Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 4 октомври 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Тъй като във въззивното решението не са изложени никакви мотиви относно начина на определяне на квотите в числител, при които е допусната делбата, и това препятства възможността за проверка на направения извод, налице е съмнение за очевидна неправилност, пряко установима от съдържанието на съдебния акт.

Въззивният съд не е съобразил, че ако с регулационния план от 1976 г. УПИ VІ-…. е отреден като съсобствен по регулация за имотите на А. Ш. и В. Ш., както е приел в мотивите си, тяхната майка не би могла да придобие по давност идеални части от него в резултат на упражнявано след 1974 г. владение върху реална част, независимо от времето, през което е владяла, тъй като от момента на влизане в сила на ЗТСУ /ДВ бр. 29/1973 г./ до изменението в ДВ бр. 34/2000 г., е действала разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ, съгласно която реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Владението върху реална част не може да доведе до придобиване по давност на идеална част от парцела, съответстваща на владяната реална част, по правилото на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./, тъй като това правило е приложимо само по отношение на придобивна давност, изтекла до влизане на този закон в сила / 01.06.1973 г./.

В мотивите на въззивния съд не е отразено как са определени квотите на съделителите. Съдът не е посочил каква идеална част са притежавали праводателите съответно на В. А. Ш. и на В. П. Б. за да направи извод какви са правата им след извършаване на разпоредителните сделки и към момента на предявяване на иска за делба. Изложените мотиви са общи, отразяват краен извод, вероятно в резултат на някакви аритметични изчисления, правилността на които не може да бъде проверена поради липса на констатации за посочените обстоятелства.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За преценка на допустимостта на въззивното решение. (По иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лично ползване на съсобствен недвижим имот)

Правната теория и задължителната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или съдът се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато в законоустановения срок не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др.

Хипотези на произнасяне по непредявен иск са разгледани в посочената от касатора съдебна практика. Така в едното решение е прието, че е разгледан положителен, вместо предявеният отрицателен установителен иск за собственост, а в друго решение – че е разгледан осъдителен иск, вместо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск. Посочено е, че произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи в гражданския процес – този на диспозитивното начало, според който съдът е длъжен да даде защита на претендираното субективно право само в рамките и по начина, поискан от ищеца, т. е. в рамките на заявеното въз основа на конкретните фактически обстоятелства искане; произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

По съмнения за недопустимост – с цел да се извърши преценка дали решението на районния съд ще има значение за правилното решаване на спора по делбеното дело относно съделителите и квотите в съсобствеността, а оттам – и дали обжалваното въззивно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор.

С т. 1 на ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. д. №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Нарушаването от въззивния съд на посочената норма, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, е порок, който води до недопустимост на съдебния акт /чл. 281, т. 2 ГПК/, тъй като е налице абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Както е посочено в мотивите към т. 1 на ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. д. №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, законодателят има предвид не всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

В частта, с която от делба са изключени двата поземлени имота, касационното обжалване следва да се допусне служебно на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение. Следва да се провери дали съдът се е произнесъл по редовна искова молба, ако в нея се обосновава наличие на съсобственост по наследяване върху един имот и наличие на изключителна собственост на ищците върху друг съседен имот, а се иска делба на два съсобствени имота с различна конфигурация и граници от тези на първоначалните имоти, без реално да се сочи юридически факт, от който възниква съсобственост върху двата новообразувани имота, какъвто би могъл да бъде план по чл. 16 ЗУТ.

Въззивното решение е процесуално недопустимо в посочената по-горе част, с която е отхвърлен искът за делба на поземлените имоти. Решението е постановено по нередовна искова молба, в която се обосновава наличие на съсобственост по наследяване върху един имот и наличие на изключителна собственост на ищците върху друг съседен имот, а се иска делба на два съсобствени имота с различна конфигурация и граници от тези на първоначалните имоти, без реално да се сочи юридически факт, от който възниква съсобственост върху двата новообразувани имота. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, като от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. При действието на ЗУТ подробният устройствен план също няма отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16 ЗУТ.

По настоящото дело в исковата молба не се сочи с какъв план са създадени процесните имоти. При действието на ЗУТ съсобствени урегулирани поземлени имоти могат да се създават или с план по чл. 16, ал. 5, т. 3 ЗУТ, по общо заявление с нотариална заверка на подписите на собствениците на отделните имоти, или с план по чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ, отново с общо заявление, но и с предварителен договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на идеални части от съседните имоти. В случай, че тези обстоятелства са налице, това изрично следва да се посочи в исковата молба, тъй като с това се изяснява начинът на възникване на съсобствеността. В противен случай, ако причината за сегашната конфигурация на имоти №37 и №38 се дължи на грешка в кадастралната карта, на базата на която е създаден действащият ПУП, може да се иска отстраняването на грешката, включително в делбеното производство, както и делба само на наследствения имот пл. №38в първоначалните му граници, отразени на фигура №1, стр.3 от второто заключение на вещото лице инж. Д. С..

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за присъждане на обезщетение за такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Българското прецедентно право