Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допустимо ли е претендирането на изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, преди да са станали изискуеми? (По иск за бъдещо плащане на наемна цена)
Когато собственик предоставя за ползване своя вещ или съсобственик предоставя своята част, той може да стори това срещу насрещна престация или безвъзмездно. В първия случай отношенията ще се уредят както при договор за наем, а във втория – както при заем за послужване. Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение е дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е предоставил на единия от съсобствениците съгласно чл. 56 СК. Това не променя естеството на възникналите правоотношения. И в двата случая възникват задължение за предоставяне на ползването и насрещно задължение за заплащане на цената на ползването. Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е предоставено по силата на утвърдено от съда споразумение по чл. 49, ал. 4 СК. Правомощието на съда да определи мерките относно ползването на семейното жилище има същата правна природа като правомощието на съда да разпредели ползването на съсобствена вещ – спорна администрация. Разликата е единствено в предпоставките – съдът може да разпредели ползването, когато вещта е съсобствена и са налице другите предпоставки на чл. 32, ал. 2 ЗС, докато правомощието на съда по чл. 56 СК съществува и когато няма съсобственост (собственик е единият съпруг или трето лице). Искането за определяне на цената на ползването (наема) е искане за пълно уреждане на отношенията по постановените мерки. Законът не задължава съда да уреди наведнъж мерките относно ползването на семейното жилище. Съдът е осъществил правомощията си по тези мерки, като постанови, кой да ползва семейното жилище. Затова страната, която има материални права върху жилището може допълнително да поиска определянето на цената на ползването (която е в размер на наема). Същото право страната има и когато съдът не е взел решение по мерките, защото е потвърдил споразумение между страните. И в този случай страната по споразумението може да иска пълно уреждане на отношенията по мерките относно ползването на семейното жилище.
За разлика от претенцията за определяне на наемна цена, предявеният осъдителен иск е недопустим. Може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението (чл. 124, ал. 2 ГПК), но законът има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер – чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди.
Справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, тъй като понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се оценят от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, приложени спрямо фактите по конкретния спор. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се прецени действителният размер на моралните вреди, с оглед продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение.
Независимо от неблагоприятната прогноза по отношение възстановяването на увредената става, ендопротезирането е бъдеща перспектива, а не обективно настъпил факт, вредите от който да бъдат обезщетени по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД в настоящия процес: Ендопротезирането на колянната става в очаквано бъдеще след 10-15 години, не е факт, подлежащ на съобразяване от съда в настоящия процес на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
Има ли правен интерес да води осъдителен иск на основание чл. 71 ТЗ за защита на членствено право по чл. 123 ТЗ /право да преглежда книжата на дружеството/ лице, което след подаване на исковата молба е прекратило участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ?
По отношение на осъдителните и конститутивни искове по чл. 71 ТЗ правният интерес е презумптивен като за допустимостта им е достатъчно да се установи, че ищецът е съдружник или акционер в ответното дружество. Като всеки иск по чл. 71 ТЗ и осъдителният е за защита на членствени права и включва както установяването им в твърдения от ищеца обем, така и факта на нарушаването им. Допустим иск за защита на членствени права на лице, което има качеството съдружник към момента на завеждането му, независимо от обстоятелството, че това качество е отпаднало в хода на процеса. С т. 5 на ТР №1/31.05.2023 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСТК е консолидирана съществуващата до момента казуална практика, която приема, че уредената в чл. 125, ал. 2 ТЗ хипотеза предполага прекратяване участието на съдружник в ООД с изтичане срока на отправеното от него тримесечно предизвестие, т. е. членственото правоотношение се прекратява по право. Настоящият състав изцяло споделя цитираната практика и счита, че поставеният от касатора първи въпрос намира в нея своя отговор. Следва да се има предвид и обстоятелството, че до момента на прекратяване на членственото правоотношение всеки съдружник притежава правата, които попълват съдържанието му, в техния пълен обем. Следователно, има правен интерес да води осъдителен иск по чл. 71 ТЗ за защита на членствено право лице, което след подаване на исковата молба е прекратило участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Дали при обстоятелства, каквито въззивният съд е приел за установени по делото: че близостта между двамата братя се е проявявала не само в личните им отношения, но и в съвместна търговска дейност във формата на семеен бизнес, който е бил основен източник на доходите на семействата им, може да се приеме за доказано наличието на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат (между двама братя) и действително претърпени от ищеца от смъртта на неговия брат продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени?
