Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 11 юли 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Как се преценява статута на имот в бивш стопанки двор на ТКЗС, за който има данни, че по регулационния план е проектиран като вътрешна улица, налице е решение на Общинския съвет за промяна във вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна и одобрено изменение на РП, с което променено предназначението на имота от улица в част от имот с предназначение-за производствена дейност?
Дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че статут на имот като публична общинска собственост е пречка да се придобие по давност право на сервитут за законно изграден подземен електропровод и че в тази хипотеза се прилага мораториумът по пар. 1 ДР ЗС?

Вещните права, както и основанията за придобиването им са изчерпателно изброени в закона. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива въз основа на правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Уредбата на общинската собственост се съдържа в ЗМСМА и Закона за общинската собственост (ЗОС). Първата разпоредба, която създава общинска собственост след регламентирането й в Конституцията от 1991 г. е тази на пар. 7 ПЗР ЗМСМА (ДВ бр. 77/1991 г.). В нея е предвидено преминаването в собственост на общините на определени държавни имоти с местно значение, включително и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (т. 4). Следващият по време закон, който създава правна уредба на общинската собственост е Законът за общинската собственост (ЗОС), обн. ДВ бр. 44/1996 г. В чл. 2 ЗОС са посочени имотите и вещите, които са общинска собственост и основанията за придобиването й, а чл. 3 ЗОС разграничава публичната от частната общинска собственост според основанието за придобиването (имоти и вещи определени със закон) и според предназначението й – да служи за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация и за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. При тази законодателна уредба за определяне на един обект за публична общинска собственост е необходимо на първо място да се изясни датата на възникването му и на следващо място да се установи дали попада в изброяването на чл. 3, ал. 2 ЗОС. Съставянето на акт за общинска собственост по чл. 5 ЗОС има само удостоверително значение, аналогично на констативните нотариални актове по чл. 587 ГПК и не е условие нито за придобиване, нито за доказване на общинската собственост като в чл. 56, ал. 2 ЗОС са определени обекти, включващи и общинските улици, за които изрично е предвидено, че не се съставят актове за общинска собственост. При спор за собственост, решението на общинския съвет по чл. 6, ал. 3 ЗОС за промяна вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна не може да има самостоятелно доказателствено значение, че имотът е бил публична общинска собственост, без по делото да се докаже основанието за възникването й.

Субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица, се определя от отреждането по плана, но само след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план, не представлява основание за придобиване право на собственост. Общината (или държавата) придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗОС). До този момент дори фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска собственост, тъй като не е осъществен предвиденият в закона придобивен способ. С факта на реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в хипотезата на чл. 16 ЗУТ. Аналогична е и уредбата на ЗТСУ-отм. – 21, 21а, 52а. От това тълкуване следва, че обозначаването на определен обект от земната повърхност като „улица не води до безусловен извод, че той е публична общинска собственост, освен това ЗУТ изрично предвижда съществуването и на частни улици – чл. 128, ал. 15, чл. 137, ал. 1, т. 4, б. а.

Съгласно чл. 3, ал. 1 Закона за пътищата (ЗП), пътищата са републикански и местни като последните според чл. 3, ал. 3 ЗП са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. За тези пътища се прилага Законът за движение по пътищата (чл. 1). Съгласно чл. 8, т. 4 ЗП, съществуват и частни пътища, които са собственост на отделни физически или юридически лица. На основание чл. 9, ал. 2 ЗП, частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията.

Към категорията частни пътища по чл. 8 ЗП, които осигуряват маршрути от частни интереси (чл. 5, ал. 1 ППЗП) и не са предназначени за обществено ползване, могат да се причислят вътрешноведомствените пътища, когато те осъществяват връзката между отделни части от обособена стопанска единица, състояща се от земя и сгради, които принадлежат на един или няколко правни субекта в съсобственост. Когато от държавно предприятие или ТКЗС, чрез приватизация или чрез търг се продадат обекти (сгради или земя) на различни собственици, вътрешните пътища, които ги обслужват, дори и да не са проектирани като улици или пътища, по аналогия с чл. 38 ЗС придобиват статут на обща част и не могат да се придобиват по давност поради естеството им да осигуряват пълноценно упражняване на правото на собственост върху отделните имоти.

От изложеното следва, че първият признак, за да се определи един участък от земната повърхност като общински път по смисъла на чл. 3 ЗП, е той да бъде отворен за обществено ползване т. е. да може да бъде ползван от неопределен кръг лица. Вторият признак е, този път да осъществява транспортни връзки от местно значение и да е свързан с републиканските пътища или с улиците.

В практиката на ВКС, след проследяване на нормативната уредба по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е дадено тълкуване, че земите в стопански двор на ТКЗС като негодни за земеделско ползване са държавна собственост по силата на закона и в стопанските дворове на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ обекти на общинска собственост няма. Сградите и съоръженията в тях са част от имуществото на тези организации и подлежат на разпределение между правоимащите или на продажба чрез търг – чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 2, 8 и 10 ППЗСПЗЗ. Съответно за общините право на собственост върху такива земи не може да възникне по силата на чл. 10б, ал. 5, предл. второ, вр. ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ.

Община би могла да се легитимира като собственик на земя в стопански двор на ТКЗС, само ако е притежавала земята преди обобществяването и правото на собственост е възстановено с решение на ОЗС след приемане на нормата на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 79/1996 г.) в стари реални граници и ако имотът не е застроен или не съставлява прилежаща площ към сграда.

