Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 13 юли 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, в т.ч. и експертното заключение.

Съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, и последният е длъжен да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените последици. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия /на съда и на страните/ са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство или надлежно въведено възражение, което му е предписано да обсъди.

Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За задължението на въззивния съд служебно да формулира задачата на експертиза за установяване на обстоятелства от значение за изхода на спора.

Въззивният съд е задължен да допусне експертиза и да формулира задачата й, при въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение. По настоящото дело, с въззивната жалба ответникът е въвел оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съдопроизводствено нарушение във връзка с недопускане на своевременно поискана в първото открито с. з. графологична експертиза с формулирана задача, в резултат на което са останали неизяснени обстоятелства от значение за изхода на спора, най – вече възражението за неистинност на договора за заем в удостоверителната му част поради попълване на заетата сума и падежа на заема не от заемополучателя и то след подписване на договора от страните. Процедирайки по този начин Варненски окръжен съд не е съобразил задължителните разяснения в горепосоченото тълкувателно решение, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, регламентиращи правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на спора.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Следва ли да се приеме идентичност между дело, приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на предявен осъдителен иск и последващо заведеното дело между същите страни за същото искане, когато искът по първото дело е отхвърлен поради това, че при цедирано парично вземане, последващо споразумение прехвърлителят-ищец да го придобие обратно не е съобщено на длъжника, като се има предвид, че длъжникът вече е известен за това споразумение при завеждане на второто дело?

Със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, предмет на делото: претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, като от обективна страна силата на пресъдено нещо обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Съгласно тези разяснения, обективните предели на СПН очертават правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели–страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение.

Същевременно идентитетът за който съдът следи при прилагането на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК се извежда от целия фактически състав на претендираното право и белезите, индивидуализиращи всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право – юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то /и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му, те са свързани и с носителството му. Правоприемството поначало е елемент от фактическия състав, от който произтича спорното право, с оглед на което въпросът за наличието или липсата на такова не може да бъде пререшаван впоследствие в отношенията между същите страни. В някои случаи въпросът за основателността на иска бива решен без да се отрича съществуването на претендираното право, носителството му и възможността да бъде съдебно реализирано поради липса на правопораждащи, поради наличие на правоизключващи, респ. правопогасяващи факти, какъвто е случаят при възприемане на правоотлагателни възражения на ответника като длъжник по парично вземане. Правоотлагателно спрямо правата на легитимирания кредитор е възражението, че прехвърляне на вземането не е съобщено на длъжника. Когато възражението е дало основание за отхвърляне на иск за вземането, допустим е последващ иск основан на настъпилото уведомяване.

Когато преждевременно заведен осъдителен иск е отхвърлен като неоснователен, настъпила последваща изискуемост на спорното вземане винаги представлява нов факт, „преодоляващ” преклузията на силата на пресъдено нещо. В т. 9 на Тълкувателно решение No 4/18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС е разяснено, че обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат установяване че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. Съдебно решение което не отрича правото по тези причини, не формира сила на пресъдено нещо, която да изключи последващ иск при условие, че той е основан на обстоятелства, които не са преклудирани с постановяване на влязлото в сила решение. Затова и с приемането на ТР №2/2022г по т. д №2/2020г ОСГТК и разясненията, свързани с възражението за прихващане, отново бе изтъкнто принципното разбиране на двете колегии на Върховен касационен съд, че допустим е искът, основан на впоследствие настъпилата като нов факт изискуемост.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане какъв иск има право да предяви клиент за обезщетение за неправомерно преустановяване на снабдяването с ел. енергия – по чл. 92 ЗЗД или по чл. 82 ЗЗД?