По поставения въпрос може да се приеме положителен отговор поради следното:
В описаната от въззивния съд хипотеза се установява близост между двамата братя във всички периоди и всички прояви на техния живот.
Описаната близост е продължила през целия съвместен живот на двамата братя – от тяхното детство, през техните младост и зрелост, когато са създали семейства и децата им са отраснали заедно и е прекратена със смъртта на единия от тях.
Описаната близост е била проявена както в личните им отношения, така и в работата, която са извършвали през своята зрелост с цел да осигурят доход за себе си и семействата си. При това съвместната работа се е проявявала в съвместна търговска дейност, описана като семеен бизнес, в който всеки един от тях е участвал лично и която е изисквала висока степен на доверие между двамата, поради зависимостта един от друг от съвместно поетите задължения и търговски риск. Несъмнено описаната дейност е била основата на изявата на двамата и в обществото.
Настоящият съдебен състав приема, че на описаните факти може да се основе извод за наличие на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между двама братя (във въпроса са визирани ищецът и починалият му брат) и ако по делото бъде установено, че преживелият брат е търпял и/или търпи силни и продължителни душевни (морални) болки и страдания от смъртта на другия брат, може да се направи извод за допуснато противоречие на въззивното решение с приетото в ТР №1/21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и постановените след приемането му решения.
За по-точен и категоричен отговор на поставения въпрос се изисква обсъждане на събраните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод за действителните отношения между двамата, при наличие на доводи, че въззивният съд е допуснал нарушения при установяването им, или че изводите му са непълни, неточни или необосновани (по чл. 291 ГПК).
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
От кой момент дължат законна лихва отговорните лица за причинена вреда по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Допустим ли е иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ – за прекратяване на ЕООД, в хипотезата на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството при бездействие на неговите наследници?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ“. В мотивите към т. 1 на тълкувателното решение е формиран извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Подчертано е, че липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Според ОСТК на ВКС в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено като при това положение остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца ЕООД -то няма вписан управител. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба – с насрещната искова молба се претендира неустойка по чл. 34 от ОУ, уговорена за случаите на продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача на ел. енергия, а са изложени твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи ангажиране отговорността на продавача поради неправомерно прекъсване на електроснабдяването от негова страна – твърди се недължимост на фактурирана от дружеството цена за достъп и съответно липса на условията за прекъсване на снабдяването с ел. енергия при неизпълнение на задълженията на потребителя по реда на чл. 20 от ОУ, която отговорност на продавача обаче се реализира по реда на чл. 82 ЗЗД.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение №4/29.01.2013 г. по тълк. дело 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на обществения снабдител-енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки, предвидени в закона / чл. 122-124 ЗЕ/ и в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. По делото няма спор, че между енергийното предприятие – ищец по иска с правно основание чл. 422 ГПК с предмет установяване съществуването на дължими суми във връзка със снабдяването с ел. енергия и потребителя – ответник, е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължението на предприятието да доставя ел. енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор и се урежда от общите условия на доставчика. Нормата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ дава право на електроснабдителното дружество да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Същото правило е възпроизведено и в чл. 20, ал. 1-ал. 6 от обвързващите страните Общи условия /одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР/, в който са уговорени условията за прекъсване на електроснабдяването от снабдителя при неизпълнение на задълженията на потребителя; правото на потребителя да подаде писмено възражение срещу сметката за консумирана ел. енергия, като възражението спира прекъсването на снабдяването с ел. енергия до приключване на проверката; правото му да подаде заявление за разсрочване на плащането, като при подписването на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да прекъсва електроснабдяването. При така съществуващата законова и договорна уредба следва извода, че правомерно е временното преустановяване на електроснабдяването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението си за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Неправомерно ще е прекъсването от страна на електроснабдителното дружество, когато липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение и за срока на разсроченото изплащане на задължението. При неправомерно прекъсване на електроснабдяването, електроснабдителното дружество носи отговорност за действително претърпените от потребителя вреди и дължи обезщетение за тях по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД. Що се отнася до неустойката по чл. 34 от Общите условия, уреждаща отговорността на дружеството при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по негова вина, на която ищцата по насрещният иск се позовава и претендира обезщетение за вреди в размера, уговорен в неустоечната клауза, следва да се посочи, че последната се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя / напр. повреди, причинени от трети лица, природни бедствия и др./, тъй като само в такива случаи съществува необходимостта доставчикът на ел. енергия да бъде уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато последното е преустановено по волята на електроснабдителя, той знае това и ако прекъсването е противоправно, дружеството дължи обезщетение за действително претърпените вреди на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление.
Terms