ПРОМО АБОНАМЕНТИ 14 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum Плюс – 30 юни 2023 г.

Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и във връзка с доводите и възраженията на страните. (По установителен иск за собственост по приращение на идеални част от сграда и е отмяна на констативен нотариален акт за собственост)

Въззивният съд като съд по същество на спора е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства и върху закона. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Приема се, че владението е явно, когато фактическата власт се упражнява чрез действия, за които всеки заинтересован, включително и собственикът, може да узнае; че е постоянно, когато владелецът извършва такива действия, които изразяват воля трайно да се държи вещта; че е непрекъснато, когато владелецът не е изоставил или не е бил лишен от фактическа власт върху вещта за повече от 6 месеца; че е спокойно, когато не е установено и не се поддържа с насилие по отношение на предишния владелец.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Какви са правомощията на въззивния съд при проверка на първоинстанционното решение и може ли въззивният съд да приеме нещо различно от фактическа страна от първоинстанционния съд, без съответно оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен от първоинстанционния съд? (По обективно съединените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени между физически лица за заплащането на сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на изнесена информация в електронна медия www.pik.bg, в която ответникът приписва престъпления на ищеца)

обхватът на дейността на въззивната инстанция е ограничен и въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен.

Фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД включва четири кумулативни предпоставки – вина, вреда, противоправност на деянието и причинна връзка между виновно и противоправно деяние и последвалите вреди.

Правото на свобода на изразяване по чл. 10, ал. 2 КЗПЧОС спрямо фигурите от политическия живот в обществото може да бъде ограничавано само при убедителни основания и тези категории субекти следва да проявяват търпимост към критика поради обществения интерес от открит и всеобхватен дебат за обществените лица и институции. Същевременно, в чл. 8 КЗПЧОС е уредено правото на зачитане на личния и семеен живот на гражданите и като част от него правото на репутация. Нито едно от двете права, защитени от КЗПЧОС, няма превес над другото, а трябва да бъдат прилагани в баланс, съобразно фактите във всеки конкретен казус. Защитата на правото на репутация в българското национално право е чрез разпоредбите на Наказателния кодекс – чл. 146 НК (криминализиращ обидата) и чл. 147 НК (криминализиращ клеветата). Регламентирана е и възможността за търсене на имуществена отговорност спрямо причинителя на вредите чрез клевета и обида по чл. 45 ЗЗД. Европейският съд по правата на човека е категоричен в позицията си, че националните съдилища следва да разгледат пълния текст на статията или съдържанието на изявлението, за да определят насоките и целите които преследва твърдението. От съществено значение е анализирането на думите и твърденията които определят преценката дали се касае за фактическо или за оценъчно твърдение.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дали при установяване на обстоятелството, че презумпцията за съвместен принос е оборена чрез влагане на лични средства от страна на единия съпруг, следва освен наличието им и техния произход да бъде установено и това дали и каква част от тях са вложени за придобиване на собствеността?

При предявен иск по чл. 23, ал. 2 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиването правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е да бъде оборена установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция за съвместен принос.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Очевидна неправилност поради това, че въззивният съд е възприел неправилно съдържанието на поправеното основно решение на районния съд.

Обект на касационната проверка е решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК. Същностна черта на този тип актове е, че имат за последица отстраняването на порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Касае се за действие, допустимо да се извърши от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или отменяне на формираната воля на съда, която е ясна (в противен случай приложим би бил способа по чл. 251 ГПК – тълкуване на решението), но е отразена неточно. Решението, с което поправката се допуска, има за задача да отстрани несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, без да подменя съдържанието на поправения акт. Ето защо, при обжалване на решението относно поправката, горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не разполага с правомощия да упражнява контрол върху основния, поправения акт. По тази причина, когато наред с констатацията за несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, страната също така счита, че основното решение страда от неотстраним от самия съд порок (нищожност, недопустимост или неправилност), пътят за защитата й е не само да подаде молба по чл. 247 ГПК, но също така да подаде жалба (въззивна или касационна) срещу основното решение. В противен случай – при отсъствието на жалба, основното решение влиза в сила, а след влизане в сила и на решението за поправката, основното решение ще важи с поправеното съдържание, при това считано от деня на постановяването му, а не от деня на поправката.
Съпоставката между текста на основното решение на районния съд и мотивите на атакуваното въззивно решение налага очевидната констатация, че въззивният съд е възприел неправилно съдържанието на поправеното основно решение на районния съд. Между неговите мотиви и диспозитив няма несъответствие, доколкото в мотивите е прието, че сутеренният етаж обслужва и двата етажа и този извод е намерил точен израз в диспозитива. Това от своя страна елиминира първата от предпоставките за постановяване на поправка при условията на чл. 247 ГПК. При отсъствието й, постановеното от първата инстанция решение по реда на чл. 247 ГПК има за последица подменяване на първоначално формираната правораздавателна воля в нарушение на забраната по чл. 246 ГПК. Пропускът на въззивния съд да констатира този порок има за последица произнасяне в нарушение на съществено процесуално правило, поради което обжалваното въззивно решение се явява неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?

