Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на съда да събере и обсъди правнорелевантните за спора доказателства, както и да допусне експертиза когато това е необходимо за изясняване на фактическите обстоятелства по спора и е наведено съответно възражение във въззивната жалба.
Когато въззивната жалба съдържа оплакване за допуснато нарушение на съдпроизводствените правила във връзка с доказването на определен правнорелевантен факт, въззивният съд може да назначи, включително служебно, експертиза за установяване на този факт. В правомощията на съда е да определи конкретната задача на вещото лице. Достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на съда по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Този въпрос, касае критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото.
Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва, наред с тяхната общовалидна значимост за всеки човек, и конкретните факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед посоченото в ППВС №4/23.12.1986 г. и практиката на Върховния касационен съд, съдът съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да – в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания. Съдебното минало на ищеца. Следва да се прецени цялостното отражение на предприетото срещу лицето наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и начина, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) При нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощно за извършване на сделка в нотариална форма допустимо ли е под формата на поправка да бъдат удостоверявани съществени промени в учредената представителна власт на упълномощеното лице? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Въззивната инстанция като втора решаваща инстанция, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, дължи излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, включително обсъждане на всички приети доказателства и на всички доводи и възражения на страните в мотивите на въззивното решение, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.
По предвидения в чл. 475, ал. 3 ГПК /отм./ ред може да се извършват само поправки, с които се изяснява съдържанието на акта или се отстранява допусната в него фактическа грешка, тъй като само такива не засягат изразената от страните воля. По този начин не може да се изменя съдържанието на сделката – по вид, предмет, страни. Това е така, тъй като допусната грешка в това съдържание (т. е. несъзнавано несъответствие на страна по договора между действителната и изразената от нея воля) представлява порок на волята, който обуславя само възможността да се иска унищожаването на сделката по силата на чл. 28 ЗЗД. Горепосоченото разрешение следва да бъде споделено и по отношение на процедурата по чл. 579, ал. 3 от действащия ГПК, доколкото няма промяна в правната уредба на нотариалните производства като вид охранителни производства спрямо /отм./ ГПК от 1952 г.. В този смисъл е формирана практика на ВКС по чл. 579, ал. 3 ГПК, досежно поправките и добавките в нотариалния акт, която е приложима и спрямо другите нотариални удостоверявания като удостоверяването на подписите и съдържанието на упълномощителна сделка за извършване на друга сделка в нотариална форма (аргумент от чл. 576 ГПК вр. с чл. 569, т. 2 ГПК). В горецитираната практика на ВКС е подчертано, че поправката или добавката на вече издаден нотариален акт се извършва с нов нотариален акт, в който по недвусмислен начин следва да е отразено какво точно се поправя или добавя, като тя следва да внесе яснота, съответстваща на действителното правно положение, без да рефлектира върху цялостното смислово съдържание на поправяния акт, така че, при общия му прочит, поправеният, респ. добавеният текст да съставляват едно цяло с останалото съдържание на основния акт. При несъобразяване с гореизложеното изискване към производството по чл. 579, ал. 3 ГПК поправката или добавката са нищожни нотариални удостоверявания съгласно чл. 576 ГПК. Поради това, се налага извода, че при нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощно за извършване на сделка в нотариална форма не е допустимо под формата на поправка или добавка по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК да бъдат удостоверявани съществени промени в учредената представителна власт на упълномощеното лице, като например упълномощаване за разпоредителни действия с недвижим имот при положение, че удостовереното първоначално съдържание е за ипотекиране на същия имот.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди.
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно правният интерес на ищеца да заведе и води дело, като процесното – за установяване несъществуването на вземането на друг кредитор към несъстоятелния длъжник.
