Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 14 юли 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

По приложението на чл. 92 ЗС.

На първо място е необходимо да се посочи, че силата на пресъдено нещо на решението за отхвърляне на положителния установителен иск за собственост на ищеца, основан на придобивна давност, не преклудира интереса му от настоящия отрицателен установителен иск, при който интересът е обоснован с право на собственост на друго основание – по приращение. Прекратяването на производството по отрицателния установителен иск, основан на собственост по договор за продажба, поради това, че такъв иск не е бил предявен, също не се отразява на допустимостта на настоящия иск.

На второ място, независимо, че ищецът и ответниците притежават по 1/4 ид. ч. от поземления имот или общо 1/2, между тях не съществува спор и следва да се приеме, че процесната сграда по приращение е изцяло притежание на собствениците на половината от дворното място. Сградата се намира в частта от двора, която по създаденото трайно разпределение на ползване, материализирано чрез поставена ограда, се ползва само от собствениците на югоизточната сграда, построена на калкан, а това са страните по делото. Предмет на настоящия спор са именно правата на страните по делото върху сградата и няма данни претенции към нея да се предявяват от собствениците на другата 1/2 ид. ч. от поземления имот.

Събраните по делото доказателства не са достатъчни за опровергаване презумпцията на чл. 92 ЗС.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на сестра от причинена при деликт смърт на нейния брат и задължението на съда да цени в тяхната съвкупност установените от доказателствата по делото факти.

доколкото последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Ето защо, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира Постановление №2/30. ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969 г. на Пленумът на ВС.

Следва да се и има предвид, че отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, е функция от деликтната отговорност и е за срок от една година, като застрахователните премии по договорите, сключени, преди 21.06.2018г. са съобразени именно с ограничения кръг на лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно задължителното, с оглед чл. 130 ЗСВ, тълкуване, дадено в действащото до този момент Постановление №2/30. ХІ.1984 г.

Трябва да се съобрази и практиката на СЕС по приложението на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., според която, както е посочено и в Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение. Съгласно т. 41-48 от решение по дело С-577/2021 на СЕС, лицата, които могат да искат поправяне на неимуществени вреди по Директивата, са лицата, които съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вреди, причинени от МПС, като държавите – членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близки членове на семейството на пострадалите от ПТП, се покрива от задължителната застраховка до минималните размери, определени в директивата, като освен това, разпоредбите от националното право, които уреждат обезщетението за произшествия, причинени при използване на превозни средства, не могат да лишат директивата от нейното полезно действие, като изключва служебно или ограничава непропорционално правото на пострадалото лице да получи обезщетение на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност“; Директивата не задължава държавите членки за изберат конкретен режим на гражданска отговорност, за да определят обхвата на правото на пострадалото лице на обезщетение на основание на гражданската отговорност на застрахования, така че директивата по принцип допуска национална правна уредба, която установява задължителни критерии за определяне на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Според диспозитива на решение по дело С-277/2012 на СЕС, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования, съгласно приложимото към спора по главното производство национално право. Съгласно т. 43 от това решение (към нея препраща и т. 43 от решението по дело С-923/2019 на СЕС), директивата не стеснява кръга на ползващите се от закрила лица, а установява задължение за покриване на вредите, претърпени от определени лица, които се считат за особено уязвими, като в т. 46 от решението по дело С-277/2012 на СЕС се пояснява, че държавите членки гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба се дължи за неимуществени вреди, претърпени от близки членове на семейството на жертвите от ПТП, се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. На последно място, настоящият състав взема предвид и посочената по-горе практиката на СЕС (по дело С-268/06; дело 80/86, т. 13), която лимитира индиректния ефект на директивите при тълкуване на националното право с оглед принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и предпоставките за намаляване на обезщетението на увреденото лице.

Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно въведен в предмета на спора от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Възражението на застрахователя за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия трябва изрично да се заяви в първоинстанционното производство, като това следва да стане в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, респ. в допълнителния отговор, на въпрос на съда за изясняване на фактите по делото – чл. 145, ал. 1 ГПК или по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, както и ответникът би могъл да поиска допълнителен срок по чл. 144 ГПК. Надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението.

Съгласно дадените в ППВС №17/18.11.1963г., т. 7 разяснения обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В посоченото Постановление на Пленума на ВС, както и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Следва ли имущество, което не е налично, но е преминало през патримониума на ответника през проверявания период, да се приравнява на налично в края на проверявания период (имущество по смисъла на пар. 1, т. 7 ЗОПДНПИ /отм./) и неговата стойност да се включва в изчисленията за определяне наличието на значително несъответствие?
Подлежат ли на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на ответника или през неговото имущество, но не са налични към края на проверявания период и към датата на исковата молба?
Подлежи ли на отнемане равностойността на движимо или недвижимо имущество, което е преминало през патримониума на ответника, но е било отчуждено преди края на проверявания период и не е налично?.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За критериите за приложение на инкорпорирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпил деликт.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно приложението на концентрационното начало в процеса и възможността във въззивното производство страната да поправя допуснати пропуски, съответно последиците от непосочването на доказателства в установените срокове в производството по търговски спорове. (Претенция по договор за факторинг)

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

При сключване на разпоредителна сделка със застроен поземлен имот, когато собственикът не е посочил изрично, че построената в него сграда не е предмет на прехвърлянето и че запазва същата тази сграда за себе си, важи ли презумпцията на чл. 92 ЗС и приобретателят на имота става ли собственик и на построеното в него?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

В случаите, при които се прехвърля право на собственост върху застроен имот, без в договора изрично да е посочено, че заедно със земята се прехвърля и съществуващата върху нея сграда, щом като продавачът не е изключил изрично от продажбата същата, тя също е предмет на разпоредителната сделка, но във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД, на изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите около неговото сключване, на други сделки между страните или с трети лица.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно задължението на съда да се произнесе при наличие на всички доказателства и книжа, съдържащи се по делото. (По иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ)

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съдът е длъжен да се произнесе по спора при наличие на всички книжа, съдържащи се по делото, за което следи служебно, като при липса на книжа трябва да бъде проведено производство по възстановяването им по реда на чл. 94 ПАС преди произнасянето на съда по спора.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в хипотеза, касаеща придобиване по давност на реална част от недвижим имот?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Според чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази разпоредба не въвежда разграничение в зависимост от това дали се упражнява владение върху целия имот или част от него, от което и следва, че е приложима и в хипотезата на упражнявано владение върху реална част от имот. Подобно разграничение няма и в трайната практика на ВКС по приложението на чл. 69 ЗС, в която се приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на основание /т. н. завладяване/ то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане. Презумпцията на чл. 69 ЗС задължава съда да приеме, че щом е доказан фактът от хипотезата на правната норма /осъществяване на фактическа власт върху вещ/, то за осъществил се следва да се приеме и предполагаемият факт /наличие на намерение вещта да се държи като своя/, който не се нуждае от доказване, освен ако презумпцията не бъде оборена.

По – специфична е хипотезата на осъществявано владение върху съсобствен имот и по този въпрос е дадено разрешение в Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.

Terms

Българското прецедентно право