Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 5 октомври 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Очевидна необоснованост на извода, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е бил могъл да съобрази и неправилно приложение на чл. 116 ЗДвП и чл. 25 ЗДвП.

Изводите на съда се основават единствено на заключението на САТЕ, прието в рамките на първоинстационното производство, в което след като е изложен механизмът на самото ПТП, така както го е възприел и въззивният съд, вещото лице е заявило в самото заключение, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно, появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е бил могъл да съобрази. Съдът, обаче е пропуснал да отбележи, че по-нагоре в текста на изложението от страна на в. л. изрично е констатирано, че водачът на автобуса е могъл да види появата на двамата младежи/ единият от които е загиналият/ още с появата им в задната дясна част на същото МПС и устремяването им напред към предната част и то при спиране и изчакване от страна на водача на възможност за пълно осъществяване на завой надясно. Тази констатация, съчетана със задълженията на водача на МПС, произтичащи от императивните разпоредби на чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП относно засилено внимание и предпазване на уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, както и общото задължение на водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, респ. да не привеждат МПС в движение, когато възникне опасност за участниците в последното, водят до извода за необоснованост и незаконосъобразност на решаващия извод на съда, че поведението на водача на автобуса се явява вредоносно, но не противоправно“. Водачът на автобуса е бил длъжен да положи усилия, въпреки затруднената пътна обстановка, при предприемане на маневрата навлизане в път с предимство чрез завой надясно и при засилен трафик да се увери, че не създава опасност за останалите участници в движението, включително за появилия се пострадал пешеходец, който е навлязъл тичешком от тротоара в пътното платно от дясната страна на автобуса движейки се в посока отзад напред по дължината му, при положение, че е могъл да го забележи в дясното огледало за обратно виждане преди самото потегляне и предприемане на десен завой. С оглед гореизложеното, са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на водача на МПС по чл. 45 ЗЗД в конкретния случай, включително вината на последния и противоправността на деянието, поради което е и налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка ГО на водача на МПС.

За да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Допуска ли ГПК в тежест на ищеца, за когото чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че е отговорен да репарира разноските по прекратеното дело, да се постави адвокатското възнаграждение, ако доказателствата за неговото заплащане, което е извършено след постановяване на прекратителното определение, ответникът представя към молбата за допълване на определението в частта по разноските (чл. 248 ГПК)?

Отговорността на ищеца за разноски може да се реализира в рамките на заведеното дело, само ако плащането е извършено до постановяване на определението за прекратяване, т. е. само ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството по недопустимия иск.

Ако ответникът е заплатил по-късно адвокатското възнаграждение, той може да претендира своето вземане за ангажиране отговорността на ищеца за репарация на разноските, които имат за причина недопустимият иск, чрез осъдителен иск, но не и в рамките на делото по прекратеното исково производство.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Следва ли уговорката в т. 14.9 от общите условия относно отговорността на застрахователя при управление на МПС след употреба или под въздействие на алкохол да се тълкува във връзка с нормите на чл. 5, ал. 4, т. 1 ЗДвП и чл. 174 ЗДвП?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно границите на правото на изразяване и разпространение на свободно мнение.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно критериите, които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи, всички установени по делото обективно съществуващи, конкретни обстоятелства и да изложи собствени мотиви при прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При нанесени вреди върху вещ какво дължи делинквентът на собственика на вещта за обезщетяването на тези вреди: реално разходваната за ремонта и възстановяването на вещта сума или необходимата за този ремонт сума, независимо от това дали сумата е била разходвана?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

При непозволено увреждане, довело до повреда на собствена на ищеца вещ, делинквентът дължи на собственика на вещта обезщетение за всички реално претърпени от собственика на вещта имуществени вреди. Тези реално претърпени имуществени вреди се определят по размер съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената вещ сума. Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата на заявяване на претенцията по чл. 45 ЗЗД и към датата на приключване на делото сумата за ремонта на вещта вече е била разходвана /ремонтът е бил извършен/ или все още не е. Дори ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи вреди, които не подлежат на обезщетяване, докато не настъпят. Това е така, защото при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането /когато вещта е повредена/, а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ. Размерът на това обезщетение също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е: този размер се определя със заключение на вещото лице съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

За проверка дали решението не е вероятно недопустимо от гледна точка наличието на правен интерес на ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск срещу община Варна.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

По реда на пар. 7 ПЗР ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите, които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Ако за имота към този момент (17.09.1991 г.) е налице отреждане по действащ ЗРП, преценката за приложението на пар. 7 следва да се извърши с оглед това отреждане, а ако подобно отреждане липсва, следва да се има предвид фактическото ползване на имота. Последващи или предходни отреждания са ирелевантни, тъй като обособяването на общинската собственост като самостоятелна е обусловено от изисквания, установени към определен, точно фиксиран момент – влизане в сила на пар. 7 ПЗР ЗМСМА.

По делото се установява по безспорен начин от неоспорените актове за държавна собственост №11910/29.08.1973 г. и №978/14.03.1991 г., и съдебно-техническа експертиза, че процесният имот представлява част от терен, отчужден по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗТСУ /отм./ и предоставен за ползване на държавно предприятие за „хлебозавод – 2“. Така същият е заварен при влизането в сила на ЗМСМА, като от събраните доказателства, вкл. гласни, не може да се направи извод той да е бил ползван за нужди от местно значение на общината към този момент, конкретно – като общински път, улица или паркинг, или друга от хипотезите на пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА. Едва след релевантния момент 17.09.1991 г. е налице отреждане на имота за нужди на община Варна и ползването му като част от уличната мрежа на [населено място].

Така изложеното обуславя извода, че към 17.09.1991 г. не са били налице предпоставките на ЗМСМА за преминаване на имота от държавата в собственост на община Варна. Следователно, не е било налице посоченото правно основание (пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 ЗП) за издаване на актовете за общинска собственост, представени по делото.

Поради липса на твърдения и доказателства, че имотът е бил придобит на друго основание от общината или от друг правен субект, чужд на спора, следва да се приеме, че той е останал държавна собственост.

При това положение предявеният отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недопустим поради липса на правен интерес. Съображенията на съда за такъв извод са следните:

Съгласно постановките на ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на положителен установителен иск, т. е. до обективно съединяване на искове. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Задължен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? (По иск за съдебна делба)

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Въззивният съд е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения във връзка с изясняване на неговия предмет, като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато тези изводи са обусловени от преценка на свидетелски показания, съдът следва да обсъди дали в тях има противоречие, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените от останалите доказателства факти и обстоятелства.

Terms

Българското прецедентно право