Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 4 август 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Може ли при действието на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ да се придобие по давност реална част от имот, придадена по регулация към съседен дворищнорегулационен парцел?

Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ /отм./ въвежда забрана за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел. Същата забрана се съдържа и в чл. 59 ЗТСУ /отм./, в редакция преди изменението с ДВ, бр. 34/2000 г. В чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ е предвидено, че изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до този момент, или съгласно този закон и правилника за неговото приложение.

Право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да бъде придобито по давност, освен ако тази част може, наред с останалите части от имота, да бъде обособена като самостоятелен урегулиран имот по правилата на действащия към момента на позоваването на придобивната давност устройствен закон.

При действието на ЗБНМ /отм./, ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план, с който части от един имот се придават към съседен парцел, има непосредствено отчуждително действие. Затова собствеността върху придадените части се придобива въз основа на дворищната регулация, ако тя бъде приложена, а не по силата на осъществявано давностно владение. В случай, че планът не бъде приложен в сроковете по пар. 6 и пар. 8 ПР на ЗУТ и отпадне отчуждителното му действие, владението на придадената с него реална част може да доведе до придобиването й по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, ако тя отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ.

На давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10 години.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени задължения“- събрани държавни такси по реда на чл. 35а – чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС/? При обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемане на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, на какво правно основание се дължи обезвреда на засегнатите лица?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съгласно фактическите данни, изведени от изложеното в исковата молба, съдът не е бил сезиран с евентуално съединени искове, тъй като в исковата молба, при едни и същи факти е заявен петитум, обуславящ правно основание на иск по чл. 49 ЗЗД, а иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо-во ЗЗД не е бил предявен. Този извод се налага поради това, че в исковата молба не са обосновани две различни претенции като обстоятелствена част и петитум, които да предполагат определяне на такава правна квалификация. Дефинитивно, изводът произтича от правната същност на обективното съединяване на искове, – т. е. в едно и също производство следва да бъдат предявени искове с различен предмет. Или за да е налице евентуално съединяване на исковете, както е приел съдът, то по всеки от тези искове, ищецът е следвало да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които произтича претендираното на това основание вземане, както и в тази връзка да определи следващ се, съответен на тези факти петитум. Както бе посочено, в случая, исковата молба не е имала такова съдържание, а при изложени едни и същи факти, не се обосновават две претенции на две различни основания / както е разгледал иска въззивният съд/. Следователно, въззивният съд произнасяйки се по два обективно съединени иска, при предявен един иск и след като е уважил формулираното искане на едно основание, а го е отхвърлил на друго, то той е постановил недопустимо решение.

Terms

Няма публикувани съдебни актове в тази категория.

Тъмен/светъл фон