Dictum – “ГПК” Плюс – 17 август 2023 г.

По силата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 41, ал. 2 ГПК и се състои в това, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. При това е достатъчно страната фактически да отсъства от адреса си, като това отсъствие е постоянно, а не непременно да е променила адресната си регистрация. Необходимо е страната да е отсъствала повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо от това дали това е настоящия или постоянния й адрес. Връчването на съобщението или призовката на друг адрес може да се извърши само ако страната е изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК и го е съобщила на съда. Преценката за това дали разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима се формира от съда въз основа на удостоверението на длъжностното лице връчител, че страната отсъства от адреса повече от месец, който при сведение че тя е напуснала адреса е длъжен да отрази качеството на далите сведението лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от страна на длъжностното лице връчител, че съобщението или призовката не могат да бъдат връчени, тъй като не намира адресата, без същевременно да има сведения, че той е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК може да бъде приложена само при наличието на данни, че длъжностното лице е посещавало адреса, в рамките на повече от един месец, поне три пъти по различно време, включително и в обичайното време за пребиваване на адреса.

В конкретния случай длъжностното лице връчител не е установило изрично, че Е. Т. Б. и К. Т. Б. са напуснал адреса. Същият обаче е удостоверил, че е посетил адреса четири пъти и то в период по-дълъг от един месец, като не е открил нито Е. Т. Б. и К. Т. Б., нито друго лице, което да е съгласно да получи призовката. Тези удостоверявания на длъжностното лице дават достатъчно основание да се приложи фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което като е счел, че Е. Т. Б. и К. Т. Б. са редовно призовани за насроченото съдебно заседание съставът на Софийски районен съд не е допуснал процесуално нарушение, с което да е лишил същите от възможността да участва в производството и което да е основание за отмяна на въззивното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Удостоверените от длъжното лице връчител обстоятелства се ползват с материална доказателствена сила и при оспорването им трябва да бъдат опровергани от страната, която твърди, че не отговарят на действителността. В случая към молбата за отмяна Е. Т. Б. и К. Т. Б. не са представили доказателства в тази насока, а такива не са събрани и проведеното открито съдебно заседание. Същите са били уведомени за образуваното срещу тях исково производство на адрес [населено място], ж. к „М. 1“, [жилищен адрес] вх. „Г“, ап. 78, като не се твърди това връчване да е било нередовно. Поради това всяко друго връчване на книжа и уведомления във връзка с производството е следвало да се връчва на Е. Т. Б. и К. Т. Б. на този адрес, още повече че самите те не са направили възражение срещу първоначалното връчване. При това положение за тях е възникнало задължението по чл. 41, ал. 1 ГПК, при отсъствие от този адрес за повече от един месец да уведомят съда за новия си адрес. След като това не е направено то по отношение на тях е приложима фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2 ГПК, както е приел Софийския районен съд.