Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Какво значение за основателността и размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД, дължимо от общината на съсобствениците за лишаване от ползването на недвижим имот, отреден за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, има наличието на улична регулация и сервитут на топлопровод върху части от този имот? Възможността на ищците да получат обезщетение по друг ред води ли до неоснователност на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД?
За да се даде разрешение на питането, следва да се съобразят конкретното съдържание на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, тълкуването и в съдебната практика и залегналият в нормата общ принцип на гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, като се зачете общественият интерес от благоустройството, въведен в чл. 1 ЗУТ. Както е посочено в т. 9 на ППВС №1/28.05.1979 г. по гр. д. №1/1979 г., недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и принцип на гражданското право. Това означава, че трябва да се удовлетвори обеднелият, но без да се надвиши еквивалентността и да се достигне до другата крайност- до неоснователно обогатяване на първоначално обеднелия. Затова трябва да се сравнят двете величини-обогатяването на ответника и обедняването на ищеца и да се присъди само сумата до размера на обедняването. Когато имущественото разместване, причинило неоснователното обогатяване, касае недвижим имот, който е бил обект на благоустрояване, трябва да се избегне засягането на обществения интерес от териториалното устройство, залегнал в чл. 1 ЗУТ. В тази разпоредба ясно е казано, че територията на страната е национално богатство и нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Затова собственикът на имота е длъжен да търпи ограниченията, наложени от благоустройството и при определяне на дължимата компенсация за обедняването не може да се пренебрегнат вече извършените благоустройствени мероприятия, които не подлежат на премахване. Или казано другояче, собственикът не може да претендира компенсация, която би се дължала в по-голям размер, ако имотът е свободен от всякакви ограничения, свързани с благоустройството. Дължи се компенсация само за начина на ползване, който е съобразен с благоустройствените ограничения. Собственикът може да иска промяна на предназначението на имота, но от това не следва, че се дължи компенсация по чл. 59 ЗЗД, определена съобразно свободен от ограничения имот. Ако отказът да се промени предназначението на имота е незаконосъобразен, тогава собственикът би получил обезщетение на друго основание, което изключва субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД съгласно ал. 2 на разпоредбата.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За предпоставките за присъждане, по изключение, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице при ПТП в полза на лице, извън кръга на най-близките роднини по права линия и съпруга.
Съгласно т. 1 Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и само по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, и в тези случаи е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; Следователно за получаването от този кръг правоимащи на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, както и всички постановени понастоящем съдебни решения на ВКС се приема, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини напр.- заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др., а за връзката между братята и сестрите – например-израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Кой е моментът, от който следва да бъде присъдена законна лихва за забава върху обезщетението за причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
Следва ли въззивният съд при формиране на своите крайни изводи в решението да обсъди и да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба?
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяване на решаващата си дейност на инстанция по същество въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на деликвента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати – уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. Последният, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 497, ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна лихва.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Към кой момент се преценява възникването на договорната обвързаност и респ. валидността на договарянето при предварителен договор за учередяване на ипотека – към момента на сключването или към момента на обявяването му за окончателен и може ли съдът да се произнесе само по клаузата за дължимост на неустойката, без да се произнесе по валидността на предварителния договор за учредяване на ипотека?
Предварителен договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма (чл. 19, ал. 1 ЗЗД), като последният трябва да съдържа уговорки за съществените условия на окончателния договор (чл. 19, ал. 2 ЗЗД). При ипотеката свободата на договаряне е най – слабо приложима. Договорът за ипотека се сключва в нотариална форма, съдържа строго определени реквизити, които представляват условия за действителност, и поражда действие след като бъде вписан. Вписването е елемент от фактическия състав, който поражда ипотечното право и завършва учредяването на ипотечното право, за което законът предвижда смесен гражданскоправен фактически състав, съставен от гражданскоправен елемент (договора за ипотека) и публичноправен елемент (вписването). За учредяване на ипотека нотариалната форма на договора е недостатъчна, а публичноправният елемент не може да възникне по силата на волеизявлението на страните. Предварителният договор за ипотека не е консенсуален, тъй като не може да се счита сключен с постигане на съгласие на страните за строго определените в закона реквизити на ипотеката, а и не може да се приеме че сключването на предварителен договор за ипотека в писмена форма е достатъчно за да обвърже страните, тъй като спазването само на нотариалната форма за окончателния договор е недостатъчно за възникването на ипотечното право.
Отговорът на въпроса налага също така да бъде съобразено, че договорът за ипотека е обезпечителен. Предварителният договор, така както е уреден в чл. 19 ЗЗД, намира основно приложение за договорите, които по правило са консенсуални, какъвто характер нямат обезпечителните договори, които при това са особен случай на договорите intuit personae. При тях всякога е от значение личността на длъжника, доколкото се обезпечава неговото задължение към кредитора. Поради това законът изисква категоричност на намерението да се обезпечи. Тази категоричност се проявява с предаването на вещта (при обикновения залог) или със сключването на договор в предвидена в закона форма (при всички останали обезпечения). Упражняването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и евентуалното му уважаване предполага настъпването на промяна в правната сфера на другата страна по предварителния договор, като по този начин тя ще бъде задължена да встъпи в окончателен договор. Преобразуващите права се уреждат само от закона, а той определя дали правото може да се упражни и съдебно. Признаването на потестативно право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД при предварителен договор за ипотека, както при всеки обезпечителен договор, сочи на правно нетърпим резултат. Следва да се приеме, че договорът за ипотека се намира извън приложното поле на предварителния договор, тъй като не е възможно едностранно да принудим насрещната страна да сключи обезпечителен договор с кредитора. Предварителният договор поражда своето действие само когато с него се поемат задължения за сключване на окончателен договор, който да може да бъде заместен и с решение на съда, по иск на която и да е от страните по предварителния договор, а ипотека не може да бъде валидно учредена само с влязло в сила решение на съд.
