Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За проверка на допустимостта му – дали е изпълнено изискването всички съсобственици на дворното място да участват в делбеното производство, предвид качеството им на задължителни необходими другари.
Допустима ли е делба на дворно място, застроено със сграда в режим на етажна собственост, ако не всички съсобственици на дворното място притежават самостоятелни обекти на собственост в жилищната сграда?
Ако някой от съсобствениците на дворното място не притежава самостоятелен обект на собственост от построената в имота сграда в режим на етажна собственост, делбата на дворното място би била допустима, освен ако този съсобственик би могъл да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна неправилност на решението поради неприлагане на императивна правна норма (чл. 115, ал. 1, б. в ЗЗД).
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. в ЗЗД, приложима и за придобивната давност, съгл. чл. 84 ЗС, давност не тече между съпрузи. Така Н. Г. не е могла да придобие по давност идеалната част от правото на собственост на съпруга й, придобито от него по наследство. До неговата смърт през 2019 г. придобивна давност за тази част не е текла. Приложението на тази норма при заявено позоваване на давност не зависи от волята на страните, защото тя е императивна, поради което е без значение дали ответникът Г. Г. оспорва владението на майка си.
Тъй като имотът е бил съсобствен от смъртта на общия наследодател и давността е спряла да тече между Н. Г. и съпруга й, за да започне да тече придобивна давност по отношение на К. Г. М., респективно по отношение на наследниците й, е следвало намерението за своене да е демонстрирано пред нея, респективно пред наследниците й с недвусмислени действия, изключващи действията, които извършва съсобственик по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 31 или по чл. 32 ЗС. Отдаване под наем или аренда на съсобствената вещ са управителни действия и не демонстрират промяна на намерението за своене от извършващият ги съсобственик. Не демонстрира своене и личното ползване на възстановените земеделски имоти в периодите, когато нивите не са отдавани под наем или аренда до колкото е имало такова. Предвид изложеното, възражението на ответницата Н. Г. за придобиване по давност е неоснователно. Изводът на въззивният съд в противен смисъл е направен при неправилно приложение на материалния закон и непълно обсъждане на гласните доказателства в съвкупност с писмените такива. Въззивният съд не е съобразил, че в отговора на исковата молба, Г. е твърдяла, че е отдавала под наем и аренда процесните земи в периоди от време, което са потвърдили и свидетелите. Неправилно въззивната инстанция не е обсъдила този факт.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Следва ли при спор по чл. 51, ал. 4 СК, съединен с иск по чл. 127а СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните?
Нормата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет във вр. чл. 21, т. 15 ЗЗДет по отношение задължението за изготвяне на доклад Дирекция „Социално подпомагане за обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК с оглед интересите на детето, е императивна. Съдът следи служебно за интересите на детето, както и за прилагането на императивните правни норми. Служебното начало е водещо и изключва принципа за ранна преклузия. Съдът следва служебно да назначи изготвянето на социален доклад за социално- битовите условия за живот и за осигурените здравни и образователни нужди на детето в чуждата държава.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от кой момент в подобна хипотеза започва да тече придобивна давност?
Правната теория и съдебната практика разясняват, че владението е явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната фактическа власт. Следователно владението се квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с предвидените в закона способи – предявяване на иск за собственост от собственика на имота или иск за защита на владението от предходния владелец. Изложеното следва от правния принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Следователно, за да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота.
Когато имотът е обособен при реституция по реда на ЗСПЗЗ спрямо реституирания собственик придобивната давност започва да тече от момента, в който същият не само обективно може да узнае, че върху реституирания имот се осъществяват фактически действия от трето лице, но и кое е това трето лице, но не по-рано от момента на приключване на реституционната процедура.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск когато ищецът упражнява фактическа власт върху имота и има очакване да придобие собствеността по давност спрямо ответник, който претендира, че е собственик въз основа на нотариален акт за правна сделка?
