде уважен, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, а когато искът бъде отхвърлен, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяването на производството по който и да било от кумулативно съединените искове срещу него. Различно е положението при евентуалното съединяване на искове срещу един ответник – съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът му дължи разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания евентуален иск; в тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява (той остава неразгледан, без да е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК в тези случаи висящността по евентуалния иск се възстановява пред въззивната инстанция, ако тя отмени решението по главния иск). По евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен – отхвърляне на главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено. В тези случаи произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск – ако той бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, като ищецът му дължи разноските, направени както по повод главния иск, така и по повод евентуалния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на производството, и по главния иск, и по евентуалния иск. Когато производството бъде прекратено само по евентуалния иск, ответникът няма право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, а съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за разноски в зависимост от изхода на спора по главния иск – съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Когато е предявен и втори евентуален иск – при процесуалното условие, че и първият евентуален иск бъде отхвърлен (в тези случаи първият евентуален иск е главен спрямо втория евентуален иск), съобразно гореизложеното ответникът има право на разноски само в случаите когато бъдат отхвърлени, и главният, и двата евентуални иска, или производството бъде прекратено по всеки от тях; а ищецът има право на разноски само ако някой от исковете му (главен или евентуален) бъде уважен със съдебното решение. Следователно, за разлика от случаите на частично прекратяване на производството по един от кумулативно съединените искове, когато съдът следва да осъди на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът да заплати направените от ответника разноски по повод този иск; при частично прекратяване на производството по един от евентуално съединените искове, съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за разноски, в зависимост от изхода на делото по главния иск – съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Възприемането на друго разрешение относно разноските би заличило разликата между кумулативното и евентуално обективно съединяване на искове срещу един и същи ответник.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Oтносно приложимостта на исковия ред по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му.
При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. по исков ред. При това положение, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира, че е налице основание за отмяна на въззивното решение, поради неговата незаконосъобразност, с оглед приетия от въззивния състав извод за недопустимост на производството по иска по чл. 155, т. 3 ТЗ, респективно на постановеното по същия иск първоинстанционно решение.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За съразмерността при съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Задължителни ли са за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, указанията в касационното решение, че в спорните правоотношения се прилагат ЗИДЗМВР (ДВ, бр17/21.02.2003 г.) и ЗМВР 2006 г. /отм./, а според тези закони докато съществува правоотношението между страните давност не може да тече по заявеното с иска право на допълнителен отпуск за положен труд от държавния служител, работил на смени и превишил нормативно установеното работно време след сумираното му изчисляване на тримесечие?
Правилно ли е решението, с което при новото разглеждане на делото и при тези указания, мотивирани с това, че приложимите правни режими са специални и изключват общи разпоредби в КТ и в ЗДСл., въззивният съд е приел, че правото на допълнителен отпуск по установителния иск е погасено по давност, предвидена в Закона за държавния служител?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Подлежи ли на съдебна преценка обстоятелството дали неизпълнение на конкретно задължение на страна по застрахованото лице за предпазване на застрахованото имущество е значително с оглед интереса на застрахователя и е в причинно следствена връзка с възникването на застрахователното събитие?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна неправилност поради противоречие с императивни правни норми – че процесният имот е бил гора, въпреки установените по делото данни, че процесната територия е била урбанизирана още през 1937 год.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
В какво качество отговаря Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ при действието на отменения Кодекс за застраховането, когато се претендират вреди, претърпени от ПТП, настъпило на територията на РБългария и причинено от МПС с регистрационен номер от друга държава – членка на системата „Зелена карта, чийто водач е застрахован за гражданската му отговорност при застраховател, установен в друга държава – членка на системата „Зелена карта?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Когато се претендират вреди, причинени от МПС с регистрационен номер от държава – членка на системата „Зелена карта, различна от България, при застрахована отговорност на водача на такова МПС от застраховател, установен в държава – членка на системата „Зелена карта, различна от България, но от произшествие, настъпило в България, НББАЗ отговаря в качеството му на представително национално бюро на застрахователите по смисъла на чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ /отм./, а не на Компенсационен орган по смисъла на чл. 282, ал. 4, чл. 284 и чл. 285 КЗ. В тези случаи НББАЗ отговаря на основание чл. 282, ал. 3 КЗ /отм./ в качеството си представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, в което си качество участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите членки.
Terms