Dictum – “ГПК” Плюс – 25 септември 2023 г.

По молбата на страната – физическо лице – за освобождаването ѝ от внасянето на държавни такси и разноски по делото, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това по чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно – дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги се прави за производството по конкретното дело, и за я да извърши съдът следва да вземе предвид – също съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси, респ. – и на разноски за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива.

След изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства в конкретния случай, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса, евентуално – и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати.

В същия смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, – че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.