Принципни разяснения относно правния интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост се съдържат в Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК. Една от хипотезите, посочени в тълкувателния акт, при които се признава интерес за ищеца да отрече правата на ответника, е когато ще има възможност да придобие правото на собственост по давност. Преценката на правния интерес е винаги конкретна и се прави с оглед отношенията между страните по спора, тъй като между тях ще се разпростре силата на пресъдено нещо. Изводът за наличие на правен интерес се гради на преценката дали чрез позитивно за ищеца решение би се постигнал целения от него правен резултат. Когато ищецът извежда правния си интерес от упражнявано владение и очакване да придобие собствеността по давност, а ответникът се легитимира с договор за придобиване на собствеността, сключен с несобственик, то целеният правен резултат е ищецът да продължи да упражнява владението си несмущавано и да може да се позове на придобивна давност в съответния момент и спрямо действителния собственик. При уважаване на иска този резултат би бил постигнат. Ето защо правен интерес от водене на такъв отрицателен установителен иск е налице. Евентуалните пречки пред ищеца да придобие собствеността по давност, произтичащи от отношенията му с трето лице, не преграждат интереса му против ответника, който разполага с документ за собственост и смущава владението.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление №5/24.11.1969г.?
Отговорът на въпроса произтича ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в което са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. Според т. 1 ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961г. и Постановление №5/24. ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и – по изключение – всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления №4/61г. и №5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От изложените мотиви към тълкувателното решение следва, че, за да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност между братя и сестри, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са доказали, че, поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, като житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид родствена връзка. В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Физическо лице, обезпечаващо банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, може ли да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителите и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън неговата търговска и професионална дейност? Какви са процесуалните задължения на решаващия състав при такава хипотеза?
Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителите и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност; Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител”; Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно определянето на дължимото обезщетение на пострадалия за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане според законовия критерий за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, с отчитане на всички обстоятелства по делото при определяне на паричния еквивалент на претърпените болки, страдания и душевни безпокойства на пострадалото лице.
По въпроса относно правилното приложение на принципа на справедливост и критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, според която понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Трябва да се изследват всички релевантни обстоятелства – относно вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца и какви са конкретните му преживявания. Във всеки конкретен случай следва да се отчитат релевантните факти и обстоятелства, имащи отношение към обезщетяването на понесените неимуществени вреди.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За характера на фактическата власт, установена преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и упражнявана от ответниците след влизане в сила на ПНИ, при положение, че са обжалвали изготвената по реда на пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ оценка на подобренията в процесния имот.
„Заварените ползватели” в предоставени им за ползване земеделски земи, на които е признато право на задържане по силата на закона (пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ) нямат качеството “владелци“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС с оглед естеството на упражняваната от тях до влизане на ЗСПЗЗ в сила фактическа власт – ползвателят упражнява фактическа власт върху имота въз основа на правно основание и има правното положение на “държател“. По отношение на частта извън определената им за изкупуване, те запазват качеството “държатели“ и могат да установят самостоятелна фактическа власт с намерение да придобият собствеността по давност, като противопоставят това свое намерение на лицата, в полза на които е възстановена собствеността, след приключване на реституционното производство с влязъл в сила административен акт. Ако са извършили подобрения в тази част, заварените от влизането на ЗСПЗЗ в сила ползватели имат право на задържане (съгласно пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС, вкл. и по чл. 72, ал. 3 ЗС) до заплащане на подобренията и именно на това основание осъществяват фактическата власт върху имота. Претендирайки подобренията, включително чрез обжалване на заповедта, с която е определен техният размер, бившият ползвател упражнява правата си по пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ спрямо лицата, на които съответната част от имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ именно в качеството си на държател, упражняващ фактическата власт върху имота на предвидено в закона правно основание – законът признава на заварения ползвател правата по чл. 72 ЗС, но не и качеството владелец“. За да придобие качеството владелец“ след влизане в сила на административния акт, с който правото на собственост се възстановява на правоимащите лица, и след като изрично е заявил претенцията си за заплащане на извършените в имота подобрения, завареният ползвател следва да демонстрира спрямо тях намерението си да упражнява фактическата власт върху имота за себе си. Установената в чл. 69 ЗС презумпция в подобна хипотеза следва да се приеме за оборена.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Представляват ли вреди над обичайните, установени по делото вреди извън изпитваните неудобства, чувства на унижение, притеснение и несигурност, накърнени морални и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване?
