Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Какъв е предметът на предявен отрицателен установителен иск за собственост: правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника?
Предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, а не на ищеца. Поради това в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот на всички претендирани от него основания. Ако той не стори това, отрицателният установителен иск следва да бъде уважен- тоест следва да се постанови, че спрямо ищеца ответникът не е собственик на процесния имот. При предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже само правния си интерес от завеждане на иска. Такъв правен интерес е налице, когато ищецът претендира самостоятелно право върху същия имот, което се оспорва от ответника или когато се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ако ищецът не докаже правния си интерес, производството по делото се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни?
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За проверка твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение. (По иск на основание чл. 344, ал. 1 КТ)
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи, както и длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при постановяване на акта си?
Какви са нормативно установените критерии по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и съдебни разноски?
След обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на искането за съдебна защита или съдействие (арг. чл. 2 ГПК) и въз основа на него да съобрази крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя обжалвания съдебен акт. По силата на чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е задължен да установи действително проявените в обективната действителност правнорелевантни факти, поради което при постановяването на съдебния акт той е длъжен да вземе предвид наведени от страните фактически твърдения, материалноправни възражения и оспорвания, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на въззивното производство, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 12 ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Неизпълнението на това процесуално задължение, целта на което е установяване на действителните факти по спора и постановяване на законосъобразен акт, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на обжалваното определение. Тези правила са общи и намират приложение както за първата, така и за въззивната инстанция. От друга страна, при повдигнат процесуалноправен спор, какъвто е настоящият случай, въззивният съд не е ограничен от релевираните в частната въззивна жалба основания за неправилност на обжалваното определение, като в този случай действа като пълен, а не ограничен въззив.
По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
В случай на отказ от иск, предявен от синдик по реда на чл. 649 ТЗ, заведен срещу сделка, страна по която е несъстоятелният длъжник, в чия тежест следва да бъдат разноските, в това число и за държавна такса?
На първо място, не подлежи на изменение, включително в частта за разноските, първоинстанционно решение, което е обезсилено от въззивния съд и към момента на произнасянето по частната жалба срещу определение по чл. 248 ГПК не е съществувало в правния мир. Определението във връзка с разноските няма самостоятелен характер, тъй като е изцяло обусловено от резултата по спора. Въззивният съд е следвало да съобрази това обстоятелство и като последица от обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяването на делото в съответната част да обезсили определението по чл. 248 ГПК и сам да разпредели отговорността относно разноските.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дължи ли се обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС за ползваната от непълнолетните деца на страните площ от съсобствения им имот – апартамент?
Може ли съсобственик да претендира заплащане на подобрения, които не са финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице – в случая от трето юридическо лице, видно от приложени по делото фактури за направени ремонти и разходи за закупуване на движими вещи?
До пълнолетието си малолетните и непълнолетни деца живеят в жилището на родителя- собственик на свое собствено основание, произтичащо от задължението на родителя да ги обезпечи с жилище, поради което за заеманата от тях площ не се дължи наем /или обезщетение/. За тази площ съответно невладеещият съсобствения жилищен имот техен родител няма право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС от владеещия имота родител.
Когато подобренията и разноските за съсобствената вещ са извършени не от владеещия съсобственик, а от трето лице /каквито доказателства има по настоящото дело/, за да се реши въпросът дали другият съсобственик дължи заплащане на съответната част от тези подобрения и разноски, следва да се изяснят отношенията между владеещия съсобственик и това трето лице: дали то е действало от свое име и за своя сметка или е финансирало извършването на подобренията в полза на владелеца в изпълнение на някакво свое задължение или на морален дълг към него.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допустимо ли е по възражения на извършителя на престъплението, който не е страна в административното производство по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/, да се осъществи съдебен контрол, вкл. и косвен, по чл. 17, ал. 2 ГПК на решение по чл. 24, ал. 2 и ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 4 и чл. 15 ЗПФКПП на особената юрисдикция Национален съвет по ПФКПП?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
В производството по ЗПФКПП Националният съвет по ПФКПП действа като административен орган, който издава или отказва издаването на благоприятстващ административен акт по искане на пострадалия от престъпление. Актът на Националния съвет е индивидуален административен, каквито са и другите благоприятстващи административни актове, тъй като те пораждат права за молителя. Актът, с който се отпуска помощ на пострадалия от престъплението обаче не засяга правната сфера на дееца, тъй като не поражда, нито установява задължението му да поправи причинените вреди на пострадалия. Този акт също не благоприятства дееца, тъй като не го освобождава от задължението да обезщети пострадалия. С този акт държавата поема да обезщети в някаква степен пострадалия в момент, в който неговата нужда от подкрепа е най-остра и в който той не може на практика да реализира правата си по отношение на дееца, който не изпълнява това свое задължение доброволно. Като предоставя паричната помощ на пострадалия, държавата изпълнява чуждо задължение – това на дееца, като законът ѝ признава правния интерес да стори това и затова тя има регрес срещу причинителя на увреждането.
