Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Когато ищецът твърди липса на упълномощителна сделка, на която се е позовал негов мним представител и на което основание се е разпоредил с имот му в полза на трето лице, ако счете за доказано твърдението, необходимо ли е съдът първоначално да обяви оспорената упълномощителна сделка за нищожна, а след това да обяви за недействителен на основание чл. 42, ал. 2, предл. второ ЗЗД договора?
Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?
По иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка. Ищецът може само да се позове на нищожността на пълномощното – без да предявява установителен иск за прогласяването й, като условие /предпоставка/ за допустимостта на иска му по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за установяване недействителност на договор поради начална липса на представителна власт за пълномощника, произтичаща от опорочената форма на пълномощното и нищожността на последното, а може и да предяви за това иск срещу /мнимия/ пълномощник, който да съедини с иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, при което съединяване последният иск ще е обусловен от иска за нищожност на упълномощителната сделка. Без значение е дали съдът ще се произнесе по унищожението в мотивите на решението предвид неговата преюдициалност, или в диспозитива на решението, когато е предявен отделен иск и съдът е събрал такса за разглеждането му. Т. е. съдът по оспорването на сключения, чрез представител договор във всички случаи трябва да се произнесе по наличието на представителна власт в мотивите на решението, а ако приеме, че е предявен и иск за унищожение на овластителната сделка срещу пълномощника, той ще се произнесе в диспозитива на решението.
Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Когато договорът е сключен чрез представител на ищеца, правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е невъзможна – именно поради това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез /мним/ представител, който от негово име е направил волеизявлението /формирал е и е изявил воля/ за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това /или последната е отпаднала впоследствие/. В тези случаи правната квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Дали когато по делото не е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, съдът следва да спре производството по по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК?
Съдът следва да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК само, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допустимо ли е при изменение на решението в частта по разноските съдът да присъди сума над претендираната с молбата по чл. 248 ГПК?
При определяне задължението на ищеца към ответника за възстановяване на адвокатско възнаграждение в решение, с което част от кумулативно обективно съединените искове са уважени изцяло, другите са уважени частично, а по един производството е прекратено, длъжен ли е съдът да съобрази, че е уговорено за всеки иск?
При кумулативно обективно съединените искове съдът се произнася по допустимостта и основателността на всеки иск, а с решението по искане на страните определя отговорността им за разноските по делото според крайния изход на спора, включително е длъжен да зачете естеството на засегнатото благо и да отчете, дали причината за спора е в поведението на ответника.
В чл. 78 ГПК са материално-правните условия/предпоставки, при които се ангажира отговорността на страните за разноските по делото. Съдът я определя по искане във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция (чл. 81 ГПК). Възможни са и хипотези, при които страна дължи разноски на насрещната, а погасителният способ на прихващането е приложим. При зачитане на изходната позиция на нормативното тълкуване с т. 11 ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че за да определи съдът по компенсация отговорността на страните за разноските в крайния акт, е необходимо компенсаторно изявление да е заявено най-късно в съдебното заседание, в което приключва разглеждането на делото пред съответната инстанция.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството; липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ, предл. последно, дружеството не може да се счита за прекратено.
След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител, а причините, поради които дружеството е без управител са без значение за основанието на иска.
Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ, като искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците упражнят тези си права, като конституират органи на дружеството и впишат нов управител, а освен това същите могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1 ТЗ, изр. последно.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
При отчитане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и НСОРЗ / в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него нормативни актове?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Terms