Dictum – “ГПК” Плюс – 24 октомври 2023 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следните отговори на поставените въпроси:

I. Съобразно нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.

Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ задължението на дружеството за изплащане на равностойността на дружествения дял е имуществена последица от настъпилото прекратяване на участието на съдружника в дружеството. Предвид ал. 1 и ал. 2 на същата законова разпоредба участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява при: смърт или поставяне под запрещение; при изключване; при прекратяване с ликвидация; при обявяване в несъстоятелност и по писмено предизвестие от съдружника, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването.

Участието в дружество с ограничена отговорност възниква въз основа на два фактически състава: участие на лицето като учредител в учредяването на дружеството – чл. 113 ТЗ, или приемането му като нов съдружник по негова писмена молба и въз основа на решение на общото събрание на съдружниците – чл. 122 ТЗ. Никоя от хипотезите не се основава на сключена сделка от дружеството, като при съобразяване даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение №1/06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, решенията на общото събрание не могат да се разглеждат като сделки по ЗЗД между членовете на търговското дружество, тъй като, за разлика от сделките /едностранни, двустранни и многостранни/ по ЗЗД, са резултат от волята на мнозинството на членовете, като субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове на дружеството, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и членовете, които не са участвали в общото събрание, на което е прието решението. Дружеството не е страна и по сключения от учредителите дружествен договор, като съобразно приетото с горецитирания тълкувателен акт правата и задълженията на участниците в търговското дружество, регламентирани с учредителния акт, не са насрещни, а са спрямо учреденото юридическо лице за постигане на общата цел, за която то е създадено.

Дори в частната хипотеза, в която нов съдружник е приет в дружество с ограничена отговорност по негова молба въз основа на сключен договор за прехвърляне на дружествен дял – чл. 129 ТЗ, то отново не е налице сключена от дружеството търговска сделка, а сделката по прехвърляне на дружествения дял е между съдружника и приобретателя, като последната съобразно константната практика на ВКС не е търговска.

По тези мотиви на поставения правен въпрос следва да бъде отговорено, че задължението за уреждане на имуществените последици при прекратено участие на съдружник в ООД по чл. 125, ал. 3 ТЗ не е парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

II. С разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ /ред. след изм. – ДВ бр. 105/2016г./ е въведена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато търговецът-длъжник е спрял плащанията, включително, когато е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Счетено е, че презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ размества доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност и възлага на длъжника да докаже, че е способен да погасява задълженията си към кредиторите. Спирането на плащанията е прието за правнорелевантно за несъстоятелността, само ако е последица от трайната обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. По аргумент на противното, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността е неприложим. В основата на състоянието на неплатежоспособност стои обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично задължение към кредитора. Спирането на плащанията не е самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност.

III. Неплатежоспособността и свръхзадължеността са две самостоятелни основания за откриване на производството по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.

IV. Съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/ свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника, към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /не само изискуемите/ задължения с наличното си /не само краткотрайни активи/ имущество. Състоянието на свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно, спрямо неплатежоспособността, и цели да изпревари /освен когато съвпадне с него/ неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят “собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. От значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставянето на активи, спрямо парични задължения.