Инцидентният контрол върху валидността и законосъобразността на административните актове се осъществява, когато техните правни последици променят правната сфера / нарушени или застрашени законни интереси или пораждащи задължения/ на лица, които не са участвали в административното производство по издаването и обжалването им. Преценка в тази насока се прави от съда във всеки конкретен случай. Нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и/или обжалването му. Така се определи и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице, което не е участвало в административното производство по издаването и по обжалването му. При издаден благоприятстващ административен акт отговорността на причинителя на вредата остава същата, променя се само титулярят на съответната част от дължимото обезщетение по същия начин, както той би се променил при изплащане на част от задължението от трето лице, което е имало интерес от изпълнението или при цедиране от кредитора на част от вземането, преди предявяването на иска. Това показва редът, по който деецът може да защити правото си по предявения срещу него регресен иск от платилият част от неговото задължение. Срещу иска той може да се брани с възражение, че не отговаря пред пострадалия, че е платил задължението си към пострадалия или че дължимото от него обезщетение е в по-малък размер. В случая държавата не е изпълнила задължението на неизправния родител на детето, който отказва да му осигурява издръжка, нито на задължения от по-горна степен дядо, защото задължените от по-предна степен не могат да изпълнят задължението си за издръжка. Изплатената от държавата сума на пострадалия е частична компенсация за причинената от дееца липса на грижа от един добросъвестен /по презумпция/ липсващ родител/баща, която деецът дължи на платилия част от неговото задължение, доколкото тази сума е в пределите на дължимото на пострадалия общо обезщетение за всички претърпени от пострадалия вреди, следствие от загубата на баща.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За материалноправната легитимация на лице, живеещо на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С ППВС №5/24.11.1969г. е признато право на обезщетение и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. На доказване в процеса подлежат както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и претендиращия обезщетение, като преценката е при условията на пълно и главно доказване на факта на специалната връзка между починалия и лицето, претърпяло неимуществени вреди. При твърдение за наличие на връзка, основана на съпружеско съжителство, на доказване подлежи фактът на претърпени неимуществени вреди от лице, което освен че е било в интимна връзка с пострадалия, е живяло фактически трайно в едно домакинство с него. При твърдение за фактическо съпружеско съжителство на доказване подлежи осъществяването на трайна връзка, заключаваща се в общо домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна грижа на лицата едно за друго, когато съжителстват само двете лица и нямат деца. При доказване на фактическо съжителство лицето, което се позовава на такава връзка с пострадалия, следва да установи, че освен емоционални и духовни отношения с починалия, е имало и общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за благополучие, т. е. съвместният общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития.
За да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извършва задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписване на искова молба, да извърши самостоятелна преценка относно наличието на законовите изисквания за редовност на вписването в случаите, когато вписването е разпоредено от съд?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Редът и изискванията за вписване на искови молби са регламентирани в чл. 12 ПВ. Съгласно цитираната разпоредба, за да се извърши вписването или отбелязването, се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на делото, както и препис или препис-извлечение от молбата. Необходимо условие за вписване на исковата молба е същата да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ – да индивидуализира страните и недвижимия имот. Целта на тези изисквания е да се гарантира вписване само на редовна искова молба, въз основа на която ще се развие спорно исково производство, и да се даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, а в определени от закона случаи – да създаде противопоставимост на правата на ищеца срещу правата на трети лица, придобити след вписване на исковата молба.
Индивидуализацията на страните и предмета на делото, както и предварителното заплащане на държавна такса за образуването му, когато такава се дължи, са изисквания и за редовност на всяка искова молба – чл. 127, ал. 1, чл. 128 ГПК. За редовността на исковата молба следи служебно във всяко положение на делото съдът, пред който то е висящо.
Вписването на исковите молби, посочени в чл. 114 ЗС, не е изискване за редовност на същите, но предвид разпоредбата на чл. 114, б. в ЗС в рамките на задължението си да обезпечи законосъобразно развитие на исковия процес, съдът указва на ищеца да впише исковата молба. Неизпълнението на това указание се приравнява по последици с неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба и е основание по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК за нейното връщане.
С ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че може да бъде отказано вписването на искови молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота, с изключение на случаите, когато вписването е разпоредено от съда – тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.
Предвид изложеното, редовността на вписана по разпореждане на съд искова молба не може да се проверява както от съдията по вписванията, така и от съда, разглеждащ иск по чл. 90, ал. 1 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписването. Тази преценка е в правомощията единствено на съда, сезиран с вписаната исковата молба. Правилността на извършената от съда преценка може да бъде проверявана само по реда на инстанционния контрол в рамките на образуваното по вписаната искова молба исково производство.
Terms