Прави се разграничение между обичайните неимуществени вреди, които се причиняват и изпитват по време на наказателното производство по повдигнато незаконно обвинение и вредите /болки и страдания/ над обичайните, като конкретно увреждане на здравето /физическо и психическо/ и други специфични увреждания – нетипични смущения в личната сфера или такива в обществената или професионалната среда. Посочено е, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществените блага или правнозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания, които лицето изпитва по време на наказателното производство, както и в накърнената му чест, достойнство и добро име в обществото от незаконното обвинение, за което впоследствие е оправдано. При установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните и външни доказателства, поради което се приема, че съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба тези неимуществени вреди са подробно описани. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания, то тогава тези болки и страдания трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Тези вреди ищецът следва да ги докаже, а съдът на свой ред следва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
Еднозначно в практиката на ВКС се приема, че на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането, като недоказването на изтъкнатите от страната конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици, или наличието на вреди извън причинната връзка, не отменя изискването за справедливо обезщетение, като размерът на същото във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС №4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. За всеки конкретен случай съдът е длъжен да направи преценка на установените по делото факти и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на тези факти, т. е. необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на засегнатото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия, които включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие и средностатистически стандарт на живот.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли да се установяват трудовите задължения на служителя и съответно нужните качества за извършването им, ако длъжностната характеристика на служителя липсва или не е връчена, или при наличие на длъжностна характеристика в нея не са посочени основните отговорности, задължения, задачи и цели на служителя, съответно при гореописаните обстоятелства има ли пречка работодателят да прекрати трудовото правоотношение на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
Съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябва да изготви и му връчи длъжностна характеристика, в която да посочи по- подробно задълженията му. Ако той, обаче, не изготви или не връчи такава, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение – нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа, поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея. В длъжностната характеристика може да бъдат посочени и качества, които работникът трябва да притежава според естеството на възложената работа, но ако длъжностна характеристика липсва, не е връчена, във връчената такава не са посочени качества или не са посочени всички необходими качества за ефективното изпълнение на възложената работа, не следва, че работникът може да работи без необходимите качества и работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение поради липсата им.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Необходимо ли е работодателят да доказва по висящото производство по чл. 200, ал. 3 КТ, че предлаганата друга работа при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е била подходяща за работника?
Може ли по висящото производство по чл. 200, ал. 3 КТ съдът да разреши спора дали предлаганата друга работа е била подходяща за работника, или този спор е трябвало да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл. 3 Наредбата за трудоустрояване?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Преценката е обусловена от обстоятелството, че ищците основават претендираното право на собственост въз основа на договор за покупко-продажба за 139/370 ид. ч., а заявяват петитум за отричане правата на ответницата за 139/281 ид. ч. без да сочат придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС чрез което са придобили разликата между закупените права от 139/370 ид. ч. и претендираните права от 139/281 ид. ч.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Основни принципи на действащото позитивно национално вещно право са съществуването на ограничен брой вещни права и придобиването на вещни права само по уреден в закона фактически състав. Следствието от тези принципи е, че само закона урежда вида и съдържанието на вещните права, както и способите за придобиването им, а следователно липсва свобода на договаряне относно неуредено в закона вещно право, както и относно неуреден в закон способ за придобиване на вещни права. Именно с оглед на тези принципи в практиката на ВКС трайно се приема, че нормата на чл. 77 ЗС е императивна и съдът дължи служебното й прилагане, дори и между страните да липсва спор за правните последици от определен факт. Реципрочен на императивния характер на нормата на чл. 77 ЗС е императивния характер на нормата на чл. 100 ЗС, че вещните права се изгубват само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях.
Нормата на чл. 77 ЗС определя начина на придобиване на правото на собственост независимо дали се придобива самостоятелно вещно право или идеална част от вещно право.
В случаите на съсобственост размерът на дела в съсобствеността зависи от основанието, на което е придобита и се определя към момента на възникването й. Промяната в площта на поземлен имот не е уредена в закона като основание за промяна на правата в съсобствеността на имота, вкл. и в хипотезата когато те са установени в кв. м. ид. ч. съобразно площта, която е имал имотът към момента на възникване на съсобствеността. Именно затова в практиката на ВКС е дадено тълкуване, че в хипотеза на придаване или отчуждаване по регулация на реална част от недвижим имот се променя само площта на имота, но не и правата в съсобствеността, тъй като изменението на регулационния план не представлява юридически факт, който да има за последица промяна в съотношението между притежаваните от съсобствениците идеални части.
