Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Представляват ли решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК?
С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е предвидено основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол №11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. С разпоредбата е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело по отношение на което Европейския съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията. Необходимостта от ново разглеждане на делото е предвидена, за да се отстранят последиците от нарушението.
В настоящият случай цитираното решение на Съда на европейския съюз не попада в обхвата на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, а и такова основание за отмяна не е въведено с молбата за отмяна.
Актът, с който СЕС отговаря на отправеното до него преюдициално запитване не е съдебен акт, с който се разрешава конкретен спор, а такъв с който се дава тълкуване на общностното право. Поради това следва да бъде взет предвид от националните съдилища при разрешаване на повдигнатите пред тях спорове. Несъобразяването с това изискване не е пречка решението на националния съд да влезе в сила, като страните по него следва да се съобразяват със силата на пресъдено нещо на това решение. Цитираното решение на СЕС е постановено след влизане в сила на решението на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска и не представлява ново обстоятелство, нито ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Недопустимост поради нередовност на исковата молба страда – несъответствие между изложеното в обстоятелствената част (сочещо на иск по чл. 109 ЗС) и петитума, с който се търси защита по вид и в обем, некореспондиращи с допустимия предмет на защита чрез предявяването на негаторен иск.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Предявяването на иск по чл. 109 ЗС има за задача да даде защита на правото на собственост на ищеца като се постанови да бъде преустановено упражняваното от ответника неоснователно въздействие върху собствената на ищеца вещ или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на ограничения върху правото на собственост на ищеца, неправомерността на накърненията, установени или поддържани от ответника, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положение отпреди нарушението. Когато предявеният негаторен иск съдържа осъдителен петитум, както е в случая, евентуално постановеното осъдително съдебно решение ще подлежи на изпълнение – доброволно или принудително. Последното налага изискването в диспозитива да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши или от извършването на които ответникът следва да се въздържа, респ. – състоянието, което следва да бъде постигнато. С оглед правилото по чл. 6, ал. 2 ГПК такъв диспозитив може да бъде постановен при сезиране с отправено към съда искане, отговарящо на изискването за описание на изискваните от ответника действия / състояние.
В случая петитумът на исковата молба се свежда до искането ответникът да бъде осъден да претърпи извършването от страна на ищците на строителни дейности в собствения му имот, окачествени като „неотложен ремонт на двете хоризонтални канализационни отклонения – от подовия сифон и от тоалетното гърне, като за целта допусне ищците в собствения си имот. Така формулираният петитум не кореспондира с изискването ответникът да бъде осъден да извърши определено действие или да се въздържа от извършването на конкретно действие.
На следващо място петитумът е бланкетен – не е уточнено какви конкретни ремонтни действия се иска да бъдат извършени или какъв краен резултат следва да бъде постигнат. Постановеният в отговор на формулирания петитум осъдителен диспозитив е неясен и по тази причина е неподлежащ на принудително изпълнение, а същевременно постановява възможност да се въздейства върху собствената на ответника вещ по волята и неподлежащо на контрол усмотрение на ищцовата страна.
Ето защо касационната инстанция приема, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, тъй като не е налице съответствие между изложеното в обстоятелствената част (сочещо на иск по чл. 109 ЗС) и петитума, с който се търси защита по вид и в обем, некореспондиращи с допустимия предмет на защита чрез предявяването на негаторен иск
Terms