Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя; за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя.
В т. ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, както и действителните отношения между двамата. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предлага на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: “Допустим ли е иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на делба, ако тя е допусната, но все още не е извършена?”
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по непредявени искове? (По искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109, ал. 1 ЗС)
Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Според чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Когато ищецът твърди и представя доказателства, че е съсобственик на една вещ /имот/ заедно с други лица, включително и когато съсобствеността произтича от наследствено правоприемство, той е легитимиран да предяви установителен иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че притежава, но не и за правата на останалите съсобственици, защото не е нито техен представител, нито процесуален субституент. Процесуално легитимирани да предявят иск за собственост на останалата част от имота са единствено останалите съсобственици. Ето защо когато само един от съсобствениците предяви установителен иск за собственост на целия имот, този иск, като предявен в нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК, е недопустим в частта, с която правото на собственост се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иск в процеса на съсобственика си – ищец. В случай, че се признае право на собственост и на непредявилия иск съсобственик, решението в частта относно обема права, принадлежащи на този съсобственик, ще е недопустимо, и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК то следва да се обезсили в тази част, а делото – да се прекрати в същата част.
Същото разрешение е приложимо и по иск за ревандикация на идеална част от недвижим имот, предявен срещу съсобственик, ако ищецът търси защита освен на своя обем права, и на права на съсобственик, който не е ищец. В такава хипотеза искът на съсобственика срещу друг съсобственик ще е допустим само относно обема права, които ищецът претендира за себе си, и няма да е допустим по отношение на претендираните чужди права /чл. 26, ал. 2 ГПК/. Друго би било разрешението, ако искът за ревандикация е предявен от съсобственик срещу трето за съсобствеността лице, което държи или владее вещта без основание. В такава хипотеза един от съсобствениците може да ревандикира целия съсобствен имот, като това правомощие произтича от правото на съсобственика да си служи сам с общата вещ съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Когато имотът е изцяло чужд, нужно ли е лицето, което е установило фактическа власт върху имота без основание, да демонстрира по отношение на собственика намерение за своене?
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т. е. има качеството на владелец, и за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика.
Съдът е длъжен да прилага оборимата презумпция по чл. 69 ЗС точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася, като приеме, че щом е доказан фактът на упражнявана фактическа власт върху вещта, то тя се държи с намерение за своене. Страната, която я оспорва, трябва да я обори.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно приложението на чл. 429, ал. 1 ГПК за суброгиране в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
Правилото в изпълнителния процес е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи, като кредитор по вземането, а длъжник лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. От това правило в чл. 429 ГПК са уредени изключения, при които е допустимо да се излезе извън посочените в изпълнителния лист субективни предели. В теорията се приема, че в обхвата на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК са включени две групи лица, за които е допустимо да бъдат конституирани като взискатели. В първата група лица основанието за използване на чужд изпълнителен лист е правоприемството. За втората група лица това основание е доказаният факт на плащане, което води до суброгация.
При настъпило универсално материално правоприемство след издаване на изпълнителния лист същото води до приемство в правото на принудително изпълнение, удостоверено с изпълнителния лист, издаден на наследодателя в полза на наследниците му. То преминава върху наследниците по закон и по завещание. По аналогичен начин материалното правоприемство при преобразуване без ликвидация на юридическо лице обуславя приемство в изпълнителния лист на позицията на взискателя.
При частното правоприемство издаденият в полза на взискателя изпълнителен лист ползва частния правоприемник – физическо лице, юридическо лице или държавата, като е без значение конкретният фактически състав, който го поражда. Частният правоприемник удостоверява своето качество пред изпълнителния орган с документа за правоприемство.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК признава изрично правото да се суброгират в правата на кредитора по издаден изпълнителен лист на поръчителите и солидарните съдлъжници, изплатили дълга, против останалите солидарни съдлъжници и главния длъжник, които са били страна в исковото или заповедното производство, по реда на които е постановено изпълнителното основание. Суброгацията в изпълнителния лист предпоставя наличието на две кумулативни условия: издаден в полза на правоимащия кредитор срещу всички солидарни съдлъжници и поръчителя изпълнителен лист и доказано пред съдебния изпълнител с писмени доказателства плащане изцяло на дълга по изпълнителния лист, ако е извършено извън рамките на изпълнителното дело.
В съдебната практика се прави разграничение на суброгацията по чл. 74 ЗЗД от изрично предвидените хипотези на суброгация в изпълнителния лист по чл. 429, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК ограничава проверката, която съдебният изпълнител извършва по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респективно до плащането на дълга. Съдебният изпълнител не извършва проверка за съществуването на материалноправните предпоставки за встъпване в правата на удовлетворения кредитор по чл. 74 ЗЗД, включително наличието на правен интерес от изпълнение на чуждо задължение и регресни права в полза на третото лице, което е изпълнило.