Когато по исков ред се предявява спор за собственост, спазването на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК налага ищецът да посочи фактите, съставляващи придобивно основание на вещното право, което е предмет на защита. Това важи и в хипотезата на отрицателен установителен иск за собственост, когато правния интерес от предявяването му е обоснован с твърдения за притежавано от ищеца вещно право, включително и когато искът е между съсобственици за идеална част от недвижим имот. В последния случай съдът при проверка редовността на исковата молба следва да прецени дали е налице съответствие между посоченото от ищеца придобивно основание и определеното от него съотношение на идеалните части в съсобствеността и заявения петитум за отричане правата на ответника върху идеална част от имота.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
По иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) съдът определя обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. Съдът съобразява тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитетът, с който мерките на процесуална принуда са засегнали личната и/или имуществената сфера на увреденото лице, начинът, по който обвинението и взетите мерки са се отразили на личността, общественото доверие и професионалната реализация на увреденото лице. Когато като основание на иска са включени и твърдения, че правозащитните органи са нарушили и правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, а съдът установи правопораждащите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ, забавеното правосъдие е обстоятелство, което утежнява отговорността на държавата и води до по-голям размер на обезщетението. За да се приеме, че съдът е дал защита и на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите на решението: 1) да приложи критериите за бавно правосъдие – фактическа и правна сложност на наказателното дело, поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на правото и на неговия адвокат и 2) да изясни дали и в каква степен лицето с повдигнатото незаконно обвинение се е обезпокоило от това, че се намира твърде дълго в положение на несигурност за съдбата си, и дали и в каква степен е изгубило доверие в правозащитните органи, т. е. дали от нарушеното право по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС са настъпили неимуществени вреди, които държавата дължи да обезщети – така решение на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ относно наказателните производства и другите решения, цитирани в него. За тях държавата дължи обезщетение, съгласно чл. 2б ЗОДОВ. Когато в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е включено твърдението за „неразумен срок“, тези обстоятелства са извън предмета на доказване, а установената по-дълга продължителност на незаконното наказателно преследване е сред конкретно проявените обективни обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението. И в двата случая понесените физически и душевни болки, страдания и неудобства от незаконното обвинение не могат да се разграничат с точно парично остойностяване от тези от неоснователно приложените мерки на процесуална принуда, нито от онези от по-дългата, респ. от „неразумно“ дългата продължителност на наказателното дело. Всички те имат за първопричина незаконното обвинение и проявяват общ противоправен резултат. Не е необходимо съдът поотделно да остойностява неимуществените вреди от всеки незаконен акт, но за да даде защита и на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите към решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да посочи кои имат по-голяма относителна тежест за определеното общо/глобално обезщетение според критериите за справедливост (чл. 52 ЗЗД).
И при законно обвинение държавата дължи обезщетение за вредите от нарушеното право по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Компенсаторни мерки/национални средства за защита са административното производство по реда на глава III а ЗСВ, искът по чл. 2б ЗОДОВ и възможността наказателният съд да компенсира вредите от забавеното правосъдие с намаляване на наказанието на осъденото лице. Когато наказателният съд прилага третата мярка, е необходимо: 1) да признае неспазването на изискването за разумен срок по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС; 2) да предостави обезщетение като намали присъдата по изричен и измерим начин и 3) да установи тази възможност като право на осъденото лице – т. 128 от решението на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по жалби №48059/06 и №2708/06 и другите решения, цитирани в него. Следователно както ТР №1/27.11.2023 г. по тълк. д. №1/2022 г. ОСГК на ВКС, така и решенията на ЕСПЧ, на които е основано, не изискват във всеки случай на защита на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС съдът да придаде парично изражение на обезщетения от държавата противоправен резултат.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За да е ликвидно активното вземане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД като предпоставка за извършване на извънсъдебно прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД, следва ли да е безспорно по размер и основание в отношенията между страните по правоотношението?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
По аргумент от постановките на т. 9 ППВС №1/1985г. недопустим е съдебният акт, който не отговаря на изискванията, при които съдът може да даде разрешение по същество на поставения му за разглеждане въпрос. Такива биха били включително случаите, когато съдът е бил сезиран от лице, на което законът не му е предоставил право на иск, респ. – на жалба или това право е било ненадлежно упражнено; когато съдът се е произнесъл, след като е бил десезиран с искането или се е произнесъл по искане и по начин, за които не е бил сезиран.
