Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 18 октомври 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Понятието “справедливост” не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

По съмнения за недопустимост на въззивното решение съобразно чл. 269 ГПК, както и чл. 498 КЗ.

Съобразно цитираната законова разпоредба на чл. 269, изр. 1, предл. второ ГПК въззивният съд служебно проверява за допустимост първоинстанционното решение само в обжалваната му част. Като е постановил с обжалваното решение, че обезсилва решение №260090/28.04.2021г. по гр. д. №1995/2019г. по описа на Районен съд – Карлово, III гр. с., и в необжалваните му части, с които исковете на В. К. Я. и Н. А. О. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД по чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени за всеки за сумата 2 000 лв., ведно със законната лихва считано от 23.12.2019г. до окончателното плащане, и са отхвърлени за горницата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. /частичен от 25 000 лв./, въззивният съд е излязъл извън очертаните в закона негови правомощия и при липса на надлежно сезиране е постановил недопустим съдебен акт в тази му част, който следва да бъде обезсилен на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. Счетено е, че по този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните (специални) предпоставки – започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Очевидна неправилност при прилагането на чл. 127 ГПК.

Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, респ. не съставлява основание за прекратяване на делото; както и че неясноти и противоречия, които не касаят редовността на исковата молба, съдът може да отстрани като укаже за тях в проекта си за доклад по чл. 140 ГПК и задължително да ги изясни чрез въпроси по чл. 145, ал. 1 ГПК и указания по чл. 145, ал. 2 ГПК. Преценка на съда, касаеща евентуалната недопустимост по чл. 130 ГПК, основателност или неоснователност на предявения иск, не води до нередовност на исковата молба.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Очевидна неправилност при изчисляване на имущественото състояние на ищеца за целите на освобождаването му от разноски по делото.

За да обоснове частичното освобождаване на молителите от разноски Кюстендилски окръжен съд е приел, че всеки от тях разполага с месечен доход по 1111лв. Този извод почива на погрешна интерпретация на представената декларация за семейно, материално и имотно състояние. Посочено е в нея, че двамата молители са пенсионери и че единият от тях има доход 616 лв. на месец, а другият – 495 лв., при което е отразено, че доходите им общо възлизат на 1111лв. (това е сборът на двете суми). Вярно, че последната сума некоректно е записана в точката за получавани трудови възнаграждения. Поради това Кюстендилски окръжен съд е счел, че всеки от тях получава трудово възнаграждение и друг доход общо 1111 лв. на месец. Видно е от декларацията и от заявеното в жалбите на ищците, че 1111лв. е общо получаваната от тях сума. При това положение изводът на въззивният съд, че сумата 500лв. е около 20 % от месечния им доход и плащането й не би затруднило издръжката им, е явно необоснован и затова очевидно неправилен. 500лв. се равняват на половината от общия им месечен доход и плащането им би ги поставило в затруднено положение, още повече с отчитането на здравословното им състояние. Отказът да бъдат освободени от разноските в тази ситуация би препятствал достъпа им до правосъдие.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Налице ли е противоречие на нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) ДВ бр.35/30.04.2019г. с нормите на Закона за енергетиката и кой има право да получи от крайния клиент начислената ел. енергия в резултат на извършени корекции по реда на ПИКЕЕ – крайният снабдител или операторът на разпределителната мрежа?

1/Нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в редакция след последното му изменение /ДВ бр. 41/2019/ изрично възлага на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила (ПИКЕЕ -ДВ бр. 35/2019г., изм. ДВ бр. 57/2021г.) от КЕВР, които съгласно чл. 1 определят условията и реда за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване; реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, съответно правата и задълженията на страните в тези хипотези. Материализираната уредба в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл. 183, чл. 200 ЗЗД/, която цена, съгласно действащия ЗЕ, е регулирана от държавен орган. Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които операторът на съответната мрежа извършва, както и прякото им заплащане от ползвателя (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ).

2/ Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, не противоречи на нормативен акт от по- висока степен. Приетата в рамките за законовата делегация уредба в чл. 55 ПИКЕЕ не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (извеждащо се от разпоредбите на чл. 183, чл. 200 ЗЗД ), която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.

Касае за специални норми, които дерогират общите такива.

В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическа енергия.

3/ Налице е законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия.

Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по продажбеното правоотношение – доставчика (продавача) на електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 ПИКЕЕ – когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; в тези случаи преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа, т. е. – по продажна цена. Относно всички останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ от ПИКЕЕ вкл. и по чл. 55 ПИКЕЕ, когато са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ), с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа.

По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 – 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ. Законодателят в ПИКЕЕ от 2019г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба.

Изводът за нормативно установена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, (редакция ДВ бр. 41/2019) законова делегация и за наличието на правно основание за ангажиране на отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия преди, така и след изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012г.), еднозначно е възприет в практиката на ВКС. Трайна е и практиката на касационната инстанция, че въведените законодателни изменения изрично възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила – ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019г, изм. ДВ бр. 57/2021г.) от КЕВР, които регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ в тази връзка – редът и начините за преизчисляване – чл. 1, т. 7 ПИКЕЕ, а по тази причина – и правата и задълженията на страните – чл. 1, т. 5 ПИКЕЕ от 2019г. Материализираната уредба в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 ЗЗД), която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.

Уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а се касае за специални норми, които дерогират общите такива.

По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 – 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ. Kрайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ.

Отговор на въпроса, че възможността операторът на електроразпределителната мрежа едностранно да коригира (преизчисли) сметките на крайния клиент за минал период поради показания на количеството електрическа енергия, измерено в невизуализиран (скрит) регистър на СТЕ, произтича от измененията в ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. и от чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ, които правила са подзаконов нормативен акт, издаден от КЕВР в рамките на законовата делегация и не противоречи на ЗЕ; че крайният клиент (потребителят) дължи цена, регулирана от държавен орган (КЕВР); че е налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи.

Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50 – 56 ПИКЕЕ. Тази уредба е в рамките на законовата делегация (чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ) и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен; крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на пар. 1, т. 41б, б. а ДР ЗЕ.)

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При преценка относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При съобразяване на разясненията, дадени в т. 11 ТР №2/2013 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че дължимите на ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а ЧСИ – кредитор, приложима ли е за тази вземания нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е приложима за вземанията за такси по изпълнението, които се дължат от взискателя и по правило се събират авансово от частните съдебни изпълнители, доколкото последните представляват вземания за възнаграждение за положения от тях труд и по отношение на които последните имат качеството кредитор срещу задълженото лице /взискател/.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Има ли правен интерес от оспорване на материалната законосъобразност на възстановително решение на ПК лице, което не е заявило собствени права върху земята към момента на внасянето й в ТКЗС, ако това лице има претенции за собственически права, възникнали въз основа на договор за покупко-продажба от ЛС към ТКЗС и същевременно не е участвало в административната процедура по възстановяване на земята?
Изграждането на постройка/сграда върху земя, включена в ТКЗС, представляваща стопански двор, съставлява ли пречка за последващото връщане на земята в стари реални граници по смисъла на чл. 10б, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Страна по спор за собственост на земеделски имот, която заявява собствени права върху него, изключващи реституционните правата на насрещната страна, има правен интерес да оспори материалната законосъобразност на възстановително решение на поземлената комисия /ОСЗ/ и съдът е длъжен да разгледа възникналата конкуренция на права. Ако конкуренцията произтича от извършена от ЛС на ТКЗС продажба на селскостопанска сграда, съдът следва да прецени какъв е статутът на земята под тази сграда, дали тя представлява прилежаща площ към сградата, продадена ли е на собственика на сградата и дали е могла да бъде годен обект на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Terms