Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички изложени от страната по спора доводи като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с тези доводи и оплакванията на страните? (По иск срещу „Групама Животозастраховане ЕАД за застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск – ,,пълна трайна неработоспособност“ по групов Договор за застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“)
Константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК относно това, длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички изложени от страната по спора доводи като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с тези доводи и оплакванията на страните дава категоричен положителен отговор на този правен въпрос.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг.
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите и на бабите и дядовците и внуците е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения посочените родственици са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя.
Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС №4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За проверка на допустимостта на въззивното решение поради произнесе по евентуално заявено пред първоинстанционния съд възражение за прихващане. (По установителен иск за солидарно задължение по договор за жилищен кредит към „Юробанк България“ АД като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Възражението за съдебно прихващане е процесуален способ за защита на ответника срещу предявения иск. По аргумент от чл. 2 и чл. 6 ГПК съдът е длъжен да се произнесе относно съществуването на противопоставеното за прихващане вземане, обхванато от силата на пресъдено нещо на решението – чл. 298, ал. 4 ГПК. Съгласно приетото ТР №2/18.03.2022 г. по тълк. дело №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. В цитираното ТР ВКС приема, че активното вземане внася допълнителен предмет на делото и върху същото се формира сила на пресъдено нещо, но погасителният ефект на прихващането настъпва в пределите на вземането, установено с иска – до размера, необходим за прихващането. Над този размер вземането на ответника не може бъде присъдено. В трайната практика на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по евентуално заявеното пред първоинстанционния съд възражение за прихващане, щом е уважил иска, когато това процесуално действие е предприето своевременно. Посочва се, че когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение и същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. В ГПК е предвидено, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.
Обжалваното решение е постановено по надлежно предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Диспозитивът на решението кореспондира с петитума на исковата молба, с който е поискано да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на заявени в заповедното производство парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит. Съдържанието и видът на предоставената с решението защита са съответни на обективните и субективни предели на търсената от ищеца защита, очертани с исковата молба и поради това няма причина да се приеме, че решението е процесуално недопустимо. Уважаването на възражението за прихващане в размер, по-голям от въведения, не рефлектира върху допустимостта, а върху правилността на съдебното решение в частта, с която е отхвърлен иска за вземането в размер, надхвърлящ този на възражението за прихващане. Предвид горното поддържаното от касатора оплакване за недопустимост на обжалваното решение поради уважаване на възражението за прихващане в размер, различен от въведения, не се възприема от настоящата инстанция.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Покрива ли фактическият състав на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. а ЗЮЛНЦ хипотеза на регистрирано сдружение с нестопанска цел, чието наименование съдържа наименованието на публичноправен субект?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Както всяко юридическо лице, така и сдружението с нестопанска цел се индивидуализира като субект на правото с предмета и целта на дейност, наименованието си, седалището и адреса на управлението, органите на управление, имуществото си. Ако при учредяването на сдружението не е спазен законът, е предвиден ред за неговото прекратяване в чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ – чрез предявяване на иск от легитимираните лица пред съответния окръжен съд.
Следователно един от правно-релевантните индивидуализиращи белези на сдружението с нестопанска цел е наименованието, което е част и от задължителното съдържание на неговия устав, съгласно чл. 20, т. 1 ЗЮЛНЦ. Наименованието отличава съответното сдружение от останалите правни субекти, включително и от тези на публичното право, с което последните участват в обществените отношения и гражданския оборот. С оглед значението на този индивидуализиращ белег законодателят в чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ е поставил изискването, че същото трябва да не въвежда в заблужнение и да не накърнява добрите нрави. Когато това не е спазено, е приложим специалният ред за прекратяване на сдружението, съгласно даденото разрешение в горецитираното решение на ВКС, което изцяло се споделя от настоящия състав. Използването на наименованието на публичноправен субект отговаря на дефиницията да е въвеждащо в заблуждение, че служещото си с наименованието лице извършва възложената по закон дейност на такъв субект. По тези мотиви, когато при учредяване на сдружението е избрано име на публичноправен субект, то учредяването му е в противоречие на закона – чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ, поради което и на поставения правен въпрос следва да се отговори, че хипотеза, при която наименованието на регистрирано сдружение съдържа наименование на публичноправен субект, се субсумира под фактическия състав на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. а ЗЮЛНЦ.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях. (По иск на основание чл. 74 ЗЗД)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Terms