Dictum – “ГПК” Плюс – 25 юли 2023 г.

Чрез решението по 127, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на “по-добрия” (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС №1/1974 г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет. За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, към който препраща чл. 127, ал. 2 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му.