Dictum – “ГПК” Плюс – 7 септември 2023 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

В производството по 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да допусне и събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на пар. 1, т. т. 2, 3 и 8 ДР ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на приобретателя-ответник с оглед конкретния придобивен способ. Това се отнася и за случаите, когато ответникът твърди, че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице. В тези случаи съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно която, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл е и установената практика на ВКС, формирана при действието на ЗОПДИППД /отм./, която е актуална и при действието на ЗОНПИ (ЗПКОНПИ).