Право да предяви отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ има всеки кредитор в производството по несъстоятелност, който е оспорил с възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ съществуването на прието вземане на друг кредитор, но съдът е оставил възражението без уважение. Целта на търсената с иска защита е да се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане – изцяло или за определен размер, или привилегиите/обезпеченията, с които то е прието в производството по несъстоятелност, за да се осигури в максимална степен удовлетворяване на приетото вземане на кредитора – ищец във фазата по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. От посочената цел произтича правният интерес на кредитора от предявяване и поддържане на иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, като този интерес трябва да е налице не само към момента на предявяване на иска, но и към момента на постановяване на съдебното решение по спора за съществуване на отричаното вземане. Влязлото в сила решение, с което съдът признава вземането за несъществуващо или отхвърля иска, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността – чл. 694, ал. 8 ТЗ. Разпростирането на силата на пресъдено нещо по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността не означава, че при предявяване на иска кредиторът – ищец действа в защита на всички други кредитори с приети вземания, които също имат интерес от положителен изход на спора по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ с оглед удовлетворяване на вземанията им към длъжника. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск, поради което при предявен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ правният интерес на кредитора – ищец се преценява самостоятелно, независимо от интересите на останалите кредитори в производството по несъстоятелност.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Явна необоснованост на въззивния акт, тъй като на база декларираните доходи и имущество е прието, че ищцата може да заплати дължимата се държавна такса по делото.
Предпоставките за освобождаване на физическо от лице от внасяне на държавна такса и разноски, както и за предоставяне на безплатна правна помощ са идентични, като съдът трябва да прецени доходите на лицето и членовете на семейството му, имущественото му състояние и други обстоятелства, които имат значение за обосноваване на искането.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Има ли право лицето, действително направило разноските за запазване на съхраненото имущество на обогатилото се лице предвид специалните качества или потребности на съхраненото имущество да предяви иск срещу обогатилото се лице, въпреки че с договор за влог това имущество е предадено за пазене на трето лице?
В теорията и практиката няма никакво съмнение, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на осъдителните искове, както и че преценката си относно наличието на правен интерес, съдът извършва въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Следва да се посочи, че истинността на твърденията на ищеца, както и това дали сочения ответник е материалноотговорен по така предявения осъдителен иск са въпроси касаещи основателността на иска. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право, чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. При констатирани нередовности на исковата молба съдът, прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, като я оставя без движение, с указания за отстраняването на дефектите в срок.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2019
Относно допустимостта на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ при смърт на физическото лице – едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД, когато повече от 3 месеца в ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител.
При смърт на физическото лице – едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД, когато повече от 3 месеца в ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. – по иск на прокурора.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Дали за допустимостта на установителния иск е необходимо всякога интересът да е непосредствен, или е достатъчно той да е евентуален?
Може да възникне спор за съществуването на всякакво гражданско право, затова установителният иск е допустим за всякакви граждански права. Изискването за интерес от установителния иск не трябва да се прилага строго, защото силата на пресъдено нещо не е безполезна. Произнасянето на въззивният съд е в противоречие и с даденото в ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно установителния иск за защита правото на собственост, което следва да бъде прилагано и по отношение на установителния иск за защита на всяко друго гражданско право. В решението се приема, че всеки, който претендира да е носител на право, засегнато от правен спор, може да го защити като предяви установителен иск. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява във възможността ищецът като участник в правен спор да прецени от какъв вид и в какъв обем защита има нужда. За да е допустим установителен иск за защита на гражданско право, е достатъчно ищецът да твърди, че притежава право, чието пораждане и съществуване се отрича от насрещната страна по спора, или упражняването му би било осуетено от претенциите на тази страна, т. е. достатъчно е да е налице твърдение за конкуренция на права върху един и същи обект от двете страни по спора. Аргумент за наличието на интерес от предявяване на установителен иск при твърдения, че упражняването на едно право би било осуетено е правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. В т. 2 на същото тълкувателно решение е даден отговор, че правен интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск, за да защити своето право.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За предпоставките за присъждане, по изключение, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице при ПТП в полза на лице, извън кръга на най-близките роднини по права линия и съпруга.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно т. 1 Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и само по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, и в тези случаи е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; Следователно за получаването от този кръг правоимащи на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, както и всички постановени понастоящем съдебни решения на ВКС се приема, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини напр.- заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др., а за връзката между братята и сестрите – например-израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно приложимостта на исковия ред по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. по исков ред. При това положение, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира, че е налице основание за отмяна на въззивното решение, поради неговата незаконосъобразност, с оглед приетия от въззивния състав извод за недопустимост на производството по иска по чл. 155, т. 3 ТЗ, респективно на постановеното по същия иск първоинстанционно решение.
Terms