Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 15 август 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

За приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и извършването на преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски.

При произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането ѝ.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020

Касационното обжалване на въззивните решения (основно и допълнително) е допуснато поради вероятността същите да са процесуално недопустими с оглед наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, в което те са постановени. (По искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД за установяване нарушение на регистрирани от „Енко Пластикс“ ЕООД промишлени дизайни за каси)

Висящото пред административен съд производство по оспорване на решението на председателя на Патентно ведомство по заличаване на регистрацията на дизайн е преюдициално спрямо исковото производство за нарушение на права върху същия дизайн; Предоставянето на защита по иск за нарушение е обусловено от съществуването на субективното право върху дизайн; Евентуалното заличаване на регистрацията на дизайна с влязло в сила решение би довело до отпадане с обратна сила на предявеното за защита право, поради което изходът от административното дело е обуславящ за исковото производство по чл. 57 ЗПД; В тази хипотеза, първоинстанционният и въззивният граждански съд следва да постановят спиране на производството по делото до приключване на административното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно изясняване на предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., кръг на лицата с право на такова обезщетение.

Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, изложени в т. 1 Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25. V. 1961 г. и Постановление №5/24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

От посочените в мотивите на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение; Предпоставките, за да се приложи това изключение, са две: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка; Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд; Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, следователно – и за братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците; При преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, също така и да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка; Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020

Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран? (По отрицателен установителен иск във връзка с договор за прехвърляне на право на строеж)

Въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът не може да пропусне да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, щом това има отношение към предмета на спора. Ако не го стори, нарушава чл. 235, ал. 2 ГПК, а още и засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК. За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК), следва да се стреми да установи истината, а това се постига при което се постига чрез установяване на фактите по вътрешно убеждение, почиващо на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК). Въззивният съд също формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Изводите на съда за обстоятелствата, които имат значение за разрешаване на спора, следва да съответстват на събраните по делото доказателства, като обосновката е извършена въз основа на формално-валидните умозаключения. Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила (ТР №1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т. 12).

Мотивите на съдебния акт, както е разяснено още в Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, както в и множество решения и определения на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд, задължително трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване. Мотивирането на съдебния акт е и гаранция за справедлив съдебен процес – релевантните и надлежно заявени аргументи следва задължително да са разгледани и преценени, на страните трябва да е гарантирана възможността ефективно да упражнят евентуалното си право на обжалване.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За конститутивното действие на влязлото в сила решение по уважен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК и за обективните предели на СПН на решението – дали същото има действие само по отношение на наличните към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност имущества, придобити от съпрузите или има действие и по отношение на имущества, придобити в режим на СИО, с които съпрузите са се разпоредили по време на брака и същите не са налични към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност?

1. Съгласно нормата на чл. 30 СК при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода при наличието на определени предпоставки или в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност – чл. 31 СК. Съгласно доктрината и съдебната практика на ВКС, искът по чл. 30 СК е особено конкретно приложение на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Това е иск за дял от стойността на конкретно имущество – вещи, вещни права, вземания, акции, дялове в търговско дружество. Претенцията по естеството си е такава за парично вземане, съставляващо паричния еквивалент на дела на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга-ответник по иска. Предпоставките за предявяване на иска са следните: 1/ единият съпруг е придобил вещ за упражняване на професия или занаят, вземане, или вещни права по ч.22, ал. 3 СК /включени в предприятието на съпруга – едноличен търговец/; 2/ придобиването е станало по време на брака; 3/ правата са на значителна стойност и 4/ другият съпруг е допринесъл за придобиване на личните права, независимо от вида на приноса. Искът може да бъде уважен само ако правата, по отношение на които се претендира принос, все още са в патримониума на съпруга, който ги е придобил към датата на предявяване на иска. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че съпругът, който има по-голям принос или е дал лични средства при придобиване на имущество, може да се позове на притежание на вещно право чрез исковете по чл. 29 или чл. 23 СК, но може и без да претендира вещно право да предяви иск за връщане на това, което е дал и с което другият съпруг се е обогатил по чл. 59 ЗЗД, както и че когато фактическите твърдения за приноса покриват хипотезите на чл. 29 СК или чл. 30 СК, искът по чл. 59 ЗЗД ще е допустим само ако е предявен в едногодишния срок по чл. 31 СК, след който споровете по чл. 29 СК и чл. 30 СК се преклудират.

2. Правото да се иска определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 29 СК е преобразуващо субективно право и влязлото с сила решението по него има конститутивно действие. То има действие занапред, като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението имат действие само по отношение на наличните към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност имущества, придобити от съпрузите по време на брака. Влязлото в сила решение по чл. 29, ал. 3 СК няма действие по отношение на имущества, придобити в режим на СИО, с които съпрузите са се разпоредили по време на брака и същите не са налични към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Поради вероятността въззивното решение да е недопустимо в частта относно инцидентния установителен иск за прогласяване нищожността на арбитражното решение на Софийски арбитражен съд, с оглед разглеждането му не по установения в чл. 47 ЗМТА ред.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно дължимата от страна на съда преценка на доказателствата по спора и на доводите и възраженията на страните: следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички заявени и поддържани във въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение? (По отрицателен установителен иск на основание чл. 439 ГПК против „Банка ДСК“ АД, правоприемник на „Експресбанк“ АД, за недължимост на суми, предмет на изпълнително дело)

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Българското прецедентно право