Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК в хипотезата на констатирано процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в позоваване на приета експертиза в досъдебно производство в нарушение на принципа за непосредственост. (По иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от паднала покривна метална конструкция на сграда върху лек автомобил)
Когато въззивната инстанция констатира процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в позоваване на приета експертиза в досъдебно производство в нарушение на принципа за непосредственост, и въззивната жалба съдържа оплакване за това, въззивният съд може и е длъжен дори служебно да назначи експертиза и да определи задачите ѝ, стига само установяването на съответния факт да е предпоставено от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др. В този случай няма пречка вещото лице да използва /включително/ събраните материали по експертизата от досъдебното производството и данните от нея. Експертизата се назначава на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кои са критериите и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии, като например: характерът на увреждането, начинът и ситуацията на извършването му, получените осакатявания и загрозявания, претърпените морални страдания – при телесните увреждания, а в хипотезата на причинена смърт – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В практиката на ВКС се подчертава, че доколкото обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, то винаги се явява детерминирано и от икономическата конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за минимална и средна работна заплата, нивото на инфлация и др., са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Изследването на общите критерии и специфичните за конкретния спор факти е гаранция, че чрез определеното от съда обезщетение ще се постигне целта на чл. 52 ЗЗД – справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кои са критериите, по които се преценява дали построеното излиза извън обема на учредено право на строеж и в частност – в хипотезата на изменение на вътрешното разпределение на предвидените по договор обекти в сградата, без надхвърляне на определения обем РЗП, вследствие на което на мястото на проектиран паркинг с обособени паркоместа е изграден самостоятелен обект на правото на собственост с различно предназначение?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Критериите за преценката дали построеното излиза извън обема на учреденото право на строеж са белезите в описанието в акта за учредяване на правото на строеж при тълкуване на волята на страните по него и обективните характеристика на построеното въз основа на него. Същият извод е относим и за частната хипотеза на изменение на вътрешното разпределение на предвидените по договора обекти в сградата, когато на мястото на проектирания паркинг с обособени паркоместа е изграден самостоятелен обект с различно предназначение.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли да се приеме, че е налице приключена реституционна процедура по ЗСПЗЗ в хипотеза, когато възстановяването на собствеността е постановено с решение на органа по поземлена собственост след влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, предхождано от издадено удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица към него, ако не е изработен помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ (в редакцията след ДВ, бр. 31/2003 г.)?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съобразно действащата към 05.02.2007 г. разпоредба на пар. 11 ДР ЗПСК, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени движими и/или недвижими вещи – собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, последните получават обезщетение (акции и дялове на дружеството по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, а когато акциите или дяловете – собственост на държавата или на общината, са недостатъчни – компенсаторни записи за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции). В тези случаи органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощие да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на предприятието, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици. Ако все пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно – на търговското дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на органа по поземлената собственост, което има конститутивен ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка.
