Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 13 октомври 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Допустимо ли е при разглеждане на иска по чл. 56 ЗН да се предявяват и разглеждат възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-кредитор?

Конститутивният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е предоставен на разположението на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. С този иск кредиторът претендира правната промяна (унищожението на отказ от наследство) единствено и само в своя полза, с оглед възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си върху имущество от наследството. Предпоставките за уважаването му са: ищецът да има качеството „кредитор“, длъжникът да е направил валиден отказ от наследство, невъзможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Не се изисква знание за увреждането нито от длъжника, нито от трети лица. Не е необходимо вземането да е изискуемо, нито пък да е ликвидно. Самото вземане на кредитора срещу длъжника-наследник не е предмет на делото, образувано по иска по чл. 56 ЗН; страната, поискала отмяната на извършения отказ от наследство, следва да установи само качеството си на кредитор, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Постановеното по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и размера му, предявяването на иска няма за последица спиране или прекъсване на погасителния давностен срок относно вземането на кредитора, а отмяната на отказа е относителна. Поради това е недопустимо в производството по иск по чл. 56 ЗН да се предявяват и приемат за разглеждане възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-кредитор. След като ищецът по иска по чл. 56 ЗН е установил вземането си, съдът следва да признае качеството му на кредитор. От друга страна, непредявените в производството по чл. 56 ЗН възражения на длъжника за изтекла погасителна давност или за погасяване вземането на кредитора поради плащане, прихващане или на друго основание, не се преклудират и биха могли да бъдат предявени в последващо исково производство, имащо за предмет спор относно самото вземане. Ако в исковото производство за вземането същото бъде отречено, уваженият иск по чл. 56 ЗН не би се отразил неблагоприятно на длъжника, тъй като унищожаването ще има действие само по отношение на поискалия го кредитор и последният няма да може да насочи изпълнение върху наследственото имущество. В случай на уважаване на иска по чл. 56 ЗН и насочване на изпълнението върху наследственото имущество, предмет на отменения в полза на кредитора отказ от наследство, длъжникът би могъл да осъществи защитата си по предвидения в чл. 439 ГПК исков ред, като предяви отрицателен установителен иск, с който да установи недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност, и обезпечи иска, като поиска спиране на изпълнението (чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК). Същата защита би могъл да проведе и в случай, че давностният срок е изтекъл след уважаване на иска по чл. 56 ЗН.

Аргумент за горното се съдържа и в мотивите на Тълкувателно решение №2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно иска по чл. 135 ЗЗД, който се явява общ спрямо специалния по чл. 56 ЗН. В това тълкувателно решение е прието, че предмет на делото по иска по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с което длъжникът го уврежда. Вземането на кредитора може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, и може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо в процес относно вземането.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Очевидна необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относно изводът за липса на правен интерес на ищеца от защита чрез два иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.

Изрично уреденият в разпоредбите на чл. 124, ал. 4 ГПК установителен иск за установяване истинноста или неистинноста на документ се основава на непосредствения правен интерес на страните по спора да изключат съответно установят верността на съдържанието му и/ или автентичността на подписа положен под него /за свидетелстващ документ/ съответно само автентичността на подписа -за диспозитивните документи. Процесните пълномощно и две декларации изразяват волеизявления на ищеца, фигуриращ в тях като техен автор. С пълномощното се упълномощава адв. И. Д. Н., ответник по исковете, да представлява ищеца Д. А. Д. в качеството му на ЕТ“АРИ 2009-Д. Д.“ ЕИК[ЕИК] да извърши действия по вписването в ТРРЮЛНЦ на продажбата на неговото търговско предприятие на „АРИ БИО“ЕООД, представлявано от управителя на последното Х. А. К. и двамата. Исковете по чл. 124, ал. 4 ГПК са насочени и срещу тези две лица. Не се спори, че това пълномощно, както и двете декларации, е било използвано при вписването на самия договор, сключен на 07.10.2019, за продажба на търговското предприятие от страна на ищеца на „АРИ БИО“ЕООД, представлявано от управителя на последното Х. А. К., който договор като без представителна власт е бил прогласен за нищожен с постановеното първоинстанционно решение в необжалваната му пред въззивния съд част. Това обстоятелство от своя страна е послужило на въззивния съд като основание да счете, че ищецът вече е получил защита на своите права в спорното правоотношение с купувача по договора „АРИ БИО“ЕООД и следователно няма правен интерес от исковете по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК срещу ответниците по тях.

От съдържанията на посоченото пълномощно и на двете декларации, обаче, не става ясно, че същите се отнасят единствено и само до процедурата по вписването на конкретния прогласен за нищожен като сключен без представителна власт договор. Самото пълномощно се отнася до упълномощаването на ответника Н. да представлява ищеца като извършва действия от негово име по вписване на промяна във връзка с продажбата на неговото търговско предприятие, без да е посочено на кого и да е ограничено със срок на действие. Именно целяната от ищеца правна сигурност срещу повторно използване на това пълномощно занапред, което същият твърди, че не е издадено от него и не носи неговият подпис представлява правният му интерес от установяването на това обстоятелство посредством иска по чл. 124, ал. 4 ГПК. Същото се отнася и до двете декларации по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2018

С оглед извършването на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение – в частта, с която (като е потвърдено първоинстанционното решение) съдът се е произнесъл с диспозитива на решението си относно неистинността на част от оспорените по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК документи – писмени доказателства по делото.
Може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за продажба, по иск на неизправната страна-купувач, който не е заплатил цената?

Оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск, но не е самостоятелна искова претенция. Целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско, от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е произнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. По тези съображения е прието, че в частта по чл. 194 ГПК въззивният съд недопустимо се е произнесъл в диспозитива на решението си, поради което в тази част то е обезсилено.
Горното по никакъв начин не изключва задължението на съда по чл. 194, ал. 3, изр. 2, във вр. с ал. 2, изр. 2 ГПК – да изпрати на прокурора признатият за неистински документ (един или повече) заедно с препис от решението, в мотивите на което съдът е приел за установена неистинността на документа.

Съдът, сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Възраженията на ответника, в т. ч. и за изтекла погасителна давност, преклудират ли се с изтичането на срока за отговор на исковата молба?

По силата на изричната разпоредба на чл. 133 ГПК във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и изобщо тази преклузия се отнася до възраженията, основани на факти, осъществени и узнати към този момент.

Terms

II. Предстояща практика

Няма публикувани съдебни актове в тази категория.

Българското прецедентно право