Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 28 юли 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Следва ли преценката за вероятността от объркване между конфликтните знаци да бъде цялостна и да отчита компонентите на даден знак?

За да се извърши преценка за вероятност от объркване на потребителите, е необходимо да се вземат предвид следните фактори: отличителният характер на регистрираната марка и нейната разпознаваемост от потребителите; връзката между регистрираната марка и знака, използван от трето лице; идентичността или сходството между по-рано регистрираната марка и използвания от трето лице знак; идентичността или сходството между стоките или услугите. Степента на отличителния характер на марката е от значение, доколкото при по-отличителен характер на регистрираната марка вероятността от объркване на потребителите е по-голяма.

Константната практика на СЕС е, че вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното /общо/ впечатление, което оставят марките, като се има предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
При направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да определи обективния принос на пострадалия, длъжен ли е решаващият съд да прецени доколко страната, която го прави, го е доказала по категоричен начин при условие на пълно и главно доказване, както и да изследва причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство за настъпване на вредоносния резултат?

Съгласно задължителната практика на ВКС, т. 7 ППВС 17/63 г., обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им, като от значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т. 7 Тълкувателно решение 1/23.12.2015 г. по тълк. д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване е с по – тясно значение спрямо използвания в закона – допринасяне за настъпването на вредите. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.“

Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, при определяне на основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, от значение е да е направено в срок възражение за съпричиняване, като се конкретизират действията или бездействията, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на определеното обезщетение за причинените от деликвента, респ. от застрахователя или гаранта, може да се основе само на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили или не биха настъпили в същия обем и тежест. Необходимо е установяване на причинно-следствена връзка между поведението на увреденията и вредите, заедно с преценка кои не биха настъпили или биха имали по-малък обем, брой интезитет при личен принос. Предпоставките за намаляване на обезщетението са две – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинно-следствена връзка между действието/бездействието и настъпилия резултат. Изводът за наличие на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да се основава само на доказани действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на деликвента и допуснатите нарушения от всеки от участниците, в причинна връзка с увреждането, за да бъде определен действителният обем на съпричиняване.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение поради неправилни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и преповтаряне на констатациите, изложени в акта на първостепенния съд, без да се направи правен анализ на казуса.

При положение, че сам е приел, че с исковата молба се претендира обезщетение за (само) неимуществени вреди, въззивният съд е достигнал и до други очевидно неправилни изводи – че ищцата не била отстранила „констатираните нередовности относно исковете за имуществени и неимуществени вреди“, както и че в молбите-уточнения се излагали твърдения „по-скоро за пропуснати ползи, отколкото за вреди“.

Освен това, макар да е приел, че искът намира своето правно основание в чл. 2б ЗОДОВ, и макар да е установил, че процесното обезщетение се претендира по повод приключило (прекратено по давност) досъдебно наказателно производство, въззивният съд не е съобразил, че в тези случаи разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ установява особена абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за наличието на която съдът следи служебно, а именно – искът е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на гл. III-а ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Съответно – въззивната инстанция не е съобразила и това, че първоинстанционният съд не е дал никакви указания на жалбоподателката-ищца, нито служебно е предприел действия за установяване наличието или липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения? (По искове на МБАЛ “УНИ Хоспитал“ ООД срещу НЗОК за заплащане, на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, на стойността на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки, и на медицински изделия)

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл. 263 ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно критериите (обстоятелствата), предвид които съдът извършва преценка за валидност, респ. – за нищожност поради противоречие с добрите нрави, на договорна клауза за неустойка.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Няма публикувани съдебни актове в тази категория.

Тъмен/светъл фон