Поредица Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 9 (предишна ал. 8) ЗМВР 1997 г. /отм./ и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. /отм./ и наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване.
Правото на допълнителен отпуск за превишаване над 50 часа на нормативно установеното работно време е непарично. Това следва от обстоятелството, че за разлика от разпоредбите в КТ (чл. 176, ал. 3) и ЗДСл (чл. 59, ал. 6), нормите на ЗМВР не предвиждат възможност държавният служител в МВР да упражни това право с едностранно волеизявление… Отменените закони за МВР изрично забраняват този отпуск да се компенсира с парично обезщетение (чл. 229, ал. 4 ЗМВР от 1997 г./отм./ и чл. 212, ал. 4 ЗМВР от 2006 г. /отм./, освен при прекратяване на служебното правоотношение. След като непаричното право не може да бъде трансформирано в парично докато съществува правоотношението между държавния служител и МВР, нито може да бъде упражнено едностранно от държавния служител, то за него давност не започва да тече до момента на прекратяване на правоотношението… Възникналите при действието на отменените нормативни актове (закони за МВР от 1997 г. и 2006 г.) права продължават да съществуват, не могат да бъдат упражнени едностранно и поради това давност за тях не започва да тече, докато правоотношението съществува, без оглед момента на отмяна на законите, които са ги уреждали.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Кой е органът, осъществяващ правата на едноличния собственик на капитала на ЕООД, когато собственик на същото е друго търговско дружество? (По иск с правно основание чл. 145 ТЗ за осъждане на физическо лице да заплати на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД обезщетение за вреди, причинени на дружеството от ответника в качеството му на управител, вследствие изплащане в своя полза, като собственик на капитала на същото, на дивидент в размер по-голям от законово възможния)
Органният представител на търговското дружество – едноличен собственик на капитала /в случая управителят на дружеството с ограничена отговорност/ е лицето, което упражнява и правата на собственика в дъщерното ЕООД.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
От кой момент настъпва изискуемостта на вземанията за обезщетение за имуществени вреди, предмет на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при действието на КЗ /отм./?
При настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./, моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. В случай, че се касае за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията, което налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза не е била съобразена при първоначалното определяне на обезщетението за имуществени вреди, е налице хипотезата на ексцес, като за новите имуществени вреди пострадалият може да иска съответстващо само на тях обезщетение от момента на проявление на изменението.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Какви са правомощията на въззивния съд, когато приеме, че е дадена неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд?
Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, въведени в исковата молба. Ако въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, възприеме различна правна квалификация от дадената такава от първоинстанционния съд, следва да разреши спора в съответствие с дадената от него квалификация, като изложи собствени мотиви. В такъв случай се касае за допустимо решение на първоинстанционния съд, постановено при неправилно приложение на материалния закон, което решение не подлежи на обезсилване на основание чл. 270, ал. 3, предл. трето ГПК. Последната разпоредба е приложима само в хипотезата на разгледан непредявен иск, т. е. ако с решението, предмет на въззивно обжалване, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Настоящият състав на Върховния касационен съд напълно споделя тази практика.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си заключенията и обясненията на вещите лица по СМЕ, противоречията в тях, доводите на страна във въззивната жалба, в съответствие с останалите доказателства по делото, и да изложи самостоятелни мотиви кои факти и обстоятелства приема за доказани и кои не?
В практиката на ВКС е дадено тълкуване по приложението на чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК и задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение и с оглед последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, като основе решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона, като анализира всички допустими и относими към предмета на спора доказателства (съблюдавайки ограниченията по чл. 269 ГПК) – събрани пред нея и пред първата инстанция, относимите доводи и възражения, направени от страните, при съблюдаване на преклузивните срокове и да изведе конкретно, ясно и точно. фактическите изводи, като посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. По отношение на експертните заключения практиката на ВКС дава тълкуване, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК (чл. 157, ал. 4 ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължение на въззивния съд да се произнесе точно по спорния предмет и да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към този предмет. (По иск за разваляне на нарушена спогодба, сключена при прекратяване на трудово правоотношение)
Нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК поставя изискване мотивите на решението да съдържат исканията и възраженията на страните, извършената преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Това задължение се отнася и до въззивния съд, тъй като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Необсъждането и непроизнасянето по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника е съществено процесуално нарушение, което може да доведе до неправилност на въззивното решение и представлява основание за неговата отмяна.
