Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД необходимо ли е да е релевиран конкретен принос на пострадалия, изразяващ в извършването или въздържането от определени действия, чрез въвеждането на конкретни факти и обстоятелства?
За да бъде намалено дължимото обезщетение за вреди при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд; Приносът на пострадалия трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда застрахователя и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД също трябва да са конкретни; Надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ГПК в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на ИМ, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението.
За намаляване на размера на определеното обезщетение за вреди при приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е необходимо приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран чрез защитно възражение, като бъдат въведени конкретни твърдения какви действия е следвало да извърши или да се въздържи да извърши пострадалия.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Дали е налице необходимост от назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, когато един от представляващите само заедно дружеството – ответник е също акционер в дружеството – ищец, както и е обявен за действителен собственик на това дружество в търговския регистър?
Назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК е предвидено в процесуалния закон като правен способ за преодоляване на противоречия между интересите на представляван и представител за целите на конкретно производство. Противоречие на интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т. е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. Безспорно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК е приложима при процесуалното представителство на юридически лица.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Заявяването на собственически претенции по отношение на спорния имот, поради незнание за привидност на сделката относно неговото придобиване, както и заявяване в насрещен иск в друго производство на намерение за бъдеща делба на същия имот, могат ли да се приемат като недаване на повод за предявяване на иск, по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК?
Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска – чл. 78, ал. 2 ГПК. По приложението на цитираната норма е налице установена съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Действията на ответника преди предявяването на иска се преценяват с оглед всяка една хипотеза, като посочените в правните въпроси действие – заявяването на собственически претенции по отношение на спорния имот, поради незнание за привидност на сделката относно неговото придобиване, както и заявяване в насрещен иск в друго производство на намерение за бъдеща делба на същия имот, могат да се приемат като даване на повод за предявяване на иск, по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Поради вероятна недопустимост на решението по иск за стойност на извършените подобрения в апартамент, предявен с отговора на исковата молба срещу предявените искове за разваляне на два договора за прехвърляне на същия недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Предметът на спора се определя, въз основа на посочените от ищеца в исковата молба обстоятелства и търсената от страните защита. Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по наведените от ищеца факти и обстоятелства, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му.
В случая, обаче, иск за подобрения в имота не е бил предявен, а искането на ответника за присъждането им, заявено под формата на възражение, срещу искове за разваляне на договори за прехвърляне на същия недвижим имот срещу издръжка и гледане, както и за предаване на владението му, не може да бъде разгледано по същество. Извършените подобрения в имота преди разваляне на алеаторните договори по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД всъщност са реализирани средства и усилия за увеличаване стойността на собствен имот и в този смисъл претенцията на подобрителите за заплащането им не е за връщане на даденото по договора, поради което не представлява искане и възражение за право на задържане и прихващане, тъй като подобрителите не са владелци (чл. 72, ал. 3 ЗС), нито са налице предпоставки за прихващане на това вземане (чл. 103, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, възражението за подобрения в недвижимия имот, направено с отговора на исковата молба, не е допустимо и не може да бъде разгледано по същество в настоящото производство.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Умишлено или небрежно по смисъла на чл. 203, ал. 1, и ал. 2 КТ е увреждащото поведение на водач на МПС, който е извършил престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК при изпълнение на задълженията си по трудов договор, и с него е причинил имуществени вреди на своя работодател, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон, но основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности – пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост – съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства. Разяснено е, че работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, включително и когато е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП, когато вредата е причинена умишлено. Приема се, че дори липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон.
За да възникне отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди. В настоящият случай са установени същите и следва да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на същия. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е причинил вредата умишлено – при евентуален умисъл, а именно съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици, тъй като е управлявал превозното средства след употреба на алкохол. Ответникът не е целял настъпване на причинените вреди, но е допускал същите.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Дали трябва да е налице причинно- следствена връзка между твърдяното нарушено право на ищцата за провеждане на досъдебното производство в разумен срок и причинените имуществени вреди?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Отговорът на въпроса произтича от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ /възпроизвеждаща общата норма на чл. 51 ЗЗД/, съгл. която държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Предвидената в ЗОДОВ отговорност на държавата и общините за вреди е безвиновна и за чуждо противоправно поведение, подчиняваща се на установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Ето защо, при предявен иск с правно основание чл. 2б за обезщетяване на вреди от органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгл. чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, съответно приложение следва да намери даденото в т. 2 на ППВС №7 от 1959 г. и в т. 1 на ППВС №4/1968 г. разрешение, а именно, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да бъде доказана от ищеца във всеки конкретен случай. В този смисъл е и даденото в т. 11 ТР №3/22.04.2004 г. разрешение, съгл. което държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие.
Трайно в съдебната практика се приема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Деянието трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което тя не би настъпила. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила. Обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. Косвени, а не преки, са вредите, които са последица не на неизпълнението, а на други факти, които прекъсват причинната веригата. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно – следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена, обезщетение не се присъжда.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която се претендират последиците от развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, без да е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето на договора.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужди недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим. Развалянето на договора е право на кредитора на неизпълненото задължение поради причини, за които длъжникът отговаря, и поради това то винаги е алтернатива на другите способи за защита на кредитора при неизпълнение по чл. 79 ЗЗД – искане за реално изпълнение с мораторно обезщетение /неустойка за забава/ или искане за компенсаторно обезщетение /компенсаторна неустойка/, съответно намаляване на насрещната престация. Когато с договора се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижим имот, неговото разваляне става само по съдебен ред – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. И при евентуална, и при реализирана евикция, купувачът може да предяви иск за разваляне на договора за продажба по съдебен ред на основание чл. 189, ал., вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а договорът за прехвърляне на вещни права върху чужди недвижим имот нито когато вещното право принадлежи изцяло на трето лице, нито когато част от вещта принадлежи на трето лице, които са противопоставими на купувача, не се прекратява по право след влизане в сила на съдебното решение за отстраняване на купувача от имота.
При заявен петитум на исковата молба, с която са предявени единствено осъдителни искове на отстранения от имота купувач, въззивния съд се е произнесъл по нередовна исковата молба, доколкото купувачът, без да е предявил иск за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, претендира последиците от развален договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот – връщане на платената цена и обезщетение за претърпени вреди, а при условията на евентуалност – заплащане на уговорената в него компенсаторна неустойка.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Качеството ползвател на мрежата по см. на чл. 56 ПИКЕЕ може ли да притежава лице, което няма вещни права върху присъединения към разпределителната мрежа имот, но е фактически ползвател на последния, съгласно приетите по делото доказателства?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Правилата на ПИКЕЕ се прилагат в отношенията на електроразпределителното дружество / какъвто е ищецът/ и битовите клиенти на електрическа енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а ДР ЗЕ, доставяна в обект, присъединен към обслужваната от дружеството електроразпределителна мрежа. Битовият клиент купува ел. енергия за битови нужди – други условия за това качество законът не изисква. ПИКЕЕ урежда хипотези на правомерно / с договор и СТИ/ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа – чл. 51 ПИКЕЕ от 2019 г. В последния случай операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, с уведомяване на МВР за неправомерното присъединяване към мрежата – чл. 58 ПИКЕЕ. Или в случая констативният протокол, съставен по определения в закона ред, е задължителна предпоставка за извършване на преизчисляването. И тук, както към водопроводните и канализационни мрежи, незаконното присъединяване може да се извърши от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество или от лице, което не е обвързано с договор. Крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на пар. 1, т. 41б, б. а ДР ЗЕ.
Terms