Dictum Плюс – 29 юни 2023 г.

Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. За да основе решението са на приетото по делото заключение, съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението. Съдебната експертиза като доказателствено средство не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключенията на вещите лица. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото.

Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Между страните по делото е налице договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл. 97 и сл. ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл. 183 ЗЗД /респективно чл. 318 ТЗ и сл./. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл. 200, ал. 2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството и, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал. 3 – операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като възможните хипотези са две: съгласно б. а- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б. б- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. Действително по делото няма преки доказателства при монтажа на електромера нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър Т4, но от това не следва, че тези показания не са били нулеви. В заключенията на вещите лица е установено, че монтираният електромер е бил нов, неизползван. Според натрупания човешки опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т. е. на практика с нулеви показатели. Такова предположение би било неприложимо, ако например по делото имаше данни уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран; и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. По делото е останал неизяснен основният въпрос – по какъв начин, без да е осъществено софтуерно въздействие, са се появили показанията на отчетен регистър Т4. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в този регистър и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ.