Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 29 септември 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Коя от страните в процеса за попълване на масата на несъстоятелността е освободена от държавна такса?

Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността, както и по отменителен иск, държавната такса не се внася предварително. Целта на тази разпоредба е да осигури възможност на несъстоятелния длъжник за завеждане на дела, когато това е необходимо за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като в противен случай, именно поради състоянието му на неплатежоспособност, същият би бил възпрепятстван да защити правата си по съдебен ред, което би засегнало съответно и интересите на неговите кредитори. Липсва основание предварителното освобождаване от държавна такса, предвидено в посочената норма, да се прилага и по отношение на ответника по иск за попълване на масата на несъстоятелността. Следователно по искове за попълване масата на несъстоятелността от държавна такса е освободена главната страна в процеса, която има процесуално право да го инициира – ищеца.

Предварителното заплащане от него на държавна такса, въпреки нормата на чл. 620, ал. 5 ГПК, не рефлектира върху редовността на въззивната жалба на подпомагащата страна и това заплащане следва да бъде съобразено от решаващия въззивен съд при постановяване на въззивното решение.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно тълкуването и прилагането на чл. 392, ал. 2 ГПК.

Целта на законодателното изменение на чл. 396, ал. 2 ГПК, въведено с ДВ бр.100/2010 г., е да се осигури възможност на ответника да реализира правото си на защита срещу уважена едва пред въззивния съд молба за допускане на обезпечение, тъй като при това развитие на производството той не получава съобщение нито за първата, нито за въззивната инстанция. Различно е процесуалното положение на молителя по молбата за допускане на обезпечение. Същият, при отказ на първоинстанционния съд да допусне поисканото обезпечение на искове, участва и в производството пред първата, и в производството пред въззивната инстанция. Коментираното изменение не променя принципното положение, че определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, както е разяснено и в ТР №1/21.07.2010 г. по тълк. д. №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Възможността за обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК на въззивното определение е изключение от това правило и следва да се прилага стриктно.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Може ли въпросът за цената на иска да бъде повдиган за пръв път във въззивното производство?

Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК ищецът посочва цената на иска, т. е. тя се определя към момента на завеждане на делото. Въпрос за цената на иска може да се повдигне служебно от съда или от ответника по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като при несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочена и определена, цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право са без значение за цената на иска.

С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК въпросът за цената на иска не може да бъде повдиган за пръв път във въззивното производство. След като първата инстанция е разгледала иска като неоценяем, възможността той да се определи като оценяем пред въззивната инстанция е преклудирана.

Terms

II. Предстояща практика

Няма публикувани съдебни актове в тази категория.

Българското прецедентно право