за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадал от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, като: характера и тежестта на уврежданията, продължителността и интензитета на преживените болки и страдания, емоционални преживявания в причинност с физическото увреждане, приключило ли е възстановяването на пострадалия и до каква степен, а ако не е – прогнозите за възстановяването му, като изложи съображенията си за това в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на тези, обективно съществуващи и специфични за всяко дело обстоятелства, преценими поотделно и в съвкупност. При определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, съгласно чл. 226 КЗ вр. пар. 27 ПЗР КЗ.

В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не се е обосновал с всички установени и релевантни към определяне на обезщетението обстоятелства, а други, макар съобразени, не е оценил в достатъчна степен. Така съдът е съобразил многократните, тежки и сложни оперативни интервенции, съпътствани за продължителен – двугодишен – период от време с интензивни болки и страдания и признатата 50 % трайна нетрудоспособност на ищеца, с акцент на изключително ранното й настъпване в живота му. Не е оценил в достатъчна степен обхвата на претърпените множество увреди и тежестта от кумулативното им, взаимно затрудняващо и удължаващо необходимото време за всяка от тях, лечение, съпътствано с множество усложнения – досежно коремната травма и операцията на тазобедрената става, съдържанието на търпимите от това болки и страдания с изрично посочен от вещото лице много висок интензитет, вкл. емоционални такива – от възникналата временна опасност за живота / получен хеморагичен шок от съчетаната травма /, от наложилите се многократни „прохождания„, вкл. предвид неуспешно предприети лечебни подходи, съпътстващи допълнително усложнилия се лечебен процес / поясно – крачен гипс /. Изобщо не са посочени, като оценени при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, установените по делото дискомфорт и негативни изживявания на пострадалия, предвид причинени от уврежданията и възстановителния процес изключителни неудобства: от продължителните болнични престои, от ограниченията в позицията за сън, от спазването на строг хранителен режим, от продължителния / 6-месечен / период на зависимост от чужда помощ за обслужване на ежедневни физиологични и битови нужди, от наложилото се отклоняване от училище / обучение като частен ученик за двугодишния период на интензивно оперативно лечение и възстановяване / и изолиране от обичайната социална среда, вкл. предвид конкретната, лесно травмираща се и податлива на емоционални сривове, възраст на ищеца, от необходимостта да се откаже от присъща му преди травмата спортна активност, от неяснотата относно възможността за пълно възстановяване и необходимото за това време. Неправилно съдът е съобразил в обхвата на обезщетението възможни, но бъдещи и несигурни като настъпване усложнения, за които, при евентуалното им възникване ищецът би имал право на обезщетение от ексцес. Правилно, обаче, са съобразени, като бъдещи, но сигурни, търпимите болки и страдания от премахване на остеосинтезите на лява глезенна става и лява длан. Във всички случаи, множеството увреди, както поотделно, така и особено в съчетаването си създали значителни и продължителни неудобства за ищеца / едновременно обездвижени долни крайници и един горен крайник / , изключително ранната възраст на ищеца, предпоставяща по-голяма психическа ранимост от болките и страданията, а и с оглед неяснотата относно възможността за пълно възстановяване и определената 50 % трайна нетрудоспособност за срок от 2 години, считано от 17.07.2017 г., предпоставят сериозен и продължителен житейски дискомфорт, който не е бил подобаващо оценен, в съответствие с обществената представа за справедливост.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Как следва да се изчисли минималния размер на адвокатско възнаграждение, до който последното може да бъде намалено, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 36 ЗАдв, при направено възражение за прекомерност, по дело, чийто предмет са няколко обективно кумулативно съединени осъдителни оценяеми искове – на база сбора от цената на всички искове или като сбор от минималното възнаграждение, изчислено за всеки отделен иск?

Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 НМРАВ законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират, при определяне на отговорността за разноските.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК в случай, че във връзка с процесното ПТП е налице висящо наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Уговорките в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот за довършване на строителството и за определена степен на завършеност, прекратяват ли се със сключването на окончателен договор?

Уговорките в предварителния договор за извършване на строителство с определена степен на завършеност, могат да бъдат изменени или прекратени по взаимно съгласие на страните, но не и със сключването на окончателен договор, тъй като договорът за изработка е със самостоятелен характер. Сключването на окончателния договор, без уговорки относно договора за изработка, има за правна последица само и единствено приемане на изработеното, защото се прехвърля собствеността върху резултата от изпълненото, но няма за последица изменение на договора за СМР. Необходима е писмена форма за доказване за изменение или прекратяване на договора за изработка, който е сключен в писмена форма (чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК). След сключването на окончателен договор, правата и задълженията по договора за изработка ще са във връзка с приетата работа, включително и когато е приета с възражения- чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД и сл.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дали когато реална част от жилищна сграда не е фактически обособена като жилище, но е възможно да бъде обособена като самостоятелен обект с това предназначение, предварителният договор за нейната продажба е нищожен поради невъзможен предмет?
За задължението на съда да уведоми страните в случаите когато възнамерява да се произнесе служебно по нищожността на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор, като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства, както и за задължението му да събере служебно доказателства, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна, ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивната материалноправна норма.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение.
За задължението на въззивния съд да обсъди относимите към правния спор доказателства, на които страните основават правата си, както и доводите и възраженията им, съобразно очертания пред него предмет на правния спор.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Въззивният съд е отчел всички конкретни факти, които според практиката на ВС и ВКС са от значение при прилагането на чл. 52 ЗЗД, но определеният размер на обезщетенията е занижен и не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Не е преценена практиката на ВКС за подобни случаи, при които са присъждани много по-високи обезщетения. На тази практика на ВКС се позовават и жалбоподателите, като тя е предопределила допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Длъжен ли е съдът по висящо производство да зачете силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г., приет за основателен при прилагане на разпоредбата на пар. 8 Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22/2018г., доп. ДВ, бр. 33/2019г., в сила от 19.04.2019г.), придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, щом решението по този иск е влязло в сила преди обявяването за противоконституционна на разпоредбата на пар. 8 ПЗР ЗИД на ЗБН с Решение №8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к. д. №9/2020 г.?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

В практиката на Върховния касационен съд (решение №131/25.07.2019г. по гр. д. №3102/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и др.) трайно се поддържа, че правоотношение, придобило качеството на пресъдено нещо, не може да бъде вече предмет на материалноправен спор (спорът е непререшаем), а съдебноустановеното правно положение е основа занапред за съгласувано поведение за страните по делото, в което се проявява правоустановяващото и регулиращо действие на силата на пресъдено нещо (чл. 299, ал. 1 ГПК). Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в страната. С оглед правната сигурност силата на пресъдено нещо на съдебно решение следва да бъде зачитана при решаването на последващ правен спор. Тези постановки са изцяло приложими към влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействително на прихващане, когато искът е приет за основателен въз основа на разпоредбата на пар. 8 Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22/2018г., доп. ДВ, бр. 33/2019г., в сила от 19.04.2019г.), придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г. Такова решение следва да бъде зачетено от съда по обусловен правен спор в рамките на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо.

Влизането в сила на съдебното решение по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН преди обявяването за противоконституционна на разпоредбата на пар. 8 ПЗР към ЗИДЗБН с решение №8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к. д. №9/2020г., изключва зачитането на обезсилващото решение на Конституционния съд. Предявяването на конститутивния преферентен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН цели връщане на вземане на банката в масата на несъстоятелността. Влязлото в сила съдебно решение по такъв иск установява предявеното при условията на процесуална субституция право да бъде обявено за недействително прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като погасителният му ефект не се съобразява. Съгласно решение №3/28.04.2020г. по к. д. №5/2019г. на Конституционния съд обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, каквито не са правоотношенията във връзка с извършено прихващане и обявяването му за относително недействително с влязло в сила съдебно решение. От Народното събрание не са преуреждани по друг, различен начин възникналите от прилагането на пар. 8 ПЗР към ЗИДЗБН правни последици.

Terms