Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 17 юли 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на които основава своите фактически констатации и правни изводи? (По иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ)

В съдебната практика няма колебание, че задължен по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ е този работодател, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът постъпи на нова работа, независимо от това дали е упражнил правото си на пенсия или не, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси обезщетението по общия ред, стига да не е погасено по давност.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на исковата молба, които имат значение за спорното право, въпрос, относим към чл. 235, ал. 3 ГПК?

Решение трябва да отразява правното положение между страните по делото към момента на приключване на устните състезания. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви във връзка с тях и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи. (По иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имот, както и на основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка със заплащане на продажната цена по същия договор за покупко-продажба на недвижими имот)

В съдебната практиката е безспорно, че разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК изискват от въззивния съд, като съд по съществото на спора, да обсъди всички събрани по делото доказателства, да се произнесе по доводите на страните, като основе решението си върху приетите от него, в резултат на тази преценка, релевантни факти и обстоятелства и върху закона. Въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дължи ли потребителят възнаградителна лихва по договор за кредит при обявяване за нищожна поради неравноправния ѝ характер на договорна клауза за определяне на лихвата и съответно как следва да се определи размерът й в този случай?

При обявяване за нищожна поради неравноправния й характер на клауза за едностранно допълнително определяне от търговеца на лихва по договор за банков кредит, потребителят дължи възнаградителна лихва, само такава каквато е уговорена изрично от страните, без съдът да има право да допълва или изменя договора.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства и след тяхната съвкупна преценка?
При отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което искът е бил отхвърлен, следва ли въззивният съд, освен съображения във връзка с въззивната жалба, да обсъди и всички възражения на ответника, изложени против иска пред първоинстанционния съд?
(По иск на „Булфарма” ООД срещу „Термосист” ЕООД за плащане на неустойка съгласно договор за строителство, както и насрещен иск от „Термосист„ ЕООД насрещни искове за дължима цена по договора за строителство и стойността на допълнително възложени по изпълнението на договора доставки и работа, ведно с мораторна лихва върху всяка от сумите)

В последователно създавана, задължителна съдебна практика, както при действието на ГПК/отм./, така и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год., е прието, че за да даде защита на спорните права, в съответствие с вменените му от чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК задължения, съдът е длъжен да постанови решението си, като прецени всички доводи на страните и всички доказателства относно правно релевантните факти, относими към тези доводи, като мотивира вътрешното си убеждение, обосновавайки кои факти счита за установени, както и въз основа на кои доказателства, както и кои от доказателствата счита негодни, неотносими или недостатъчни, за установяване на релевантния факт. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение. Следва да се проведе разлика в задълженията на въззивния съд, с оглед съдържанието на въззивната жалба / по приложението на чл. 269, предл. второ ГПК /, за което е формирана обилна съдебна практика, вкл. т. 1 на ТР №1/2013 год. по тълк. дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, спрямо задълженията му, досежно ония доводи и относими към същите доказателства, които, с оглед промяна в правния резултат, страната не е имала повод да въвежда, респ. да се позовава на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка със същите, с въззивна жалба / позитивен за същата правен резултат в първа инстанция /. Oсвен задължението за произнасяне по всички доводи във въззивната жалба, наред със служебно дължимата преценка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, въззивният съд дължи съобразяване и с всички възражения и доводи на въззиваемата страна, своевременно заявени в първоинстанционното производство, които доводи и възражения са относими към предмета на въззивното обжалване. Аналогични съображения са изводими, макар в аспект на служебното допускане от съда на доказателства в полза на въззиваемия, без нарочно искане за това във въззивна инстанция. Тези разрешения са основани на логиката, че липсата на правен интерес от обжалване на постановения в полза на страната първоинстанционен съдебен акт, не може да ограничи въззивното произнасяне до едностранна защита на въззивника, независимо и въпреки надлежно въведените с исковата молба, респ. в преклузивния срок за отговор на исковата молба, доводи и възражения на противната, с положение на въззиваема и необжалваща самостоятелно страна. Това разрешение е в пълно съответствие с приетото в мотиви към т. 2 на ТР №1/2013 год. по тълк. дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и на всички аспекти от защитните позиции на страните, както и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

