Dictum – “ГПК” Плюс – 20 октомври 2023 г.

Като необходими се квалифицират тези разноски, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване, т. е. направата на които е обусловена от обективното състояние на вещта, но без да увеличават нейната пазарна стойност.

Като подобрения се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличение стойността на вещта.

Като луксозни, а съответно неподлежащи на обезщетяване, се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличаване стойността на вещта над пазарната, като без значение е вида на извършеното, вложените материали и стандарта на живот.

Когато отношенията между съсобственици се уреждат в някоя от хипотезите на чл. 61 ЗЗД (разходите са направени без съгласието на другите съсобственици или въпреки изричното им противопоставяне) обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота. Ако претенцията е за обезщетяване на необходими разноски или подобрения, направени по съгласие на съсобствениците, отношенията се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС.

Във всички случаи, когато се претендира обезщетяване на разноски направени за изцяло чужда вещ или за съсобствена вещ, съдът следва да определи действителното правно основание на облигационните отношения въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба и в съответствие с установеното от доказателствата по делото. Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта, „по-малката от двете суми“, до размера на обедняването“, до размера на обогатяването“, връщане на необходимите и полезни разноски“, ) не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда.

В зависимост от установените по делото конкретни факти едни и същи разноски в една част могат да бъдат обезщетени при условията на чл. 30, ал. 3 ЗС, като необходими (довели до възстановяване или запазване на вещта без да увеличават стойността й), в друга част, като подобрения (довели до увеличаване стойността на вещта), а трета част да не се обезщетят като луксозни (защото са увеличили стойността на вещта над пазарната). Преценката се извършва съобразно пазарната стойност на имота към момента на постановяване на съдебното решение, която следва да бъде установена от съда във всички случаи на заявен иск за обезщетяване на направени за изцяло или отчасти чужд имот разноски. Ако претенцията е предявена във втората фаза на делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК съдът преценява налице ли са необходими, полезни или луксозни разноски съобразно пазарната стойност на имуществото, по която извършва делбата, определя стойността на дела на всеки съделител и дължимата от него държавна такса върху тази стойност и евентуално паричното уравнение на дяловете. Налице е особена зависимост на тези съединени във втората фаза на делбеното производство облигационни искове и решението по извършване на делбата (обусловена от особеностите на материалноправното извъндоговорно облигационно отношение, както и от предвидената в нормата на чл. 70 ЗН възможност стойността на вземането на съделителя да бъде отчетена при избор на способ за извършване на делбата и уравнението на дяловете), която е на взаимна обусловеност.

Очевидно неправилен е изводът на съда, че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на направените за подобренията разноски. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията, а също и че увеличената стойност на имота е разликата между пазарната му стойност във състоянието, в което е бил преди извършване на подобренията и състоянието след тяхното извършване, определени към деня на постановяване на решението.

Това тълкуване изхожда от задължителните за съдилищата разяснения в ППВС №6/1974 г., т. 2, съгласно които във всички случаи, когато се претендират разноски за подобрения, направени за чужда вещ, съдът трябва да изследва каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора. Ако направените разходи към момента на извършването им са довели до увеличаване стойността на вещта, щом към момента на постановяване на решението такова увеличаване на стойността не съществува, не следва да се приеме, че има подобрения на имота, макар и неговият вид и качество да са променени.