Когато със сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е съществувало (както и когато е възникнало, но е било погасено преди периода на прекъсването), претендираното от него парично вземане към потребителя за заплащане на електрическа енергия, то в тези случаи прекъсването е нерегламентирано и е по вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши нито на основание приложимите ОУ към договора за продажба на електрическа енергия, нито на основание чл. 123 ЗЕ. Поради това, в тези случаи дружеството – краен снабдител (продавач) дължи на потребителя неустойката, уговорена в ОУ (в чл. 30, ал. 1 от приложимите спрямо “ЧЕЗ Електро България” АД ОУ), което ясно следва както от заглавието на клаузата: “отговорност на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача, така и от самото й съдържание: в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия”. В тези хипотези уведомяване от потребителя на крайния снабдител (продавача) не е необходимо, тъй като прекъсването на електроснабдяването е станало по волята (виновно и нерегламентирано) на последния. Следователно при отречена с влязло в сила решение претенция на дружеството – продавач за заплащане на суми за електрическа енергия, уговорената в ОУ неустойка за прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача се дължи и основанието на предявен от потребителя иск срещу крайния снабдител е с правно основание чл. 92 ЗЗД, когато ищецът е избрал да предяви това правно основание.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Дали за да упражни правото на иск по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП е необходимо организацията за колективно управление на права да представи сключените от нея договори за двустранно представителство със сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, на които са предоставени за управление, съответно защита индивидуални права?

За да се упражни правото на иск по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП от организация за колективно управление на права е достатъчно да е налице вписване на сродната чуждестранна организация за колективно управление на права в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по партидата в този регистър на ищеца, като условие за упражняване на правото на иск не е представянето на сключените между тези организации договори за двустранно представителство.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
Допустимо ли е в медийни репортажи, отразяващи висящ наказателен процес, да се използват по отношение на подсъдимото лице изрази като „насилника, „извършителя”, с които се нарушава презумпцията за невиновност?
Налице ли е основание за ангажиране отговорността на медията когато впоследствие (с постановяване на присъда от наказателния съд) се окаже, че изнесената информация е невярна, но преди излъчването й тя е била проверена по правилата на добросъвестната журналистическа практика от минимум два независими източника.

Когато е извършена необходимата проверка относно истинността на информацията съгласно установената журналистическа практика, чрез използване на обективно съществуващите възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност за клевета.

Публичното разпространяване на твърдения, че дадено лице е извършило действия, покриващи състава на престъпление, без то да е осъдено за това с влязла в сила присъда, излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване на мнение и на свободата на словото.

Налага се извод, че при излъчване на журналистически материали за наказателни процеси е необходимо да се намери баланс между правото на журналистите да привличат внимание към важни за обществото теми и задължението им да не накърняват честта и достойството на лицата, които са обвиняеми или подсъдими, но още не са осъдени. Журналистите трябва да отразяват събитията такива, каквито са към момента на настъпването им и на излъчване на съответните предавания или публикации. Невъзможно е да бъде предвидено дали лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, ще бъде осъдено или оправдано. Но презумпцията за невиновност действа и по отношение на медиите. Затова при поднасяне на фактите и изразяване на мнението си журналистите следва да се съобразяват с конституционно признатата презумпция за невиновност, като следва да се въздържат от думи, с които тя директно се нарушава. Несъмнено, за постигане целите на журналистическите разследвания е възможно да се употребяват изрази, които са по-остри, провокативни, смущаващи и преувеличени с цел привличане вниманието на аудиторията към наболели за обществото проблеми. Свободата на изразяване на журналистите допуска и такъв начин на изразяване, стига да е базиран на надеждна и прецизно проверена информация. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ, посочена от ответника. Въпреки това, дори при извършена добросъвестна журналистическа проверка на изнесената информация, когато тя касае висящ наказателен процес, е недопустимо спрямо обвиняемото лице да се използват думи и фрази, които пряко внушават, че лицето е престъпник, сякаш вече е осъдено с влязла в сила присъда. В такива журналистически предавания или статии е необходимо да се осигури баланс между правата на пострадалия и на обвиняемия, така че да не се нарушава презумпцията за невиновност и забраната да се вреди другиму.

Трайно възприето и провеждано в практиката е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. В понятието „неимуществени вреди” се включват телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази събраните доказателства, които са относими към тези правнорелевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест за размера на обезщетението.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За приложението на чл. 52 ЗЗД относно критериите за определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, както и за задължението на въззивния съд да вземе в предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, като например тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта, личността на увредения, съдебното минало, начин на живот и обичайна среда, здравословното му състояние, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, икономическите условия в страната. При определяне размера на обезщетение следва да се преценят всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС №4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, както и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения, а когато формира извод за прекомерност по отношение на присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди и определи друг, по-нисък размер, въззивният съд следва да мотивира и обоснове този свой извод не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства по делото.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За критериите, при които следва да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД.