Pрепращане по реда на чл. 272 ГПК е допустимо при съвпадение на фактическите и правните изводи на двете инстанции и във всички случаи – при съвпадение на крайния резултат, без последното да би могло да е единствено и достатъчно условие за препращането, както и при условие, че е еднаква по обем решаващата дейност на всяка инстанция / невъведени нови факти и доказателства във въззивна инстанция /. Логиката на ограничението е предпоставена от необходимостта съдът да достигне до собствени правни изводи, въз основа на самостоятелен анализ на доказателствата и формиране на извод за установените по делото обстоятелства / собствени фактически констатации /.
Изпълнението и приемането на възложената работа може да се установява с всякакви доказателствени средства, вкл. с експертиза и гласни доказателства. Извършените СМР могат да се считат за приети, по смисъла на чл. 264 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ако по делото съществуват доказателства за извършени от възложителя конклудентни действия по приемане на изработеното, каквото по същество е използването на завършения обект, според функционалното му предназначение. Несъставянето на дължими с участието на изпълнителя, съгласно Наредба №3/31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, актове и протоколи от ответника, само по себе си не изключва завършено и предадено изпълнение, при това точно изпълнение. Според чл. 1, ал. 4 Наредбата, съставените и оформените съгласно изискванията й актове, имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започването, изпълнението и въвеждането в експлоатация /приемане/ на строежите. Изискването им е с оглед осъществяване контрол в хода на строителството, предвид преминаването през различни, вкл. взаимозависими един от друг, етапи на същото и за своевременно отстраняване на констатирани недостатъци. Съгласно константната практика на касационна инстанция, вкл. горепосочената, тези актове имат качеството на частни свидетелстващи документи, без обвързваща материална доказателствена сила и дори двустранно подписани могат да са обект на оспорване и установяване на значимите факти с други доказателствени средства. Част от преждепосочената практика е формирана в точно такава хипотеза – на негодност на съставени по реда на Наредбата актове, без последното да е препятствие за установяване изпълнение и приемането му от възложителя. Следователно и липсата на съставени такива не би следвало да препятства установяване изпълнението с други доказателствени средства, тъй като няма връзка на обусловеност между задължението за съставянето им и задължението за плащане на доказано приети / с други доказателствени средства / СМР.
Препращайки към мотивите на първоинстанционния акт в частта, в която първоинстанционният съд е отменил първоинстанционното решение и постановил различен правен резултат, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е следвало да формира собствени фактически констатации по възражението на ответника, за неосигурени необходими условия за работа на изпълнителя – недовършени вътрешни стени и незавършени вътрешни мазилки и по коридори, като се съобрази, че последното е било от значение както за периода преди изтичане на срока за монтаж – 20.07.2018 г., така и след срока и до предаването на изпълнението – досежно продължителността на забавата, както и да съобрази, съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЗД значението на факта на безспорно възлагани от ищеца допълнителни СМР, които, независимо дали биха били приети за нов договор между страните или изменение на сключения, безспорно са касаели процесния обект и са функционално свързани с изработваните вентилационна и климатични инсталации. Независимо от този му пропуск, обаче, крайните изводи относно липсата на доказана забава на кредитора, следва да бъдат споделени предвид следното:
Тежестта за доказване забавата на кредитора – възложител е на ответника – изпълнител и следва да бъде установена пълно и главно. За установяването й ответникът е ангажирал свидетелски показания, снимков материал, свидетелски показания и съдебно-технически експертизи. Във връзка с ползването на снимковия материал за работа на СТЕ и предвид оспорването му от ищеца, ответникът е поискал специализирана експертиза за установяване – чрез техническото устройство с което са били заснети снимките – датите и местоизвършването им. Неправилно е било съображението на първоинстанционния съд, че снимковият материал е негодно доказателствено средство, поради което и не е приет като доказателство, нито е назначена исканата СТЕ. Относно снимковия материал съдебната практика приема, че законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. В съответствие с отговора на първия правен въпрос – че въззивният съд дължи съобразяване и с всички възражения и доводи на въззиваемата страна, своевременно заявени в първоинстанционното производство, които доводи и възражения са относими към предмета на въззивното обжалване, както и че тези съображения касаят и служебното допускане от съда на доказателства в полза на въззиваемия, без нарочно искане за това във въззивна инстанция, ако са били направени своевременно и значими за правния резултат – въззивният съд е следвало да ревизира неправилната преценка на първоинстанционния относно снимковия материал, като негодно доказателствено средство и да допусне исканата СТЕ за установяване датата и местозаснемането му. Последното, обаче, касаторът не е въвел с изричен касационен довод, че в резултат делото е останало непопълнено с годни и относими доказателства за обстоятелства, за които носи доказателствената тежест. По същество касаторът твърди безспорно установяване забавата на кредитора – ищец със събраните доказателства.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Критериите, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, са посочени примерно: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване на неустойката не я прави нищожна, доколкото и периодът, и размерът й са последица единствено от виновното бездействие на страната по договора. Но и в тази хипотеза Върховен касационен съд е имал повод да приеме, че е възможно да се обоснове нищожност поради противоречие с добрите нрави, когато нарастването на неустойката е неудържимо и провокира неоснователно обогатяване – обезщетява обективно невъзможни в този им размер вреди.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дали е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес от въззивната инстанция, с оглед на определения от страните предмет на делото? (По иск, квалифициран с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за връщане на сума, платена по сключен между страните договор и подлежаща на връщане съгласно сключено между страните споразумение)

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената с иска съдебна защита. Когато са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество, съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран – чл. 6 ГПК. Процесуалният закон позволява на ищеца да измени първоначално предявения иск, но при спазване на предвидените за това правила и на произтичащата от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно възможността и предпоставките за юридическа промяна на пола при молител, който твърди, че е транссексуален.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно приложимостта на исковия ред по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. по исков ред.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Следва ли изявлението на длъжника за признаване на вземането, отправено до кредитора, да бъде получено/узнато от него, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. а ЗЗД?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

