Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За преценка допустимостта по разгледаните искове за нищожност на дарението поради липса на воля, евентуално поради противоречие с добрите нрави, която проверка е във връзка със задължението на съда да квалифицира сам претенциите, с които е сезиран, съответно за относимата в случая правна квалификация към материалноправния спор.
За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината (чл. 10 ГПК). Съдът дължи изследване на относимите и допустими доказателства за изясняване фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, както и правните им доводи, доколкото това има отношение към предмета на спора. Установяването на истината се постига чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК). Съдът е длъжен да вземе отношение към всички надлежно въведени в спора твърдения, доводи и възражения на страните (чл. 235, ал. 2 ГПК), което е и гаранция за справедлив съдебен процес – на страните трябва да е гарантирана възможността ефективно да упражнят евентуалното си право на обжалване. Това разрешение по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК е трайно и непротиворечиво прието в съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Казаното се отнася и до въззивна инстанция.
Касационната инстанция намира за необходимо да изясни принципната постановка, че съдът е този, който подвежда процесуалните действия на страните към съответната на тях процесуално-правна норма, а материалното правоотношение към приложимата материално-правна норма. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване; служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината – чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние. Ето защо, съдът, когато изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, квалифицира искането и по този начин прилага правните норми, независимо от разбирането на страните за приложимото право. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Казаното се отнася и до правомощията на въззивната инстанция. В мотивите на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно приложението на чл. 146, ал. 2 ГПК след отстраняване във въззивното производство на недостатъци на исковата молба, касаещи размера на предявения иск, когато първоинстанционният съд не е указал в доклада по делото, че ищецът не сочи доказателства за размера на иска.
Според т. 2 Тълкувателно решение №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушение при докладване на делото; В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В т. 2 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че дейността на въззивния съд не е повторение, а продължение на първоинстанционното производство, поради което дори процесуалните действия на първоинстанционния съд да са били опорочени, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото; Докладът по делото, който дължи първоинстанционният съд съгласно чл. 146 ГПК, е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната действителност решение по материалноправния спор и затова регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по повод на него е императивна; Пропускът на първоинстанциония съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила; При наличие на обосновано (и основателно) оплакване във въззивната жалба за разглежданото процесуално нарушение, въззивният съд не изготвя нов доклад със съдържанието по чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на доказателствата във въззивното производство.
Разрешенията, възприети от ОСГТК на ВКС в т. 2 от цитираното тълкувателно решение, са приложими и в хипотезата, при която вследствие отстраняване на нередовности на исковата молба във въззивното производство ищецът е конкретизирал фактическите си твърдения (в т. ч. и тези от значение за размера на иска), които първоинстанционният съд е приел за недоказани, без преди това да проведе производство по чл. 129, ал. 2 ГПК и да даде указания по чл. 146, ал. 2 ГПК за необходимостта от ангажиране на доказателства в подкрепа на пояснените твърдения. Ако с въззивната жалба ищецът е въвел обосновано оплакване за непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад, въззивният съд е задължен да процедира в съответствие с т. 2 от тълкувателното решение и да даде възможност на ищеца да ангажира доказателства за установяване на конкретизираната във въззивното производство искова претенция.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Прилага ли се разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ относно съпричиняването на вредоносния резултат при допусната груба небрежност при настъпване на трудовата злополука при предявен от пострадалия иск по чл. 200 КТ за обезщетяване на ексцес на пострадалия, което е в причинна връзка с първоначалната трудова злополука?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Има ли право банка – кредитор след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл. 6 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение)?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Банката – кредитор няма право след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл. 6 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.).
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото? (По искове с правно основание чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейски съюз, във вр. със ЗОДОВ, предявени от „Пи Джи Ел Системи“ ЕООД срещу Национална агенция по приходите и Върховния административен съд, за заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството ищец имуществени вреди)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът следва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това е длъжен да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Също така, въззивната инстанция, чиято правораздавателна дейност е тъждествена на тази на първоинстанционния съд и представлява нейно продължение е задължена да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички допустими и относими доказателства, обсъди защитните тези на страните, доводите и възраженията им. Това задължение произтича от характера на въззивното производство и качеството на въззивната инстанция на съд по съществото на материалноправния спор, изискващи извършване в същата последователност на всички онези процесуални действия, насочени към постановяване на решение за основателност или неоснователност на предявения иск. При това положение мотивите на въззивното решение не следва да се изчерпват единствено с преповтаряне на възприетото от първата инстанция и констатации относно правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, а следва да съдържат и изложение относно приетата за установена от въззивната инстанция фактическа обстановка по делото и изградените въз основа на преценка на ангажираните доказателства, доводите и възраженията на страните, собствени правни изводи.
Налице нарушение на съюзна норма Директива 2006/112, която предоставя права на лицата и нарушението е достатъчно сериозно, тъй като ВАС не е съобразил приложимата към случая практика на СЕС, според която данъчният орган въз основа на обективни обстоятелства следва да установи, че е налице участие в данъчна измама или знание за такава, за да откаже приспадането на данъчен кредит. Като пряка последица от извършеното нарушение на „Пи Джи Ел Системи“ ООД не е признат данъчен кредит за доставените му услуги и с обжалвания ревизионен акт са установени задължения за ДДС. Имуществените вреди се изразяват в платената сума по ревизионния акт и заплатените адвокатски възнаграждения за обжалването му, лихвите върху направените плащания до исковата молба, които са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответниците.
Terms