Отговор на въпроса е даден с т. 11 на Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Постановките в тълкувателното постановление представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно Върховния касационен съд в решенията по реда на чл. 290 ГПК, с които се приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане са от значение възрастта, общественото положение и отношенията на увредения с лицата, които претендират, че са им причинени вреди /при настъпила смърт/. Следва да бъдат взети предвид и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на тяхната оценка да заключи какъв размер на обезщетение по справедливост да присъди за неимуществените вреди. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест, съобразно особеностите на конкретния случай. Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, т. е. при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди са от значение вида и тежестта на отделните негативни изживявания и причинените неудобства на увредения от непозволено увреждане, но също и икономическите условия в страната.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на дължимото обезщетение?

Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден в т. 11 на Постановление №[4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с което се приема, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Тълкувателното постановление представлява задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага трайно и последователно в решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК. Според тази практика, конкретното обезщетение на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства по делото – колко и какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, както и дали производството е приключило в разумен срок. При определяне на дължимото обезщетение от съда са от значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен и професионален план, вкл. степента на засягане на достойнството и авторитета му в обществото от разгласяването на случая, както и обществено-икономическите условия в страната. С ППВС №4/68г. се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. Ако единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия, държавата се освобождава от отговорност или се намалява в случаите, при които се установи съпричиняване на вредоносния резултат. При определяне на обезщетението, съдът е длъжен да изложи мотиви за наличието или липсата на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите, за които се твърди, че са причинени от незаконното обвинение.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, т. 3 ТЗ и налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 155, т. 3 ТЗ при установена смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, когато в продължение на повече от 3 месеца в АВ, ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител?

Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не вземат решение за продължаване на дейността. Посочено е, че нормите следва да се тълкуват в тяхната връзка и поради това, посоченото тълкуване следва да съобрази и нормата на чл. 157, ал. 2 Тз, съгласно която, когато капиталът е собственост на едно юридическо лице, с прекратяване на това лице, настъпва и прекратяването на дружеството с еднолична отговорност. Освен това следва да се извърши тълкуване и във връзка с правните норми относно ликвидацията на дружеството и отразяване на настъпването й в Търговския регистър. При настъпила смърт и липса на изявление за продължаване на дейността на дружеството от наследниците на едноличния собственик на капитала, е налице състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи прекратяване на дружеството. От смъртта на собственика на капитала до волеизявлението на наследниците да продължат дейността, дружеството не може да се счита за прекратено. Съгласно чл. 157, ал. 2 ТЗ, когато капиталът на дружеството е на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т. е. не е налице автоматично прекратяване. След като липсва прекратяване екс леге, когато собственикът на капитала е едновременно и управител на дружеството, то трябва да се приеме, че на основание чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, прекратяването се извършва с решение на съда, по иск на прокурора. Нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и в случаите на смърт на управител на ЕООД, която е идентична с липсата на вписан в търговския регистър управител повече от 3 м, посочено изрично в чл. 155, т. 3 ТЗ.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос. (Делото за двореца “Врана”)

С оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 3 ГПК въззивният съд не е имал право да се произнася по част от първоинстанционното решение и поради това че ответниците, които не са обжалвали първоинстанционното решение, не са необходими другари на ответниците, които са обжалвали решението по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК необходимо другарство е налице, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Кои обстоятелства са “важни” по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които се допуска разкриване произхода на осиновеното лице? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
В охранителното производство по чл. 105 СК съдът следва ли да положи усилия за индивидуализиране и издирване на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително като служебно изиска справки и информация от други институции, и следва ли да уважава доказателствени искания на молителя в тази насока? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Важни обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер, и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Доколкото производството по чл. 105 СК е охранително – развива се по реда на част VI от ГПК, при преценката дали искането на молителя за предоставяне на информация за произхода на осиновения е продиктувано от неморални или користни подбуди, или цели увреждане правата на трети лица, съдът следва служебно или по искане на прокурора да събира доказателства в тази връзка и ако се установят такива намерения, молбата за предоставяне на информация за произхода следва да бъде оставена без уважение.

