Dictum – “ГПК” Плюс – 3 ноември 2023 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

В обжалваното решение въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелката Н. Ангелова, съпруга на ищеца, е установено, че когато последният разбрал от сестра си за смъртта на майка им, е изпаднал в шок; тежко е понесъл загубата, която не е превъзмогнал; пострадалата била здрава физически и психически, помагала на семейството на сина си, като през зимата оставала при дъщеря си, а през лятото ходела на вилните имоти, които притежавали – на сина си в [населено място] и на дъщеря си в [населено място]. При обосноваване размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е изразил принципни съображения, че е нормално синът на починалата да е бил привързан към нея, да я е уважавал и почитал, но е акцентирал на липсата на зависимостта, която е налице при загубата на родител от малко дете. Като е дал превес на факта, че починалата е била на 78 г., а ищецът на – 60 г., който отдавна има собствено семейство и подкрепата на сестра си и други роднини, както и че няма данни да е претърпял травма със сериозен интензитет и реакция на стресова ситуация като последица от понесената загуба, които да обосноват по-висок размер на обезщетението, без основания въззивният съд е отдал решаващо значение на липсата на специфични обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт на член от семейството. Същевременно, в недостатъчна степен са отчетени установените от свидетелските показания много добри и близки отношения между починалата и сина й, обстоятелството, че майка му е била единственият жив родител, която независимо от възрастта й е била в добро здравословно и психическо състояние, всеотдайна към децата си и техните семейства. Също така, в недостатъчна степен е ценено обстоятелството, че новината за смъртта й е шокирала ищеца, който трудно преживява загубата на майка си. Следователно, в случая са налице обстоятелства, отразяващи се на размера на обезщетението, недооценени от решаващия съд, между които са и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. По тези съображения следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 557 КЗ е било занижено.