Ето защо предварителният договор за ипотека не поражда правно действие и дали е възникнала договорна обвързаност между страните следва да се преценява към момента на сключването му. Неустойката е акцесорно задължение и може да бъде осъществена само доколкото основния договор е породил своето действие, поради което съдът следва да се произнесе първо по валидността на предварителния договор, а едва след това по дължимостта на неустойката.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали наследник с право на запазена част, но неприел наследството по опис, който упражнява правото си на възстановяването й по реда на чл. 30 ЗН срещу лице, непризовано към наследяване, може да обоснове наличие на материалноправната предпоставка по чл. 30, ал. 2 ЗН само като се позове на разпоредбата на чл. 62 ЗН и заяви пред съда, че ще се ползва от приемането по опис, направено от друг наследник – в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН и по предвидените в чл. 49, ал. 1 ЗН ред; дали преценката за наличие на предпоставката по чл. 30, ал. 2 ЗН се преценява поотделно за всеки един от призованите към наследяване?
Въпросът е обсъждан в правната теория – „Наследствено право“, доц. д-р А. С., където е аргументирано становището, че разпоредбата на чл. 62 ЗН следва да се тълкува в смисъл, че всеки наследник, който е направил волеизявление по реда и в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН за приемане по опис, може да се възползва от вече направения опис при предходно приемане от друг наследник (не е необходимо да се прави нов опис, тъй като се касае за същото наследство). Волеизявление за приемане по опис и вписване на приемането е необходимо във всички случа. Иначе няма основание за придобиване на наследството.
Ако се възприеме тълкуването на чл. 62 ЗН, според което облагите от приемането по опис, направено от един наследник, настъпват по силата на закона за всички наследници, стига да няма данни те да са изразили воля за приемане направо или за отказ от наследство, то това тълкуване не би било съответно на други норми от Закона за наследството: би противоречало на правилото на чл. 48 ЗН, според което приемането на наследството винаги се основава на изрично или конклудентно волеизявление; би имало за последица отпадане, за част от наследниците, на изискването за приемане по опис в установения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок; би поставило въпроса за относимостта на ограниченията за разпореждане с наследственото имущество, предвидени в чл. 65 ЗН – дали те ще се прилагат само за наследника извършил приемането по опис или и за тези, които само се ползват от него.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно?
След влизане в сила на измененията в ГПК ДВ бр. 110/2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на въззивния съд да формира своите изводи въз основа на всички събрани доказателства, и да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател във връзка с необсъждането от страна на съда на оплакването на тази страна във въззивната си жалба за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. с чл. 165, ал. 2 ГПК от страна на първоинстанционния съд.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За проверка дали въззивното решение не е вероятно недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване на иска, предвид приетото в ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да посочи и да обсъди кои конкретни доказателства той възприема като косвени доказателства и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? (По иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. с чл. 28 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, съдържащо се в саморъчно завещание)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.
Отговорът на въпроса дали завещанието е частно или универсално налага тълкуване волята на завещателя, която предвид препращащата норма на чл. 44 ЗЗД, подлежи на тълкуване по общото правило на чл. 20 ЗЗД. В практиката на ВКС се приема, че отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.
В случая цялостният прочит на завещанието, с което първо изрично завещателят е отменил предходните си завещания, а впоследствие е завещал имуществото си на ответника, употребявайки израза „моето движимо и недвижимо имущество“, сочи на извода, че волята на завещателя е била да се разпореди с цялото си имущество, без каквито и да било разграничения и ограничения, и се касае за универсално завещание. При този начин на изразяване на волята /употребено местоимение „моето“, което при анализ на целия текст на завещанието, дава основание да се приеме, че е употребено вместо израза „притежаваното от мен“/, то фактът, че при описване на завещаното имущество, не е употребена думата „цялото“ , не е основание да се приеме, че завещанието е частно. В тази връзка е прието, че законът не поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, съобразно употребените в чл. 16, ал. 1 ЗН изрази.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 4 Закона за държавната собственост за имущество, което е предоставено от държавата на кооперациите, респ. на кооперативните съюзи?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Отговорът на поставения въпрос е отрицателен, защото разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС изрично сочи кое е имуществото, изключено от обхвата на държавната собственост и това са имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Кооперациите не са сред адресатите на тази норма и съответно тя е неприложима по отношение на тях. Относно имуществото, представляващо собственост на кооперациите, има действаща правна уредба и не е налице непълнота в законодателството, която да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА.
Terms