Материалното право на прихващане по смисъла на чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104, ал. 1 ЗЗД е предоставено от закона потестативно право на длъжника, едновременно и кредитор на друго лице, със свое едностранно изявление, отправено до това лице, да погаси двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Двете вземания трябва да са действителни, насрещни /без задължително да произтичат от едно и също правоотношение, но правоотношенията да са между едни и същи страни/, да са за еднородни и заместими вещи /като в най-често срещания случай това е парична сума/, а активното вземане – да е изискуемо и ликвидно. Последното означава то да съществува към момента на изявлението и да е безспорно установено по основание и размер. Съгласието на насрещната страна не е необходимо, за да настъпи погасителният ефект на изявлението, но наличието на спор между страните относно размера и основанието на вземанията е от значение за това дали активното ще се определи като ликвидно, за да би могло да се приеме и за извършено прихващането. Съдебната практика на ВКС, доразвита и в задължителната практика с Тълкувателно решение №2/18.03.2022г. по тълк. д.№2/2020г. на ОСГТК на ВКС, приема, че ликвидността на активното вземане е налице тогава, когато това вземане не само е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, но и когато длъжникът, срещу когото се прихваща, не оспорва неговото основание и размер; при наличието на такъв въпросът за наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора между страните относно пасивното вземане /в т. см. мотивите към т. 1 от тълкувателното решение/. Доколкото материално-правният аспект на прихващането е институт на договорното право, спор по основанието и размера на двете насрещни вземания може да бъде повдиган само от страните по насрещните правоотношения. В случаи на оспорване от трети лица на настъпването на правните последици от извънсъдебно направеното изявление за прихващане, с оглед липсата на предпоставки за пораждане на неговия погасителен ефект, ликвидността на активното вземане може да бъде опровергавана единствено с твърдения, респ. доказване от това трето лице, че към момента на извършването на прихващането основанието и размерът му са били спорни между страните по правоотношението.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Вероятна недопустимост на въззивния акт поради липса на правен интерес. (По искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ на вписвания и договори)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. – т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда.
При преценката за допустимост на производството следва да бъдат обсъдени на първо място доводите на ответниците за недопустимост на исковете поради обстоятелството, че при поредица от увреждащи сделки, отменителният иск по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ следва да бъде предявен срещу цялата поредица от сделки, а не само срещу избрана част от тях, и при всички случаи, задължително срещу последната, а в случая предмет на отменителните искове не е последващото придобиване на публична продан на поземления имот и самостоятелните обекти, образуващи Търговския център, от настоящия им собственик „Пи Ен Джи Пропъртис“ ЕАД. По въпроса относно допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ при проведена публична продан на недвижимия имот след извършеното от длъжника разпореждане с него, е формирана практика на ВКС с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение. В същото се приема, че правният интерес за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, не отпада, когато атакуваните сделки или действия са били последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността. Няма спор с оглед разпоредбите на чл. 496, ал. 2 и ал. 3 ГПК, че публичната продан не подлежи на атакуване по реда на чл. 135 ЗЗД, поради което третото лице – купувач, на когото е бил възложен имотът с постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК, не е пасивно легитимирано в производството по иска по чл. 135 ЗЗД. За евентуалното уважаване на този конститутивен иск обаче не е необходимо имотът, предмет на увреждащите сделки или действия, да е в патримониума на лицата, с които несъстоятелният длъжник и последващите негови съконтрахенти са договаряли. Този извод следва от разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ, оправомощаваща синдика, съответно кредитора на несъстоятелността, да предявят обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, какъвто се явява и искът за връщане на получено без основание или на отпаднало основание. Разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ, в контекста на правната регламентация на производството по несъстоятелност, не изключва възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността не само чрез изпълнение върху вещта, но и чрез присъждане на нейната равностойност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази практика.
