Dictum Плюс – 21 юни 2023 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.

Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, а именно наличие на предпоставките: противоправно деяние, състоящо се в действие и/или бездействие; наличие на действително претърпени вреди – имуществени и/или неимуществени; наличие на причинно – следствена връзка между деянието и вредите; и вина, която се презумира.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, като съгласно ППВС №4/68 г. при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и в ППВС №17/63 г. т. 7е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването е факт от действителността, за установяването на който ответникът носи доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. От значение в този случай е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина, като след обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, определеното по справедливост обезщетение се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, но също така ако е налице субективен елемент трябва да бъдат взети предвид тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е противоправно, както и степента на неговата вина. Допустимо е, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този на деликвента.