Разпоредбите, касаещи правото на работника или служителя да оспори по съдебен ред съществуването на трудовото правоотношение или неговото прекратяване са уредени с императивни правни норми и страните по трудовото правоотношение не могат да ги дерогират със споразумения помежду си. Работодателят няма право да налага забрана на служителите си след прекратяване на трудовото правоотношение да оспорват пред съд съществуването или прекратяването на трудовото правоотношение.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди?
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените неимуществени вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Възниква ли вземане по чл. 61 ЗЗД поради разходи за подобрения в чужд имот, само защото едно лице, без да е натоварено от собственика, е сключило договори, с които е възложило на трети лица извършените подобрения?
Във вземането по чл. 61 ЗЗД включат ли се и разходите за потребена енергия в чуждия имот?
Вземане за стойност поради подобрения в чужд имот не възниква само поради това, че лицето, което живее в имота на съпружески начала с близък на собственика, е сключило договорите, с които е възложило извършените подобрения, без да е натоварено и с намерение да обслужи интереса на собственика. Лицето не е владелец или държател на имота, а неговите отношения със собственика урежда институтът на воденето на чужда работа без пълномощие (чл. 60 ЗЗД – чл. 62 ЗЗД). За да възникне вземане, предвидено в чл. 61 ЗЗД, е необходимо възнагражденията по договорите да са платени със средства на това лице, а не на близкия на собственика, с когото то съжителства в имота. Разходите за отопляване на имота в период, в който лицето го обитава, не пораждат вземане срещу собственика на имота.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
поради очевидна неправилност на атакуваното решение, произтичаща от явното несъответствие на приетото от въззивния съд, че касаторката не оспорва погасяването на задълженията да е извършено в рамките на проведено принудително изпълнение, и действително заявеното от нея становище за оспорване на това твърдение на банката.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допуснат до делба вторият етаж от жилищната сграда, на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – за проверка правилността на изводите на съда относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение на Районен съд – Варна.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2019
От кога се прекъсва погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС – от момента, в който взискателят е поискал извършване на валидни изпълнителни действия чрез посочен от него изпълнителен способ или от момента на успешното им извършване?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство без да е привлечено лице като обвиняем?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС №4/1968 г., в което е разяснено, че понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите на съдебното решение се посочат конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането, прогнозата за развие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия и др. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, като при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
По съмнения за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне свръх петитум. (По искове на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на равностойността на 10 броя билбордове, предмет на договор за покупко-продажба)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12г. по тълк. д.№2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в трайната съдебна практика на ВКС, произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да обоснове решението си като изложи собствени мотиви по съществото на спора? (Относно временно запрещение и попечителство)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Въззивният съд, бидейки длъжен да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, следва да извърши преценка на всички релевантни факти, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право и да съобрази ангажираните доказателства по делото в тяхната съвкупност.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Следва ли съдът да вземе предвид настъпването на последиците на предсрочната изискуемост, когато предпоставките за настъпване на същата са настъпили в хода на съдебното дирене, като в исковата молба и с оглед изложените в хода на исковия процес твърдения, включително начина, по който претенедираните суми са инидвидуализирани), ищецът изразява недвусмисленото си желание да счита кредита за предсрочно изискуем? Има ли значението на покана за обявяване на задълженията по договор за банков кредит за предсрочно изискуем, съдържащото се в исковата молба изявление на кредитора, че претендираните суми са именно предсрочно изискуеми, като същите не се претендират и не са индивидуализирани, като отделни погасителни вноски, а като глобална сума?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно т. 9 Тълкувателно решение 4/18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване посоченият в нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.“
С оглед търсената от кредитора защита, правното основание, на което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на останалата част за връщане на главница по договор за банков кредит, поради настъпила предсрочна изискуемост, е самият договор за банков кредит. Изискуемостта е правната възможност на банката да иска изпълнение. Изискуемостта означава, че банката може да отправи искане до длъжника за плащане. При защита на своето право може да избере или общия исков процес и да предявени осъдителен иск, или да провери спорността на вземането и да поиска изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. С оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК от общия исков процес, когато търсената защита се разглежда по този ред, съдът взема предвид всички факти, настъпили в хода на процеса. Тази норма трябва да се приложи и в заповедното производство, така както е разяснено в посоченото тълкувателно решение. Прието е, че предсрочната изискуемост може да се обяви в хода на исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или отделен документ, приложен към исковата молба. В този случай, при наличие на обективни предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изявлението за обявяването на кредита за такъв, се връчва с връчване на преписа от исковата молба на ответника.-длъжник.
Terms