Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, касаещи исковете по чл. 76 ЗН, лицата, между които следва да се допусне делба на процесните имоти и квотите им.
Неправилен, поради противоречието му с материалния закон – с чл. 76 ЗН и създадена във връзка с тълкуването му задължителна практика на ВКС – ТР №1/2004 г. на ОСГК е изводът на въззивния съд, че разпоредителните сделки, сключени с нотариални актове №№10/2015 г., 104/2015 г. и 105/2015 г. са недействителни по отношение на ищцата, на основание чл. 76 ЗН.
Неправилно е решението и в частта по иска по чл. 34 ЗС.
Предвид неоснователността на исковете по чл. 76 ЗС, съсобственици на процесните имоти понастоящем са само Д. Й. И. – с дял 1/5 идеална част и Б. Г. Д. – с дял 4/5 идеални части, между които и при посочените квоти следва да се допусне делбата.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застраховател.
Понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
Има ли правен интерес да води осъдителен иск на основание чл. 71 ТЗ за защита на членствено право по чл. 123 ТЗ /право да преглежда книжата на дружеството/ лице, което след подаване на исковата молба е прекратило участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ?
По отношение на осъдителните и конститутивни искове по чл. 71 ТЗ правният интерес е презумптивен като за допустимостта им е достатъчно да се установи, че ищецът е съдружник или акционер в ответното дружество. Като всеки иск по чл. 71 ТЗ и осъдителният е за защита на членствени права и включва както установяването им в твърдения от ищеца обем, така и факта на нарушаването им. Допустим е иск за защита на членствени права на лице, което има качеството съдружник към момента на завеждането му, независимо от обстоятелството, че това качество е отпаднало в хода на процеса. С т. 5 на ТР №1/31.05.2023 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСТК е консолидирана съществуващата до момента казуална практика, която приема, че уредената в чл. 125, ал. 2 ТЗ хипотеза предполага прекратяване участието на съдружник в ООД с изтичане срока на отправеното от него тримесечно предизвестие, т. е. членственото правоотношение се прекратява по право.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че до момента на прекратяване на членственото правоотношение всеки съдружник притежава правата, които попълват съдържанието му, в техния пълен обем. Следователно, има правен интерес да води осъдителен иск по чл. 71 ТЗ за защита на членствено право лице, което след подаване на исковата молба е прекратило участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Преюдициално ли е производството по иска по чл. 155, т. 3 ТЗ по отношение спор по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
Правният резултат от евентуално позитивно за ищеца решение в производството по предявения по чл. 155, т. 3 ТЗ вр. с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ иск, е единствено прекратяване на търговското дружество по съдебен ред. С прекратяването му не се преустановява неговата правосубектност, поддържана от последващото производство по ликвидация / чл. 266, ал. 1 ТЗ /, едва след приключване на което следва заличаване на дружеството в Търговския регистър. В производството по ликвидация подлежат на уреждане всички спорове с кредитори, вкл. вече висящи към момента на предявяване иска по чл. 155, т. 3 ТЗ вр. с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, какъвто е и процесният спор, по предявения от НАП иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Правният резултат от иска по чл. 155, т. 3 ТЗ, независимо дали същият би бил уважен или отхвърлен, е напълно неотносим към елементите от фактическия състав на предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, поради което липсва каквато и да била връзка на преюдициалност. Впрочем такава липсва и по отношение представителството на „Бреа” ЕООД в процеса, макар последното да не е обстоятелство, относимо към основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – хипотезата касае формиране на сила на пресъдено нещо по обуславящото дело относно значими материалноправни предпоставки по обусловеното, а не и досежно процесуални предпоставки за упражняване правото на иск по същото. Тяхното наличие или последващо отпадане в хода на производството по правило се съобразява съобразно обстоятелствата и доказателствата към всеки отделен момент от развитието му. С отхвърлянето или уважаването на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ вр. с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ „Бреа” ЕООД нито ще се сдобие с правоприемник, нито със законен представител, освен ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците на починалия едноличен собственик и управител конституират органи на дружеството и впишат нов управител. В хода на производството по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК дружеството следва да бъде представлявано от назначен от съда особен представител, на разноски на ищеца, с прилагане по аналогия процесуалната норма на чл. 29, ал. 2 ГПК, до назначаването на ликвидатор, предвид законово уредените правомощия на последния в чл. 269, ал. 1 ТЗ.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Поради вероятност да е налице при пререшаване на влязло в сила решение на ВКС, да има влошаване на положението на жалбоподателя КПКОНПИ.
Едно съдебно решение е недопустимо, когато пререшава разрешения с влязло в сила съдебно решение правен спор между страните (арг. от чл. 299, ал. 2 ЗЗД). Необходимо е и при двата случая съдът да се е произнесъл по същество относно съществуването на едно и също субективно право, което е предметът на делата. В настоящата хипотеза въззивното решение е допустимо, тъй като не е налице пререшаване на правния спор между страните. Решението на първата касация, с което се отменя въззивно решение и се връща делото за нова разглеждане, не разрешава правния спор между страните с влязло в сила съдебно решение. С това решение се дават задължителни указания за тълкуване и прилагане на материалния или на процесуалния закон. По него не се формира СПН относно предмета на делото. Въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС по тълкуване на материалния и процесуалния закон, но това не е пререшаване на делото, защото решението на първата касация не формира СПН по предмета на делото. Не е налице хипотезата на чл. 299 ГПК. Тази норма е изключителна, защото случаите на недопустимост на съдебно решение са изчерпателно уредени в закона, поради което не може нормата да се прилага по аналогия или чрез разширително тълкуване.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При търговски спор, увеличението на размера на иска, попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл. 372, ал. 2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл. 214 ГПК?
Преклузията на чл. 372, ал. 2 ГПК не се отнася до искане за изменение единствено на размера на иска, а търговецът би бил ограничен със сроковете по чл. 372, ал. 2 ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска, тъй като увеличението на размера не предполага защита, различна от предприетата от ответника, в което е и правния смисъл на посоченото законово ограничение.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Съдът има ли право служебно да се произнася по нищожността на сключения между страните договор, ако не бъде предявено възражение за нищожност с отговора на исковата молба?
С тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д.№1/2020 г., ОСГТК, ВКС, се прие по задължителен за всички съдилища в държавата начин, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите на решението е разяснено, че служебното произнасяне по нищожността е възможно, когато съдът установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни му факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Разяснено е също, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение и че за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Такова задължение има както първоинстанционният, така и въззивният съд.
Terms
II. Предстояща практика
Няма публикувани съдебни актове в тази категория.