Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно начало на теченето на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и прилага ли се този срок и за исковете за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА?
Константната практика на ВКС приема категорично, че в хипотезата, когато страната не е получила препис от решението, за начало на теченето на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА се счита моментът, от който тя е уведомена за постановяването му.
Тримесечният преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА се прилага и за исковете за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, въведено със законодателното изменение от ДВ бр. 8/2017 г., тъй като в ЗМТА липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, предвиждаща безсрочна защита по исков ред срещу нищожни съдебни решения.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Може ли при осъдителен иск при условията на главно встъпване третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, да встъпи с установителен иск против двете страни?
Въпросът може ли при предявен осъдителен иск третото лице да встъпи главно с установителен такъв, от една страна е поставен хипотетично и принципен отговор не би могъл да бъде даден, тъй като преценката дали са налице предпоставките главното встъпване да бъде допуснато при заявените твърдения и претенции, се извършва във всеки отделен случай с оглед спецификата на конкретните обстоятелства в даденото производство.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно преценката за наличие на правен интерес от воденето на установителния иск за нищожност на сделка по чл. 26 ЗЗД.
Наличието на правен интерес от воденето на установителния иск за нищожност на сделка се преценява конкретно според обстоятелствата по делото и би могло да бъде преценявано единствено в хипотеза на предоставено на правния субект по силата на закона право на такъв иск. Поради това констатацията на липса изобщо на надлежна процесуална легитимация прави ирелевантно обсъждането на доводите налице ли е за ненадлежната страна правен интерес да се сдобие със сила на пресъдено нещо по оспореното от нея чуждо материално правоотношение. Както се приема в практиката на ВКС, не всяко процесуално нарушение, свързано с липсата на произнасяне по конкретни доводи и възражения на страна в производството, е основание за допускане до касация на обжалвания съдебен акт, а само това, което би рефлектирало по благоприятен за страната начин върху крайния резултат по делото. Тъй като при констатирана липса на надлежна процесуална легитимация, която е абсолютна положителна предпоставка за воденето на иск, твърдяното от ищеца право не може да получи защита по същество, независимо дали страната обосновава интерес от делото /доколкото и не всеки интерес е правен по смисъла на закона/, въпросът под т. 1 от изложението не може да бъде квалифициран като обуславящ, за да предизвика положителен изход от настоящата фаза на производството пред касационната инстанция.
С активна процесуална легитимация за воденето на иск по чл. 26 ЗЗД /т. е. извън предвидените в чл. 649, ал. 1 ТЗ искове за попълване масата на несъстоятелността/ разполага дружеството в несъстоятелност, представлявано от синдика му, но не и синдикът, респ. кредиторите му, които след откриването на производството по несъстоятелност могат да предявяват само предвидените в ТЗ искове за попълване масата на несъстоятелността, в качеството им на негови процесуални субституенти.
Terms
II. Предстояща практика
Няма публикувани съдебни актове в тази категория.