Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 19 октомври 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Поради очевидна неправилност, тъй като разграничението – че етажна собственост, в която отделните етажи, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, принадлежат на различни собственици, както и че основанията за възникване на съсобственост върху отделните етажи са различни – не е направено от въззивния съд, а то е от значение за индивидуализацията на допуснатия до делба имот и квотите на съделителите.

Доказателствата, които не са обсъдени от въззивния съд, налагат извод, че сградата на [улица] в режим на етажна собственост, и че правата на съделителите върху отделните етажи произтичат от различни юридически факти, и макар трите етажа към настоящия момент да са съсобствени между едни и същи лица, квотите им в съсобствеността на всеки етаж са различни. При данните по делото, че всеки от трите етажа към 1961 г., 1970 г., 1976 г. и 1992 г. е третиран като самостоятелен обект на правото на собственост, и като такъв през годините е бил предмет на делба и прехвърлителни сделки, обстоятелството, че към настоящия момент входовете към втория и третия етаж в резултат на преустройство са били премахнати и до тези два етажа няма достъп, не рефлектира върху годността им да бъдат самостоятелен обект на собственост и съответно – предмет на делба, ведно с принадлежащите към всеки от тях идеални части от общите части на сградата и от дворното място.

По отношение на тези два етажа не може да се приложи правилото на чл. 97 ЗС и да се приеме, че те следват собствеността на първия етаж, защото не е установено по делото да са конструктивно и функционално обеднени с него. Неприложима е и разпоредбата на чл. 95, ал. 2 ЗС, според която в хипотезата, когато е изработена нова вещ от материали, принадлежащи на различни лица и нито един от материалите не може да се счете за главен, възниква съсобственост върху новата вещ, тъй като по делото не е установено трите етажа да са обединени в нова вещ, при което да са загубили своята обособеност и да са станали част от цялото. Напротив, доказателствата по делото са, че между първия и останалите два етажа няма връзка, както няма връзка между втория и третия етаж.

Страните не твърдят и по делото няма данни, които да обосноват извод за фактическа и правна невъзможност за възстановяване /осигуряване /чрез преустройство на достъпа до втория и третия етаж. Не оспорват и валидността на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №168, т. 31, дело №10114 от 13.11.1992 г., с който И. Т. Х. и съпругата му Е. Д. Х. продали на И. Б., Б. Л. Б. и И. Л. Б. втория етаж от сградата, а се позовават на него за да обосноват претендираните квоти в съсобствеността. Затова изводите на въззивния съд, че цялата триетажна сграда е съсобствена между съделителите при посочените в решението квоти са очевидно неправилни.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Може ли да се придобие по давност придаваемо по регулация место ако регулацията не е приложена по нито един от трите способа, предвидени в ЗТСУ /отм/?

Съгласно чл. 110 ЗТСУ /отм./, предвижданията на дворищно регулационните планове за предаване по регулация от имот към съседен парцел или за изравняване правото на собственост върху имотите, отредени за общи /съсобствени/ по регулация парцели има непосредствено отчуждително действие, но на основание чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./, съдебната практика приема това действие за условно – ако регулацията бъде приложена. Прилагането на регулацията може да стане по три начина: 1/. чрез плащане – чл. 112 ЗТСУ /отм./, 2/. Заявление /декларация/ по чл. 111 ЗТСУ /отм./, от правоимащите, че са обезщетени и 3/. чрез издаване на нот. акт по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ, който обаче изисква искането за издаване на нот. акт за придаваемото место поради погасяване на вземането да се съобщи по реда на ГПК на бившия собственик, като заинтересован да получи обезщетението. Ако последния възрази, закона изисква спора да се разреши по съдебен ред. С ТР №3/1993 г. на ОСГК на ВС е разяснено кога се прилага нормата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ/отм./. Когато регулационния план е одобрен на три основания: 1/при грешка или непълнота в кадастралния план, който е послужил като основа за изработване на регулационния план / по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /, 2. когато при одобряване на регулационния план е допусната явна фактическа грешка / чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗТСУ / или 3. при закононарушение на предвижданията на регулационния план / чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ / и е приложен по някой от трите посочени начина въпреки наличието на тези основания, ако се върне предишното положение биха се засегнали субективни права. Затова при наличие на тези три основания за изменение на регулационния план, нормата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм./ придава правно значение и на владението, но само ако преди това регулацията е приложена по един от трите начина, т. е. реализирано е изискването за законно заемане на придаваемата площ, приложен е плана, но след изтичане на десет години се установява, че той е одобрен при наличие на грешка/непълнота, допусната е явна фактическа грешка или е одобрен при закононарушения. Така само ако е завзет имота след прилагане на регулацията по един от трите начина и кумулативно след това е продължило владението в продължение на десет години, независимо от наличието на основания на изменение на плана, регулационните граници по приложената регулация и продължилото десет години владение са основание тези граници да се трансформират в имотни. Ако регулацията не е приложена, то придаваемото место остава във владение на собственика и новия регулационен план следва да съобрази положението от преди неприложената регулация – чл. 33, ал. 1 изр. 1 ЗТСУ /отм./ Ако изобщо не е приложена регулацията по нито един от трите начина, т. е. не са изпълнени условията за заемане на имотите, а придаваемата по регулация площ фактически е завзета от собственика на парцела, към който се придава, той не може при действието на първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ /отм./ да я придобие по давност, защото това би означавало да придобива по давност реална част от парцел, което този текст не допуска. /Нормата на ч. 181 ЗТСУ /отм./ придава правно значение само на владението, изтекло до влизане в сила на ЗТСУ/. Редакцията на чл. 59 ЗТСУ /отм./ е действала до ЗИДЗТСУ (ДВ, бр. 34/25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Следващата редакция е аналогична на чл. 200 ЗУТ. Релевантни за преценката кой е собственик на придаваемо по регулация место е и изясняване на въпроса дали в срока по пар. 6 ЗУТ е заявено искане за прилагане на регулацията и дали реално тя е приложена по посочените три начина, защото в противен случай предвижданията на неприложеният дворищно регулационен план за предаване по регулация или за отреждане в съсобственост отпадат автоматично, съгласно пар. 8 ЗУТ.

