Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Относно критериите, по които следва да се определи размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, съгласно чл. 52 ЗЗД. (По иск срещу КПКОНПИ за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от неправомерно проведеното срещу ищеца производство по обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност)
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В задължителната практика на ВС – ППВС №4/23.12.1968 г., което не е изгубило сила са определени критериите за понятието справедливост. Прието е, че то не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, данните за личността на лицето – възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на производството, причиняване на здравословни увреждания, както и всички обстоятелства, произтичащи от характера на производството по ЗОПДНПИ/отм./.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Поради съмнение за допустимостта на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба – липса на ясни фактически твърдения, касаещи придобития от ищеца имот и съответно на обосновка на претендираното от него право на собственост върху спорния имот.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като тази нередовност не е констатирана от въззивния съд и не е даден срок за отстраняването й, предвид на което и въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение задълженията му по чл. 129, ал. 2 ГПК. На ищеца следва да се дадат указания да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК като изложи ясни фактически твърдения за придобитото от него право на собственост и да се обоснове откъде конкретно произтича заявеното с исковата молба право на собственост върху ПИ с идентификатор [№] в претендирания от него обем. В случай, че съобразно действащия към настоящия момент ПУП за спорния имот е отреден самостоятелен УПИ или са отредени повече от един УПИ, то ищецът следва да индивидуализира имота съобразно действащия ПУП.
Terms