Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 18 септември 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, като едно от изискванията за редовност на исковата молба. (По установителен иск за право на собственост и отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на констативен нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, с който ответникът е признат за собственик по давностно владение)

Изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, е едно от изискванията за редовност на исковата молба – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В обстоятелствената част на същата ищецът следва да посочи фактите, от които произтича претендираното от него субективно материално право. По исковете за защита на правото на собственост в исковата молба ищецът следва да въведе твърдения за осъществяване на конкретен придобивен способ, чрез който е станал собственик на имота. В своята практика ВКС приема, че когато ищецът по иск за собственост се позовава на наследяване, т. е. неговото право произтича от това на наследодателя, спазването на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК налага излагане на твърдения за фактите, въз основа на които правото на собственост е възникнало в патримониума на наследодателя.

Ищците основат претендираното право на собственост върху общо 4/5 ид. части от процесния имот/ по 1/5 ид. част за всеки от тях/ на наследствено правоприемство от техния баща Ф. М., починал през 2009 г. В същото време твърдят, че имотът е бил собственост на техните родители. С отговора на исковата молба ответникът И. М. е оспорил предявения иск с възражението, че имотът не е придобиван от общия на страните наследодател Ф. М. на основание покупко – продажба или на друго основание, поради което няма наследствен характер. В отговора се съдържа и твърдение, че ищците А. Ф. и Н. Д. са деца на Ф. М. от негов първи брак, т. е. че страните по делото са деца на един и същ баща, но от различни майки. При тези данни съдът е следвало да изиска от ищците да уточнят твърдението си кой е бил собственик на процесния имот – само бащата на страните – техен общ наследодател, или имотът е придобит от него и съпругата му, като посочат на какво основание е придобито правото на собственост; а в случай, че се позовават на придобивна давност – да посочат началния момент на владение, както и кога е починала съпругата му и кои са нейните наследници. Тези обстоятелства представляват част от основанието, на което е предявен иска за защита на спорното право, поради което и следва да бъдат релевирани в исковата молба, а не да се извеждат от събрани по делото доказателства.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно правната квалификация на иска, както и правомощията на въззивния съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд.

От същността на въззивното производство като продължение на първоинстанционното аналогично следва и задължението на въззивния съд относно правилното квалифициране на спорното право въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск и от заявения петитум, с оглед обезпечаване правилното приложение на материалния закон. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от съда правна квалификация на исковата претенция във всички случаи обуславя правилността на решението.

Ако по делото не е установено качеството на добросъвестен владелец, респ. подобрител, съдът дължи произнасяне по иска за подобренията като на обикновен подобрител на чужд имот, при непроменени фактически твърдения и петитум.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Според Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, надлежно цитирано и от въззивния съд, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление №2 от 30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, според което кръгът на лицата с право на обезщетение е определен изчерпателно с Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление №4/61 г. и Постановление №5/69 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на бабите / дядовците и внуците е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тези отношения на родство и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия.

Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Такава близост се поражда в резултат на тежки и извънредни житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство, например поради заместващата грижа, полагана за пострадалия от бабата и дядото вместо от родителите.

Terms

Българското прецедентно право