Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 24 август 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно доказването на факта на предоставяне на държавно имущество на юридическо лице.

Според т. 2г ТР №4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. №4/2014 г., ОСГК, заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно вида на установената в чл. 113 ГПК подсъдност и обхвата на правомощията на първоинстанционния съд по чл. 119, ал. 3 ГПК, в новата им редакция от ДВ, бр. 65/2018 год., съответно относно характера на производствата по чл. 439 ГПК.

За изхода на конкретно повдигнатия процесуален спор в случая е от значение разрешаването на въпросите за вида на установената в чл. 113 ГПК подсъдност и обхвата на правомощията на първоинстанционния съд по чл. 119, ал. 3 ГПК, в новата им редакция от ДВ, бр. 65/2018 год., съответно относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит.

Съпоставката на посочените разпоредби с текста им преди измененията на ГПК от 2018 г. не оставя съмнение, че в действащата редакция процесуалният закон установява императивно местно компетентните съдилища по исковете на и срещу потребители. Както е посочено в самите мотиви към предложението на ВСС за приемане на посочените законодателни изменения, „с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес/седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се гарантирало ограничаване на разходите на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение, както и би довело до по-равномерно разпределение на делата между съдилищата в страната. Новата редакция на чл. 119, ал. 3 ГПК е ясна и недвусмислено сочи, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 може да бъде повдигнато и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Установеното правомощие кореспондира напълно и е логично обосновано с оглед целта на извършените законодателни изменения.

Съдът е задължен да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Възражение за неподсъдност на спора от страна на ответника е необходимо единствено за останалите случаи, извън предвидените в тази разпоредба. Съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да направи избор само в хипотеза, в която законът предвижда алтернативни възможности за подсъдност, като например в случая на чл. 115, ал. 2 ГПК. Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен характер – по настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит няма колебания в установена съдебна практика. Съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно характеристиките на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имащи за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

С процесния договор не е налице чистия случай на договор за инженеринг, което да предполага, че изискуемостта на притезанието на изпълнителя следва да е обусловено единствено от приемането на неговата работа. Инженерингът представлява форма на договор за изработка, при която изпълнителят на дейности с определена последователност, насочени към изграждането на конкретен обект, се задължава да ги осъществи в точно определена технологична последователност – за проучване, проектиране, строителство, монтаж и пускане в експлоатация, докато в конкретния случай, видно от съдържанието и предмета на договора, такива дейности в описаната последователност действително са били възложени на изпълнителя, но възлагането им е било обусловено преди всичко от една специфична цел – да се постигне реализирането на икономия на енергия в сградите на възложителя, като именно реализирането на този специфичен резултат разграничава процесния договор от класическия договор за изработка по чл. 258 ЗЗД и го определя като такъв от категорията на т. нар. „ЕСКО” договори (договори с гарантиран резултат), за които са приложими специалните изисквания на ЗЕЕ и на производните на него подзаконови нормативни актове.
По волята на страните, изразена изрично в чл. 1, ал. 2, б. в от договора, с постигането на този специфичен резултат, а не с простото приемане на изпълнените СМР, договорът ще се счита за окончателно изпълнен и установяването на това обстоятелство по надлежния начин ще обуславя изискуемостта на вземането на изпълнителя да получи договореното възнаграждение, съгл. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ /отм./, което при всички случаи ще бъде за сметка на стойността на реализираната икономия на енергия.
Доколкото дължимото възнаграждение е обусловено от ефективността на изпълнението, размерът на инвестицията и срокът за нейното изплащане се определят след задълбочен анализ на съществуващото енергийно потребление от възложителя и определяне на обем от енергийно ефективни мероприятия, водещи до реализиране на икономии. Дължимата насрещна престация от страна на възложителя ще представлява винаги функция на гарантирания резултат и следователно, ако вследствие на извършените енергоспестяващи мероприятия и дейности не се постигне гарантираната икономия на енергия, разходите остават за сметка на инвеститора, дори работата във връзка с изпълнението на тези мероприятия и дейности да е призната и приета от възложителя.

Terms

II. Предстояща практика

Няма публикувани съдебни актове в тази категория.

Българското прецедентно право