Dictum – “ГПК” Плюс – 24 юли 2023 г.

Законът за собствеността не урежда правото на преминаване като самостоятелно ограничено вещно право върху чужд имот, но преди приемането на ЗУТ то е предвидено в други закони – чл. 37 Закона за опазване на селскостопанското имущество; чл. 53е, ал. 2 ЗПИНМ /отм./; чл. 296а ППЗПИНМ /отм./; чл. 208 ППЗТСУ /отм./, а понастоящем правото е уредено и в чл. 192 ЗУТ.

В посоченото решение на ВКС се разглежда само правото на преминаване през чужд поземлен имот. Именно това право е уредено в посочените по-горе закони.

В действащото законодателство не е уредено вещно право на преминаване през жилищна сграда.

В Закона за благоустройство на населените места обаче, действал в периода 17.05.1941 г. – 01.01.1950 г., това право съществува, макар да се извлича по тълкувателен път. Така в чл. 226 от този закон е предвидено, че в парцели, в които има вътрешни сгради, трябва да се остави проход към тях с широчина най-малко 2.20 м. и светла височина поне 2.50 м. След като се говори за светла височина, очевидно става въпрос за проход през сграда, а не през поземления имот. Проходът представлява покрит коридор през сградата, който може да бъде ограничен или да не бъде ограничен с врати откъм улицата и откъм двора. Законът е придавал на тази част от сградата специфично предназначение – на проход, и по този начин е предвиждал право на преминаване през нея, когато са налице условията за това. Тази правна уредба се е наложила заради особеностите на старото градоустройство, което е допускало сключено застрояване по уличната регулационна линия, като достъпът от улицата до вътрешността на дворното място и до сградите, намиращи се там, се е осъществявал през подобни проходи в лицевите сгради. При сключено застрояване на регулационната линия на цели квартали задължително е трябвало да бъдат оставяни и проходи за проветряване със същите изисквания за ширина и светла височина – чл. 174, ал. 3/забележка/ ЗБНМ /отм./. В тези случаи частта от сградата, която представлява проход, не се е считала за двор – в този смисъл изрично чл. 184, т. 2 от същия закон.

За същинско право на преминаване през жилищна сграда при уредбата на Закона за благоустройство на населените места от 1941 г. /отм./ може да се говори само в хипотеза, когато лицевата сграда е индивидуална собственост на едно или няколко лица, а сградата във вътрешната част на дворното място е собственост на друго лице или лица. Тогава лицевата сграда представлява служещ имот, а сградата във вътрешността на дворното място е господстващ имот. Такава разделна собственост на двете сгради може да съществува към момента на застрояването им, а може да възникне и по-късно, при разпоредителна сделка с една от сградите. Във всички случаи проходът през лицевата сграда запазва своето специфично предназначение като място за преминаване.

Проход може да бъде изграден и в сграда в режим на етажна собственост, когато през него се достига до различни обекти в сградата и до вътрешната част на дворното място. Тогава проходът има характеристиката на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. В тези случаи не може да става въпрос за право на преминаване през прохода, защото всеки от етажните собственици може да го ползва по предназначение като собственик на идеална част от общите части на сградата.

Във всички случаи съдът може по реда на чл. 109 ЗС да даде защита срещу неоснователни действия, с които се препречва достъпът през прохода – било на етажен собственик.

Възможността да се строят вътрешни сгради с проход от улицата през лицевата сграда в имота при действието на ЗБНМ от 1941 г. /отм./ и възникналото от това ограничено вещно право на преминаване през лицевата сграда, налагат необходимостта това право да бъде зачетено и понастоящем, ако тези сгради съществуват.

Във всички случаи право на преминаване през жилище като самостоятелен обект на правото на собственост не може да съществува, тъй като това би било в противоречие с принципа за неприкосновеност на жилището, прогласен в чл. 33, ал. 1 КРБ.