При действието на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да се придобие по давност, освен ако тази част може, наред с останалите части от имота, да бъдат обособени като самостоятелни урегулиран имот по правилата на действащия устройствен закон към момента на позоваването на придобивната давност. На придобивна давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на имота, към който се придават части от съседен имот, но при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10 години.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За преценката на съда при определяне на справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, тъй като понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се оценят от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, приложени спрямо фактите по конкретния спор. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се прецени действителният размер на моралните вреди, с оглед продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

За приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и за критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, както и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение.

В Постановление №4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от смърт при деликт. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък от значение са възрастта на починалия, отношенията му с претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, общественото разбиране за справедливост, съотнесено към икономическата конюнктура в страната. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. С утвърдилата се в последствие съдебна практика се приема, че за правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД следва да се съобразява освен общите критерии като момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, и спецификата на случая, действителното съдържание на съществувалите житейски отношения между пострадалия и претендиращия обезщетение. Конкретната преценка на общите и на специфичните критерии за всеки спор формират съдържанието на понятието „справедливост” и гарантира постигане целта на чл. 52 ЗЗД – справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС акцентира и върху изискването съдът не само да посочи критериите, които взема предвид при определяне размера на обезщетението, но и да мотивира изводите си относно справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като посочи конкретните факти и значението им за определяне конкретния размер на обезщетението.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Приложим ли е институтът на неоснователното обогатяване, при наличие на подписан предварителен договор и платено капаро по него?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. При валидно сключен предварителен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък/капаро, отношенията между страните се уреждат по правилата за договорно изпълнение/неизпълнение.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за потребителски кредит да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

При недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство – по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит, и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Има ли задължение съда при предявен иск за главница по договор за банков кредит да се произнесе по валидността на уговорките в договора за лихви?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

При предявен иск за главница по договор за банков кредит съдът е задължен да се произнесе по валидността на уговорките за лихви, когато са направени допустими възражения за нищожност на тези клаузи или нищожността произтича пряко от договора за кредит или от събраните по делото доказателства.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Допустимо ли е съдебно решение по иск с основание чл. 54 ЗКИР и с диспозитив, свидетелстващ за произнасяне по иск за факт – че е налице грешка в начина, по който в плана е отразена част от земната повърхност?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Постановеният от въззивния съд диспозитив на обжалваното решение при условията на чл. 54 ЗКИР свидетелства за произнасяне по иск за факт – че е налице грешка в начина, по който в плана е отразена част от земната повърхност. С такава насоченост са и решаващите мотиви във въззивното решение.

Същевременно, с постановеното ТР №8/23.02.2016 г. по тълк. д.№8/2014 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР (чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР по първоначалната редакция) е положителен установителен иск за правото на собственост, като (при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК) съществуването на спорното право се установява към момента на предявяване на иска, респективно – към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Предмет на предявения по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред., ДВ, бр. 49/2014 г.; идентичен с чл. 53, ал. 2 ЗКИР, първоначална редакция) иск може да бъде и установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта (при непълнота на кадастралната карта). Разяснено е, че когато предмет на вещното право е поземлен недвижим имот (част от земната повърхност), границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. Съгласно пар. 5, т. 2 ДР ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР, поземлен имот е част от територията (земната повърхност), включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. За да бъде разграничен един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. Следователно, липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост, като именно чрез иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се цели да бъде установен безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.

Едновременно с това следва да се подчертае, че по силата на чл. 124, ал. 4 ГПК исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон. Не съществува позитивно-правна норма, която да допуска предявяването на иск за установяването на факт от вида на отразения в диспозитива на въззивното решение и заявения с петитума на исковата молба.

Terms

Тъмен/светъл фон