Съгласно практиката на ВКС, която съдът споделя чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист. Персоналният /личен/ обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Когато частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл. 74 ЗЗД/със законна суброгация/ само поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите права.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Какви са последиците от прекратяването на гражданско дружество по отношение на направените от съдружниците парични вноски? (По отношения между физически лица по повод на прекратеното им гражданско дружество с обща стопанска цел – покупка и продажба на недвижими имоти и закупуване на недвижимо имущество в границите на Република Турция)
При договора за гражданско дружество страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, както при двустранните договори; при договора за гражданско дружество страните обединяват дейността си за постигане на обща стопанска цел. Общата стопанска цел определя еднаквостта и взаимността на съдържанието на правата и задълженията на съдружниците. Съгласно чл. 358, ал. 2 ЗЗД внесените пари, заместими вещи и вещите, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Разпределяне на паричните средства, внесени за извършване на общата дейност, или придобити в резултат на осъществяването й, може да бъде извършено чрез уреждане на имуществените отношения между съдружниците, след прекратяване на гражданско дружество по реда на чл. 359, ал. 3 ЗЗД и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност. Печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако в договора не е уговорено друго разпределение /чл. 361, ал. 1 ЗЗД/.
Настоящият състав съобразява цитираните разрешения в практиката на ВКС, които са относими към паричните вноски на съдружниците в гражданско дружество и разпределението на паричните средства, внесени за извършване на общата дейност или придобити в резултат на осъществяването й, като част от уреждането на отношенията между съдружниците по повод създалата се имуществена общност при прекратяване на дружеството на основанията по чл. 363 ЗЗД. Всеки от съдружниците при прекратяване на дружеството има право на дял от печалбата и общите парични средства и при оспорване на правата му от останалите той може да се защити с иск по чл. 359, ал. 3 ЗЗД. Доколкото разпоредбата на чл. 359, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни, следва да се приеме, че страните по договора за гражданско дружество могат да уговорят и различни по размер дялове. С оглед диспозитивния характер на тази разпоредба, както и на тълкуваната в цитираната практика на ВКС разпоредба на чл. 361, ал. 1 ЗЗД съдружниците са свободни да уредят в договора разпределението на печалбата и на дяловете от паричните средства на дружеството. Само при липса на клаузи в договора за гражданско дружество за начин на разпределение, различен от посочения в закона, се прилага законовата регламентация, а именно че дяловете на съдружниците са равни /чл. 359, ал. 2 ЗЗД/ и че печалбите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял /чл. 361, ал. 1 ЗЗД/ .
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, т. 3 ТЗ и налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 155, т. 3 ТЗ при установена смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, когато в продължение на повече от три месеца в АВ при ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител?
С т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 31.05.2023г. по тълк. д. №1/2020г. на ОСТК на ВКС се прие, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействието на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, пр. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е изведен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Посочено е, че липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл. 157 ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/, са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен/и кредитор/и, но не към всички, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Следва да е налице обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не спиране на плащане като резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд в производството по чл. 608 ТЗ да изследва цялостното финансово – икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на устните състезания по делото , за да установи дали същият е неплатежоспособен.
Съдът, разглеждащ молбата за откриване на производство по несъстоятелност, трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/ свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност.
Значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, е изяснено в решения на ВКС, съгласно които простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Поради това при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал. 1, т. 2 ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. В същото решение е прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т. е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се установи причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. Тази комплексна преценка на компонентите на актива на търговското дружество съобразно изложените по – горе разяснения, съдът следва да извърши към датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Може ли и в кои случаи запис на заповед да служи като доказателства за сключен между страните по него договор за заем, съответно за предаване на посочената в него сума, като такава по договор за заем и как следва да бъде доказано това предаване?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Относно приложимостта на исковия ред по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати – уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Поради вероятна недопустимост на въззивното решение в частта му, с която се произнася по вече решен по друго дело иск по чл. 109 ЗС.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
След като „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД не е подало въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд в частта му за уважаване на иска по чл. 109 ЗС по отношение на дружеството, то и съгласно чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК, първоинстанционното решение е влязло в сила в тази му необжалвана част. Последната не е била предмет на въззивното производство и произнасяйки се по отношение правилността на необжалваната и влязла в сила част на решението, постановено в първоинстанционното производство, въззивният съд се е произнесъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран. Ето защо и е недопустимо решението на въззивния съд, с което първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 109 ЗС, предявен против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД, е частично потвърдено, а в другата му част е отменено и искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. с чл. 293, ал. 4 ГПК, в тази негова процесуално недопустима част обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено.
Terms
Няма публикувани съдебни актове в тази категория.