Dictum – “ГПК” Плюс – 10 август 2023 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

В уредбата на произхода в СК са положени принципите на стабилност, проведен при установяване на условията и формалното отразяване на майчинството и бащинството, и на истинност на произхода, чието потвърждение е допускането СК на възможността детето да оспорва презумпцията за бащинство – чл. 62, ал. 4 СК. Анализът на регламентацията на произхода показва, че приоритет има принципът на стабилност на надлежно установения произход. При решаване на спорове за произход по СК, съдилищата са длъжни да имат предвид извънредно важното значение на произхода и правилата за установяването и оспорването му за гражданското състояние и семейното положение на личността и в тази връзка задължително следва да спазват основните начала за стабилност на надлежно установен произход, за ограничена легитимация на страните и ограничената, изрична допустимост само на предвидените от закона искове за произход, както и преклузивните срокове за тяхното предявяване. Главен предмет на доказване при иск за оспорване на бащинството е невъзможността на майката да е заченала от своя съпруг, като под „невъзможност“ по смисъла на закона се разбира съвкупност от обстоятелства, при наличието на които е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга по време на зачеването, или е доказано чрез съдебно-медицинска експертиза, че съпругът се изключва като баща. Ако майката през време на зачатието е имала полови връзки освен със съпруга и с друг мъж, това обстоятелство само по себе си не съставлява оборване на презумпцията по чл. 61, ал. 1 СК, според която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Фактическата раздяла на съпрузите сама по себе си също не изключва бащинството на съпруга, тъй като последната не изключва възможността за физически контакти между съпрузите.

Съдебната практика е последователна по въпроса, че произходът може да бъде установяван и съответно презумпцията за бащинство по чл. 61, ал. 1 СК – оборвана с всякакви доказателствени средства, но заключението на медицинските експертизи /ДНК, кръвно-групови и др./ имат съществено значение по тези дела, тъй като чрез тях медицинските експерти могат да изключат категорично възможността дете да произхожда от определено лице. В конкретния случай, от събраните писмени и гласни доказателства не може да се направи категоричен извод за невъзможност на майката да е заченала от своя съпруг, т. е. не се установи съвкупност от конкретни обстоятелства, при наличието на които да е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга по време на зачеването, нито пък е установено чрез съдебно-медицинска експертиза, че съпругът на майката може да се изключи като баща на малолетното дете. Установената по делото фактическа раздяла между съпрузите, както и обстоятелството, че майката през време на предполагаемия период на зачеване е имала полови контакти с друг мъж, за който в исковата молба се твърди да е баща на малолетното дете, сами по себе си не представляват обстоятелства, годни да опровергаят презумпцията по чл. 61, ал. 1 СК. Ето защо и при съблюдаване интереса на малолетното дете, който изисква стабилност на надлежно установен произход от баща /в случая по силата на презумпцията на чл. 61, ал. 1 СК/, а не лишаването му от такъв произход, предявеният от майката иск с правно основание чл. 62, ал. 2 СК, следва да бъде отхвърлен. За пълнота трябва да се посочи, че разполагайки със самостоятелно право на иск за оспорване на установената в чл. 61 СК презумпция за бащинство, детето при навършване на 14 години и до една година от навършване на пълнолетие, има правото и възможността само да вземе решение дали да предяви иск по своя преценка, доколкото оспорването би могло да има за последица неустановеност на произхода по баща и то считано от момента на раждането. Легитимацията му по чл. 62, ал. 4 СК да оспорва презумпцията за бащинство, който иск може да бъде съединен с иска за установяване на бащинството, следва именно от принципа на истинност и гарантира правото на детето, закрепено в чл. 7 на Конвенцията за правата на детето и в чл. 47 КРБ, да познава и получава грижи от родителите си.