Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Допустимо ли е съдебно решение, постановено по отношение на страна, починала преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция?
Процесуалната правоспособност на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производство, за която съдът следва да следи във всяко положение на делото. Решение, постановеното спрямо неправоспособна страна, починала преди приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, е недопустимо, независимо от това дали липсата на правосубектност е била известна на съда или не. Само в случай на смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене, постановеното по отношение на починалото лице решение би било допустимо и едва след постановяването му производството следва да се спре за конституиране на наследниците му (чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК).
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато се съкращава единствената щатна бройка за изпълняваната длъжност?
Подборът при уволнение, на основание закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не е задължителен, когато се премахва единствената щатна бройка или всички щатни бройки за съответната длъжност. В този случай, работодателят може, без да е длъжен, да извърши подбор между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават с тези, чиито длъжности не се съкращават. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. Ако правото на подбор е упражнено, то подлежи на съдебен контрол, но отказът да бъде упражнено това право не подлежи на съдебен контрол и не е основание уволнението на работника, заемащ единствената съкратена щатна бройка, да бъде обявено за незаконно. По различен начин стои въпросът със „задължението за подбор” – то става част от правото на работодателя законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, когато се съкращават само част от бройките за заеманата длъжност. В този случай подборът е задължителен и неизвършването му обуславя незаконосъобразност на уволнението.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за период, предхождащ момента, в който съдът приема уволнението за настъпило?
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за принудителната безработица, в която работникът е изпаднал поради противоправното действие на работодателя. То се съизмерява с ползите, които се предполага, че работникът би получил, ако такова действие не е било извършено, като размерът му се формира на база брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от 6 месеца. Предпоставките за възникване на правото на обезщетение са – признаване на уволнението за незаконно; наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа. Основанието за възникване на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е оставането без работа през определения от закона период от време.
С факта на нереализирането на трудов доход поради незаконното уволнение се осъществява фактическият състав на чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението е дължимо от датата на уволнението. Преди момента на настъпването на вредата (принудителната безработица) не е налице основание за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като началната дата на релевантния шестмесечен период е установената по делото дата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна неправилност при преценка на процесуалната легитимация на страните в производство по съдебна делба.
В делбеното производство съсобствениците са необходими задължителни другари и съдът има задължение да следи за участието на всички съсобственици в делбата и да определи действителните им квоти, при които се допуска делбата. Извършените сделки между съсобствениците, независимо, че са по време на процеса, следва да бъдат взети предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Касае се до факти с определящо значение за въпросите, които се разрешават в производството по чл. 344, ал. 1 ГПК – между кои лица, на кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата. Не е налице прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК след като сделките са сключени между съсобствениците, които са страни по делото.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС №4/1968 г., в което е разяснено, че понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите на съдебното решение се посочат конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането, прогнозата за развие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия и др. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, като при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно приложението на чл. 197 КЗ /отм./ с оглед момента, от който започва да тече погасителна давност.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За допустимостта на въззивното решение по иск на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, за това че нотариално заверена декларация за действителен собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ на основание чл. 63, ал. 4 ЗМИП, вр. пар. 2 ДР ЗМИП е неистински документ.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Налице е константата практика на съдилищата, която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – разгледал е непредявен иск. В множество решения на ВКС, включително постановените по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, с която се приема, че основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице при разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, индивидуализирани от ищеца с исковата му молба.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Дали защитата на собствеността с иск по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничи само до преустановяването на тези действия или състояния, които пречат или смущават упражняването на правото на собственост на ищеца, без да ги надхвърлят и да препятстват неоснователно правата на ответника?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Защитата на собствеността с иск по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничи само до преустановяването на тези действия или състояния, които пречат или смущават упражняването на правото на собственост на ищеца, без да ги надхвърлят и да препятстват неоснователно правата на ответника.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За допустимостта на въззивното решение с оглед противоречията, пряко видни от мотивите на обжалвания съдебен акт, изразяващи се в смесването на институтите на договорната и извъндоговорната отговорност при формиране на изводите относно основателността на иска. (По иск на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на стойността на реално вложените, но неплатени труд и материали на възложена работа по договор)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Според практиката на ВКС, отнасяща се до правната квалификация на иска, определянето на същата е задължение на сезирания съд. За да установи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване с последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.
В изпълнение на основополагащия принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/.
Terms