Това тълкуване на понятието важни обстоятелства обезпечава постигането на ефективен механизъм за достъп до информацията за биологичния произход при съществуващата правна уредба за достъп до информация за произхода, респективно гарантира ефективна защита на конституционното право на личен и семеен живот, закрепено в чл. 32, ал. 1 КРБ, съответстващо и на чл. 8 КЗПЧОС, част от което е и правото да познаваш произхода си. Разяснено е още, че правото да познаваш произхода си, определяно още като право на идентичност, без да е изрично защитено, се извежда от правото на защита на личния/частния живот – чл. 17, чл. 24, ал. 2 и 3 Пакта за политически и граждански права, от чл. 8 от КЗПЧОС и чл. 7 и 8 Конвенцията за правата на детето, която признава, макар и не като абсолютно, правото на детето да познава своя произход, което право е признато в еднаква степен на детето, но и на всеки възрастен. Правно задължен субект в тази връзка е държавата, на която са възложени едновременно определени позитивни задължения: да създаде правна рамка за събирането на информацията и за защитата `и, но и за достъп до нея, както и негативното задължение за въздържане от намеса (в този смисъл – пар. 40 от решението от 13.02.2003 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Одиевре срещу Франция; като във всичките си решения по подобни казуси ЕСПЧ потвърждава необходимостта от информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като част от правото на зачитане на личния живот). Посочени са и аргументи от социалните науки в подкрепа на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода – необходимостта от предотвратяване или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на близкородствени бракове, необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, семейната история и нуждата осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психологическото му развитие и стабилност.

Желанието на молителя (осиновения) да познава своя произход, да изгради собствена идентичност и възможността да получи нужната му морална подкрепа от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до информация по чл. 105 СК и негово право за зачитане на личния му и семеен живот, закрепено в чл. 8 от КЗПЧОС. Знанието на осиновения за извършеното осиновяване (т. е. вече нарушената и частично разкрита тайна на осиновяването) също съставлява факт, който би могъл да се прецени като важно обстоятелство“ за разкриване на допълнителна информация относно неговия биологичен произход. Трябва да се подчертае обаче, че извършваната от съда преценка на важните обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК следва да е комплексна и да осигури необходимия баланс с оглед зачитането на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители.

На първо място следва да се посочи, че въпросът “В охранителното производство по чл. 105 СК съдът следва ли да положи усилия за индивидуализиране и издирване на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително като служебно изиска справки и информация от други институции, и следва ли да уважава доказателствени искания на молителя в тази насока?” стои за разрешаване в случаи, подобни на този по настоящото дело, по което е установено, че делото за осиновяването не се съхранява (вероятно поради унищожаването му) в архива на съда, а в съдебното решение, с което е допуснато осиновяването, не се съдържа достатъчна и актуална информация за индивидуализирането и издирването на биологичните (рождените) родители на осиновения. В тези случаи положителният отговор на този процесуалноправен въпрос пряко произтича както от даденото по-горе разрешение на материалноправния въпрос, така и от установеното с разпоредбата на чл. 105, ал. 1, изр. 2 СК, процесуално задължение на съда да изслуша становището на (респ. – и да призове за това) рождените родители на осиновения – наравно с това да изслуша и заключението на прокурора, преди да постанови решението си по молбата за разкриване и предоставяне на информация за произхода на осиновения. Становището на биологичните родители не обвързва съда (подобно на становището на прокурора, като за разлика от последния те нямат и право да обжалват решението), но за да извърши посочената по-горе комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства, които могат да се квалифицират като важни по смисъла на чл. 105 СК, съдът следва да обсъди и вземе предвид даденото от тях становище, респ. – следва да ги призове по делото, за да изразят такова становище, ако желаят. С оглед на това, посоченото при отговора на първия въпрос процесуално задължение на съда служебно да събира доказателства за евентуално наличие на противозаконни, неморални или користни подбуди у молителя, се разпростира и по отношение на служебното събиране на информация и доказателства относно индивидуализирането и издирването на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително чрез служебно изискване от съда на справки и доказателства от всички други институции, в които е възможно да има такава информация според конкретните обстоятелства по делото.