Според т. 2. Г. от Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.№4/2014 г. на ВКС, ОСГК, фактическият състав на придобивния способ, уреден с чл. 17а ЗППДОП /отм./, а преди това – с чл. 1 Постановление №201 на МС от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: Държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Не се изисква извършването на други действия като „осчетоводяване, „заприходяване в баланса и др. подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление се е извършвало с административни актове при образуването на държавно предприятие или в по-късен момент. В рамките на възникнал спор за собственост, предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства (самият административен акт за предоставяне на това право), така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Ако купувачите по писмения договор не са станали членове на ТКЗС, счита ли се, че за тях тече давност, която не се прекъсва с образуването на ТКЗС? В хипотезата, разяснена с т. 3 ТР №4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГК, при спор за собственост с трети за наследственото правоотношение лица, дали всеки от наследниците има активна материалноправна легитимация да получи защита на правото на собственост върху целия имот, независимо от размера на наследствения си дял?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно чл. 12, ал. 7, изр. 1 ЗСПЗЗ придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Разпоредбата е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, обнародван с ДВ, бр. 98/28.10.1997 г., като съгласно нейното второ изречение правилото по изр. 1 не представлява основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
В практиката на ВКС е разяснено, че разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ е наложена в процеса по прилагането на закона, свързана с невъзможността на фактическите притежатели на земята да удостоверят с надлежно оформени актове, придобиването на собствеността, тъй като във времето преди 1945-50 г. сделките със земеделски имоти не винаги са били извършвани по нотариален ред, а и с частни договори. Така е съобразена съществуващата житейска практика от онези години и общите правни принципи за справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, които са несъвместими с възможността да се дерогират фактически извършени разпореждания със земята, само защото те не са нотариално удостоверени. Нормата признава възможността правото на собственост върху земеделски имот да бъде придобито по давност чрез владение, осъществявано въз основа на писмен акт с начален момент, предхождащ кооперирането на земеделските земи. С нея се придава правно значение на владение, което се основава на издаден от собственика документ, съдържащ формулирана воля за разпореждане с имота в полза на владелеца, макар и не в законоустановената форма. В такива случаи по разпореждане на закона давността не се счита прекъсната с кооперирането на земята, независимо от заличаването на границите на отделните имоти, като ЗСПЗЗ зачита както писмено обективираното основание за владение на имота, така и последвалото владение, макар то да не е било върху конкретния имот, а общо в рамките на блоковете на ТКЗС и признава необходимият давностен срок за изтекъл в полза на така установилото владение лице. Систематичното място на правилото – в текста, уреждащ доказването във връзка с подадено заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, сочи че същото има за задача да даде защита на владелците, включили се като член-кооператори в трудовокооперативни земеделски стопанства и съответно претендиращи за възстановяване на имота в своя полза. Посредством нейното приложение основно се разрешават споровете, възникнали от колизията между претенциите за реституция на предалите владението бивши собственици (респ. – техните наследници) и претенциите за реституция на получилите владението (респ. – техните наследници).
Доколкото принципите, на които се основава разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ – справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, са общи за правото, то установеното с нормата правило следва да намери приложение и по отношение на лицата, придобили владението от впоследствие кооперирани собственици, без самите владелци да са внесли земята в ТКЗС. Основание за това е и обстоятелството, че тези владелци не са загубили фактическата власт с образуването на ТКЗС и в този смисъл не е прекъснато самото владение като фактическо състояние. За тези владелци, при установено отсъствие на нормативна забрана за придобиването на собственост по давност при съобразяване статута на конкретния имот, са приложими общите правила, регламентиращи института на придобивната давност.
С т. 3 ТР по тълк. д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГК се прие, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. По тази причина като част от неговото имущество при откриване на наследството ще следва да се разглежда правото на собственост, което преминава върху наследниците му при условията на обикновена съсобственост и при квотите, произтичащи от правилата за наследяването.
В практиката на ВКС се приема, че: съсобственикът може да ревандикира цялата вещ от трето лице, което я държи или владее без основание, което произтича от правото му да си служи сам с общата вещ; давностният срок на владение се прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота; предявяването на иск за собственост от съсобственик на имота срещу трето за съсобствеността лице не прекъсва течението на срока на давностно владение на идеалните части на другите /непредявили иска/ съсобственици.
С оглед изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори, че в случаите, при които придобивното основание се счита за осъществено от наследодателя при условията на т. 3 ТР №4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГК, при спор за собственост с трети за наследственото правоотношение лица всеки от наследниците може да претендира да получи защита на правото на собственост върху целия имот, независимо от размера на наследствения си дял, но в случай, че ответникът е противопоставил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и до приключване на устните състезания пред инстанцията по съществото на спора по отношение идеалните части на някой/някои от останалите сънаследници не са настъпили обстоятелства, имащи за последица прекъсване течението на срока на придобивната давност, искът за собствеността не може да бъде уважен за идеалните части на съответните сънаследници.
Terms