Пътищата в стопанските дворове на ТКЗС са ведомствени по смисъла на чл. 7 Закона за пътищата от 1969 г.-отм., действал към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и ЗМСМА. Чл. 9 Правилника за приложение на Закона за пътищата, ДВ бр. 14/1971 г., /отм./ ДВ бр. 98/2000 г., определя като ведомствени пътищата, обслужващи отделни предприятия, заводи, организации, ТКЗС и др., като ведомствените пътища могат да бъдат вътрешностопански или пък да свързват тези пътища с републиканските и местни пътища. Те не са пътища за обществено ползване по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, поради което не преминават в собственост на общините с влизане в сила на закона. Същите съставляват актив на имуществото на ТКЗС по смисъла на чл. 48 ППЗСПЗЗ и ликвидационният съвет може да ги разпределя на правоимащите по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ или да ги продава на търг като принадлежност към сградите и отредените за тях с парцеларния план или плана за новообразуваните имоти поземлени имоти съобразно правомощията по чл. 48а ППЗСПЗЗ или пък да ги прехвърли възмездно или безвъзмедно на общината и държавата с оглед нормата на чл. 48, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Когато чрез възлагане в дял на правоимащ по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ или чрез търг по чл. 48а ППЗСПЗЗ се прехвърли като принадлежност към придобитите от приобретателя сгради, други съоръжения и поземлен имот, в който са изградени в граници по одобрения парцеларен план и идеална част от пътищата в стопански двор на ТКЗС извън регулацията на населеното място, тези пътища са частни по смисъла на сега действащия чл. 8, ал. 4 Закона за пътищата и то независимо дали като принадлежност е разпределена цялата собственост на пътищата в стопанския двор (т. е. дали към всички УПИ са продадени като принадлежност идеална част от пътищата) или само частично. Във втората хипотеза собствеността на идеалните части от пътищата в стопанския двор, които не са прехвърлени на приобретателите по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ или по чл. 48а ППЗСПЗЗ остава държавна собственост по общото правило, че държавата е собственик на земята в стопански двор на ТКЗС.


Очевидно неправилен е изводът на съда, че статутът на имот като публична общинска собственост е пречка за придобиване по давност на право на сервитут за законно изграден подземен електропровод, респективно че и в тази хипотеза се прилага мораториумът по пар. 1 ДР ЗС (в сила от 31.05.1996 г. и обявен за противоконституционен с Решение №3 по к. д. №16/2021 г. на Конституционния съд, обнародвано ДВ бр. 18 от 4.03.2022 г., в сила от 8.03.2022 г. Както е посочено и в отменителното касационно решение, по отношение придобиването по давност на законно изграден подземен електропровод ограниченията на чл. 86 ЗС не могат да намерят приложение предвид задължението на общината чрез подробните устройствени планове да осигури пълноценно ползване на урегулираните имоти като им представи достъп до водните и енергийни съоръжения (срв. 192, ал. 3 ЗУТ).

Допълнително следва да се посочи, че ограниченията на чл. 86 ЗС и мораториумът по пар. 1 ДР ЗС касаят правото на собственост върху поземления имот или другите ограничени вещни права, доколкото по своята същност те са свързани с разпореждане с някое от включените в правото на собственост правомощия, но не и сервитутните права, които единствено ограничават ползването на служещия имот в сервитутната зона без да влияят на правомощията на собственика. При спор за придобиване по давност на сервитутно право за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения от значение са въведените в чл. 193 ЗУТ изисквания, а не вида на собствеността като публична или частна държавна или общинска.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. По какъв начин може да се материализира волеизявлението на компетентния орган за закриване на част от предприятието или съкращаване на щата?
2. Следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
3. Кога е налице закриване на част от предприятието?

1. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност или за закриване на част от предприятието. Промяната в щатното разписание е от компетентността на представляващия дружеството, като решението за съкращаване на щата или закриване на част от предприятието може да се съдържа в: заповед; списък; длъжностно или поименно щатно разписание; акт за одобряване на новото щатно разписание; уведомление до държавен орган; акт за назначаване на комисия по подбора или в друг акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Правопораждащо действие има самото решение на работодателя, за което законът не е предвидил форма за действителност или доказване, поради което то може да бъде обективирано във всякакъв документ и да бъде доказано с всички допустими от закона доказателства.

2. При предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение. Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава.

3. Закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2, предл. първо КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено относително самостоятелно и организационно обособено звено или структура, което няма признаците на работодател по смисъла на пар.1, т. 1 Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и е прекратена неговата дейност. По смисъла на Кодекса на труда понятието „част от предприятие или „структурно звено“ имат едно и също юридическо съдържание и означават относително самостоятелна организационна единица в предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./, с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр./, където според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основните критерии за преценка относителната самостоятелност на съответната структура може да са: териториален (обособяването ѝ в едно населено място, община, област или регион), функционален (специфика на дейността) или финансово-икономически (собствени приходи и/ или разходна сметка). От своя страна преустановяването на дейността трябва да е окончателно и същата да не продължава да се извършва в други структури на предприятието, тъй като тогава ще е налице вътрешна реорганизация.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно упражняване на правото на страна по договора да го развали на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД при безполезност на престацията.

Когато се твърди разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД с оглед безполезност на изпълнението поради забава на длъжника, безполезността трябва да е настъпила в резултат именно на виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса си от изпълнението, като продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

След като е установено, че е налице открито производство по универсално принудително изпълнение, което изключва провеждането на индивидуалното принудително изпълнение, следва да бъде допуснато касационно обжалване поради евентуална недопустимост. (По отрицателен установителен иск за вземане по реда на чл. 464 ГПК вр. чл. 124 ГПК)

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

За проверка допустимостта с оглед задължителните указания относно основанието на претенциите за връщане на платена такса по чл. 35а ЗЕВИ предвид обявяване на нормата за противоконституционна, дадени в приетото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение №1/2022/20.04.2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Българското прецедентно право