При преценката за допустимост на предявените искове следва да бъде съобразен и видът на действията, които ищецът сочи като увреждащи. Съгласно задължителните разяснения в ТР №3/2018 от 17.03.2021г. по тълк. дело №3/2018г. на ВКС, ОСГТК, ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане. Тя дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена, в случай, че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение. Ипотеката се учредява чрез сложен фактически състав, елемент от който е вписването ѝ – чл. 166, ал. 1 ЗЗД. Вписването има конститутивно действие, тъй като с него възникват правните последици на ипотеката. Същевременно вписването има оповестително-защитно действие. Чрез него се дава гласност на ипотечното право по отношение на трети лица и се урежда конкуренцията на права, която би могла да се породи между няколко ипотекарни кредитори по отношение на един и същ имот или между ипотекарен кредитор и последващ собственик на имота.
Като акцесорно право ипотеката се погасява, когато обезпеченото вземане се погаси на някое от предвидените в закона основания – чрез плащане, прихващане, опрощаване, по давност, чрез изнасяне на имота на публична продан и удовлетворяване от цената му или при погиване на ипотекирания имот. Тъй като няма правен механизъм да се даде публичност на тези обстоятелства, а същевременно третите лица трябва да знаят за тях с оглед евентуалната конкуренция на права, законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката, настъпило по молба на кредитора или въз основа на влязло в сила съдебно решение – чл. 179, ал. 1 ЗЗД. Самото заличаване обаче е техническо действие и реално не то погасява ипотеката, а настъпилите преди него обстоятелства. Именно затова когато актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново, но с ред от новото вписване – чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката само в хипотезата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД.
В случая при преценката на възможността да бъде обявено за относително недействително по реда на чл. 135 ЗЗД съгласието на ипотекарния кредитор за заличаване на вписването на ипотека, следва да бъдат съобразени нормите, регламентиращи заличаването на вписването и последиците от него, както и редът за защита при пороци на акта, въз основа на който е извършено заличаването. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. първо ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма. Същото съгласно чл. 19, ал. 3 ПВ не представлява подлежащ на вписване акт, а само удостоверява, че са налице предпоставките за извършване на заличаването на ипотеката. Обикновено съгласието за заличаване на ипотеката се дава след като обезпеченото вземане е погасено, но не съществува пречка да бъде дадено и преди този момент, като във втория случай то съдържа в себе си и отказ от ипотечното право. Последица от това съгласие е заличаването на ипотеката, което съгласно чл. 179, ал. 3, изр. 1 ЗЗД има конститутивно действие и погасява същата.
Заличаване на вписването, както и самото вписване, се осъществява с изричен охранителен акт на съдията по вписванията (чл. 15, ал. 1 и чл. 19, ал. 3 Правилника за вписванията), съответно не може да се разглежда като действие на длъжника и да бъде прогласявано за относително недействително по реда на чл. 135 ЗЗД.
Като действие на ипотекарния кредитор – длъжник в производството чл. 135 ЗЗД може да се разглежда съгласието за заличаване на ипотеката, което съставлява негово едностранно волеизявление. Съгласието представлява едностранно изявление на кредитора имащо характера на такова по чл. 44 ЗЗД, което следва и от разпоредбата на чл. 179, ал. 3, изр. 2 ЗЗД. За това едностранно изявление в чл. 179, ал. 3 ЗЗД е изрично предвидена възможността да бъде обявявано за недействително. Едва след това ипотеката може да бъде вписана наново. Последиците от това ново вписване са посочени в разпоредбата на чл. 179, ал. 3, изр. 3 ЗЗД, съгласно която ипотеката има реда на новото вписване. Прогласената по съдебен ред недействителност има действие по отношение на всички, включително на ипотекарния кредитор и ипотекарния длъжник, като поражда възможност за ново вписване на ипотеката, но с ред от новото, а не от първоначалното й вписване. Съответно правата на ипотекарния кредитор няма бъдат противопоставими както на другите кредитори, вписали преди това ипотеки върху същия имот, така и на новите собственици, придобили имота преди новото вписване на ипотеката.
Предвиденият ред за защита срещу недействителност на акта, въз основа на който е осъществено заличаване на вписването, сочи, че дори когато този акт е засегнат от съществени породи, водещи до нищожност, принципите на правната сигурност и защитата на гражданския оборот, на които се основа системата на вписванията, изключват възможността да бъдат напълно заличени последиците от този акт. В периода от заличаването на вписването до повторното вписване на ипотеката, ипотечното право не може да бъде противопоставено на трети лица, то е погасено.
Terms