Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно възможността длъжникът да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и цедента договор след изразено изрично писмено съгласие с прехвърлянето на вземането.
Длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане. Предвиденото в чл. 103, ал. 3 ЗЗД правило, според което длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане към цедента, освен при изразено изрично писмено съгласие с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Посочените възражения не биха могли да се противопоставят на цесионера /самостоятелно или инцидентно/ само ако е налице приемане на цесията от длъжника, съобразно предвидените в чл. 103, ал. 3 ЗЗД предпоставки.
Възприемайки горната теза, ВКС приема, че разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД е приложима и по отношение на направеното спрямо цесионера възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане. Това тълкуване е приложимо и по отношение на направеното спрямо фактора възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане, тъй като договорът за факторинг съдържа съществени общи признаци с договора за цесия, регламентиран в ЗЗД. При констатираната празнина в закона относно договора за факторинг съдебният състав стига до извод, че съгласно чл. 46, ал. 2, предл. първо ЗНА следва да се приложат по аналогия разпоредбите на закона относно договора за цесия.
Длъжникът не може да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и доставчика договор, от който произтича прехвърленото вземане, след като е изразил изрично писмено съгласие с прехвърлянето.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно задължението на съда, разглеждайки молба за освобождаване от държавна такса и разноски да изследва и извърши преценка на всички критерии за това като вземе в предвид: материалното и имущественото състояние на молителя, семейното му положение и здравословното му състояние.
При произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на съответната такса и разноски. Ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК при преценка относно имущественото състояние.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 КТ по справедливост и за наличието и степента на съпричиняването на вредите от пострадалия с груба небрежност, като основание за намаляване на обезщетението по чл. 201, ал. 2 КТ.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, както и степента на възстановяване на пострадалия след проведеното лечение, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Тези обстоятелства съдът е длъжен да изтъкне и обсъди в мотивите си при обосноваване на размера на обезщетението.
В практиката на ВКС по приложението на чл. 201, ал. 2 ГПК, вкл. посочената от страните е прието, че грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността, за разлика от наказателното); небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й; грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като тя също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност; това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя; намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно критериите при определянето от съда по справедливост /чл. 52 ЗЗД/ на размера на застрахователно обезщетение.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Правно допустимо ли е страната да е обвързана от договор за аренда, без да е сключвала същия?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Във всички случаи ли се упражнява правомерно фактическа власт върху реална част от съседен имот, когато ответникът едностранно е преместил ограда между своя имот и имота на ищеца, при което навлизането в имота на ищеца е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (доколкото за изхода на спора налице ли са предпоставките за уважаване на реавандикационния иск в осъдителната му част е без значение дали ответникът е преместил оградата целенасочено и неправомерно и дали е завладял реалната част от имота на ищците, т. е. дали упражнява фактическата власт с намерение за своене)?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
ЗКИР определя границите на поземлените имоти като граници на правото на собственост (чл. 24, ал. 2) и урежда правила за тяхното идентифициране в процеса на създаване на кадастралната карта (чл. 43, ал. 1, т. 5), както и процедура за отстраняване на непълнота или грешка или явна фактическа грешка. Чл. 31 ЗКИР делегира на министъра на регионалното развитие и благоустройството издаване на наредба, с която да се уредят на подзаконово ниво съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а според чл. 43, ал. 2 ЗКИР АГКК не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имот в кадастралната карта, по-малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31 ЗКИР.
В чл. 18 от издадената въз основа на законовата делегация по чл. 31 ЗКИР Наредба №РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри урежда алгоритъма, по който се установява точността на нанесените в кадастралната карта граници на поземлените имоти и следващата от тях площ, а чл. 20, ал. 2 предвижда, че допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 или ал. 5 не е основание за изменение на кадастралната карта.
Тази нормативна уредба е от значение при спорове за собственост на реална част от съседни недвижими имоти чрез ревандикационен иск при преценка дали искът е основателен и в осъдителната си част и при иск по чл. 109 ЗС за защита на собствеността върху такава реална част. В исковите производства установяването, че фактическа власт или други въздействия върху реална част от съседен имот, която реална част е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 Наредба №РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри обаче няма самостоятелно значение при преценка основателността на искането за предаване на владението или основателността на негаторния иск.
При предявен ревандикационен иск дали фактическа власт върху такава реална част се упражнява правомерно от ответника съдът следва да прецени въз основа на всички установени по делото факти. В случай като настоящия, при който правния спор е възникнал от преместването на ограда между двата поземлени имота от значение е имало ли е съгласие на собствениците за местоположението на новата ограда, както и спазени ли са изискванията на специалните нормативни актове, уреждащи изискванията за вида и местоположението на оградите между съседни имоти.
Ако е налице съгласие на собствениците или са спазени нормативните изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява правомерно от ответника. В тази хипотеза ревандикационният иск е основателен в установителната си част и неоснователен в осъдителната. С действителната имотна граница страните по спора следва да се съобразят при изграждането в бъдеще на нова ограда.
Ако липсва съгласие на собствениците и не са спазени нормативните изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява неправомерно от ответника. В тази хипотеза искът по чл. 108 ЗС е основателен и в осъдителната си част.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? (По иск за заплащане на авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на маски поради разваляне на договора)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
За да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл. 235 ГПК и чл. 236 ГПК.
Terms