Това служебно задължение на съда произтича (както също вече беше посочено) и от охранителния характер на производството по чл. 105 СК, а също и от обстоятелството, че молителят е в невъзможност (или най-малкото е изключително затруднен) сам да открие информация за биологичните родители и тяхното местонахождение, поради забраната за това, установена със самата тайна на осиновяването, както и поради установената от закона защита на техните лични данни. При изпълнение на това свое служебно задължение съдът следва да уважи тези доказателствени искания на молителя, които според вече установените обстоятелства по делото могат реално да осигурят събирането на информация и доказателства относно установяването на самоличността и издирването на биологичните родители. Във всички случаи обаче събирането на тази информация и доказателства следва да се осъществи по начин (най-вече служебно от съда, а не например чрез издаване на съдебни удостоверения на молителя), че да бъде опазена и да не бъде разкрита тайната на осиновяването преди постановяването на съдебното решение, с което молбата по чл. 105 СК може и да не бъде уважена.

Следва да се подчертае и че това служебно задължение на съда се изчерпва с осигуряването на редовното призоваване на биологичните родители, респ. – с осигуряването на процесуалната им възможност лично или чрез процесуален пълномощник да изразят становището си по делото и да посочат релевантни обстоятелства по чл. 105 СК. От друга страна съдът следва да положи максимални усилия в тази насока и само в случай, че е обективно невъзможно биологичните родители да бъдат индивидуализирани и/или издирени, или те ако не заявят становище въпреки осигурената им реална възможност за това, съдебното решение по чл. 105 СК може да бъде постановено без тяхното изслушване.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дали при обявена относителна недействителност на договор за цесия предявеният осъдителен иск за осъждане на цесионера да върне в масата на несъстоятелността на полученото от него вземане, платено от третото лице – длъжник, представлява обусловен иск по смисъла на чл. 649, ал. 2 ТЗ?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Задължителни ли са указанията на ВКС за приложението на закона и за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Трябва ли да бъдат доказани със сигурност причинените от деликт пропуснати ползи, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи въз основа на кои доказателства намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, да посочи защо приема едни доводи и възражения за основателни, а други не, и да обоснове крайните си изводи като посочи съображенията си за тях? (По конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца-касатор на сключения между ответниците договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт)

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

За проверка твърденията за очевидна неправилност на въззивното решение. (По осъдителни искове за заплащане на компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на двойния размер на заплатеното капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот)

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Въззивното решение е очевидно неправилно, защото мотивите му са вътрешнопротиворечиви, изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. При наличие на обективната невъзможност, на която се позовава съдът – арг. от чл. 81, ал. 1 ЗЗД, по правилото на чл. 89, ал. 1 ЗЗД договорът следва да се развали по право и за напред. В мотивите си въззивният съд първо е разгледал предпоставките за разваляне на договора въз основа на виновно неизпълнение на задължение на една от страните, при което последиците от развалянето са връщане на даденото на отпаднало основание, тъй като развалянето има обратно действие. Приел е, че съществува обективна невъзможност, но е приложил последиците, относими към хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Въпреки че е прието, че е налице неизпълнение по сключения между страните договор, искът за неустойка е отхвърлен като неоснователен без мотиви в тази насока.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Следва ли страна по договор да носи отговорност по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, ако вредата за насрещната страна /увредения/ произтича/е опосредена от негово действие, както и към кой момент следва да се извърши преценката за предвидимост на вредата?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

При виновно неизпълнение на договорните си задължения длъжникът носи отговорност да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При доказа недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени вреди.

По въпросите кои вреди са преки и непосредствени, както и кои са предвидими по смисъла на чл. 82 ЗЗД и към кой момент се извършва тази преценка е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. ВКС приема, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на непреодолима сила, те са косвени. Прието е, че вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо /без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването й в обичайна среда. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да бъдат известни на страните при сключването на договора. Определянето на вредите като преки, непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай с оглед конкретните факти и обстоятелства, като преценката за предвидимост се осъществява към момента на сключване на договора.

Terms

Българското прецедентно право