Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Допустим ли е иск на прокурора по чл. 155, т. 3 ТЗ и налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 155, т. 3 ТЗ при установена смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, когато в продължение на повече от три месеца в АВ при ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител?
Eдноличното дружество с ограничена отговорност не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, тъй като предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Предвид изложеното е посочено, че остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ /по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител/, респективно изрично е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ, пр. последно, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа кото се преценява дали са налице вреди от забавяне на воденото производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата му от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден. Вредите над обичайните подлежат на установяване.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При липса на оспорване от работодателя, задължен ли е ищецът непрекъснато да поддържа твърдението си за оставане без работа и да дава обосновка на целия период, предвиден в хипотезата на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, когато релевантният шестмесечен период, считано от уволнението, чиято отмяна се иска по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ще настъпи за ищеца в хода на делото?
Кратките срокове за защита на трудовите права, предвидени в КТ, налагат предявяването на иска за обезщетение за оставането на работника или служителя без работа в резултат от незаконното уволнение да се извърши преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ, т. е. преди да са настъпили фактите, обуславящи основателността на този иск. Затова не е нужно за тези факти ищецът непрекъснато да поддържа твърдението си и да дава обосновка за целия период на делото. Необходимост от представяне на доказателства, че работникът или служителят е останал без работа за целия исков период ще възникне тогава, когато работодателят оспори това обстоятелство.
Terms