С Тълкувателно решение №4/2019 от 14.10.2022г., тълк. дело №4/2019г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. а ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Разяснено е, че насоченото към кредитора признаване на задължението поражда правно действие по чл. 116, б. а ЗЗД, без да е необходимо установяване, че същото е достигнало до неговото знание. От значение за началния момент на прекъсване на давността е обективният факт на изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването, а не моментът на узнаване от страна на кредитора. Обстоятелствата кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника са ирелевантни за прекъсването на погасителната давност.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство, представляват предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД?
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; прилагат ли се разрешенията по т. 10 по отношение на последиците от давността по това принудително изпълнение и перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, образувано преди приемане на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следните отговори на поставените въпроси:

За отговора на поставените въпроси следва да се съобразят еднакво задължителните за съдилищата – Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК и Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и установената по приложението им практика на състави на ВКС. С разрешението по т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. се прие, че давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Посочени са примерно и неизчерпателно прекъсващите давността изпълнителни действия, които е без значение дали те са били успешни. С т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Даденото с ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК разрешение е, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди обявяването на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, се запазва принципното положение, установено с ППВС №3/1980 г. и давност за тези вземания не е текла. Прието е, че за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. В тази връзка е обяснено, че до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. Посочено е, че този извод следва от основните принципи за последователност и предвидимост в правоприлагането и е в съответствие с чл. 6 КЗПЧОС, защото не може да бъде изисквано от участниците в гражданския оборот да съобразяват действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Нарушение на цитираната разпоредба би било автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване (ТР №2/26.06.2015 г.) по отношение на факти, осъществили се при действието на обявеното за загубило сила тълкуване (ППВС №3/1980 г.), което до този момент е било задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), както и за останалите правни субекти, които са адресати на тълкуваната уредба.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Следва ли да се изследва и доказва произхода и размера на залога и лицето, което го е направило при хазартни или лотарийни игри /включително и тези с организатор „Еврофутбол“/ с оглед признаването на печалбите като законни, по смисъла на пар.1, ал. 1, т. 2 ДР ЗОПДНПИ /отм./?
Как следва да се разпределя доказателствената тежест при изследване и доказване на произхода и размера на залога и лицето, което го е направило при хазартни и лотарийни игри, с оглед признаването на печалбите като законни, по смисъла на пар.1, ал. 1, т. 2 ДР ЗОПДНПИ /отм./?
Как следва да се изчисляват и доказват разходите за организиране на сватбено тържество и как следва да се изисляват и доказват приходите от парични обичайни дарения и възможно ли е това да става със свидетелски показания?
С каква доказателствена сила следва да се ценят свидетелските показания на присъствали на сватбено тържество относно размера на получените обичайни дарения?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следните отговори на поставените въпроси:

Признаването на доход от печалбите, получени от „Еврофутбол“ е възможно след изследване – с какви суми проверяваното лице е участвало в залаганията и дали размерът на вложените суми не надвишава размера, който е установен, че е получен като печалба. В производството по конфискация, съдът е длъжен да установи възмездно придобитото имущество на проверяваното лице, да го остойности по пазарни цени към момента на придобиването му /като изключи постъпилите суми по банковите сметки, които са изтеглени, а парите не са налични в края на проверявания период/, за да изясни размерът на нетния доход. В пар. 1, т. 5 ДР ЗОПДНПИ нетните доходи са определени като доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, изчисляването на нетните доходи е невъзможно без определяне на размера на направените разходи. Същата е логиката и за признаване на даренията, получени от младоженците от гостите им на сватбеното тържество като приход. Само по себе си наличието на дарение не е достатъчно, ако не е установен и размерът на направените разходи за организиране на тържеството и след съпоставяне на разходи и приходи не се направи извод, че е налице положителна разлика.

Когато ответници по искове по ЗОПДНПИ /отм./ твърдят, че са реализирали доходи от извършвана от тях законна дейност, но твърдението им се оспорва от ищеца КПКОНПИ, те носят доказателствената тежест да докажат твърденията си което означава – да представят доказателства за начина, по който тя е формирана, включително и за размера на направените разходи за залози, въз основа на които тя е формирана. /Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици/. Този извод произтича от обстоятелството, че съгласно чл. 1 ЗОПДНПИ /отм./ на отнемане подлежи това имущество, за придобиването на което не е установен законен източник. Наличието на законен източник не се свързва само със законността на осъществяваната дейност, а и с доказване на средствата, с които тя е извършвана. Съгласно установената практика – законният източник на средства е правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда като твърдение и се доказва от ответника (чл. 57, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ Винаги размерът на приходите се установява след приспадане на съответно направените разходи, към момента на придобиване на конкретния актив.

Terms

Тъмен/светъл фон